Решение № 60 от 14.05.2026, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Белоградчик, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антон Ел. Антов при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело № 20251310100502 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск по реда на чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415 ал.1 ГПК - за установяване на вземането на заявител в р-р на 610.00 лв. – главница по договор за кредит с пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД.

В исковата молба, предявена от „Еос Матрикс” ЕООД се излага : Между „ЮтеКредит България“ ЕООД и ответника е сключен договор за кредит № 309753/15.11.2022 г., по силата на който кредитора е предоставил на ответника кредит в размер на 1 200.00 лв., който следвало да се върне на 30 месечни вноски до 07.05.2025 г.

Сумата 495.16 лв. е преведена по сметка на кредитополучателя при „Изипей България“ АД и е усвоена, а с 704.16 лв. е погасено предходно задължение на ищеца към същия кредитор Уговорена е възнаградителна лихва в р-р на 22.00 % и ГПР – 52 % Договора е сключен при условията на ЗПФУР като част от системата на предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението да сключването на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние, като на ответника е предоставена е предоставена цялата информация, изискуема по закон

Ответника не е платил изцяло задължението си/платил е 590.00 лв./, падежа на договора е настъпил на 07.05.2025 г.

По силата на договор за цесия от 23.08.2024 г. вземанията към ответника, произтичащи от договор за паричен заем № 309753/15.11.2022 г. са цедирани на ищеца. Ищеца-цесионер е 1 уведомил ответника за извършената цесия

Проведено производство по чл. 410 ГПК/ като в установения от закона срок длъжника е подал възражение по чл. 414 ал.1 ГПК/

Моли се да бъде прието за установено, че ответника дължи изпълнение на парично задължение в размер на 610.00 лв. – главница с пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД по договор за потребителски кредит и разноските по ч.гр.д. № 320/2025 г.

Представя писмени доказателства, претендира разноски.

Проц. представител на ответника в съд. заседание е признал обстоятелствата изложени в иск. молба и предявения иск.

По този начин е налице изявление на ответника, че иска е основателен, с което на практика се отказва поради това от защита с/у иска. Така ответника се отказва от правото на проц. поведение, което представлява защита по същество с/у предявения иск и губи всички проц. възможности да оспорва неговата основателност. Налице е правно твърдение на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение/претендираното от ищеца право съществува в случая/.Налице е съвпадение на правните твърдения на двете страни.

Съдът след като обсъди събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и становищата на страните, приема че предявеният иск по реда на чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415 ал.1 ГПК е основателен за сумата 610.00 лв. – чиста главница по договор за потребителски кредит № 345012/30.07.2019 г., поради което го уважава.

С оглед изхода на спора ответника следва да плати на ищеца разноски по настоящото дело в размер на 25.00 лв. - държавна такса и 360.00 лв. – адвокатско възнаграждение.

На ответника не се следват разноски за адвокатско възнаграждение С оглед изхода на спора ответника следва да плати на ищеца съразмерно на предявената/48.41 %/ и уважена част от предявените в заповедното производство вземания, направените по ч.гр.д. № 320/2025 г. разноски в размер на 12.10 лв. – държ. такса и 116.18 лв. – адв. възнаграждение

Оставя без уважение искането на ищеца за присъждане на направени разноски по ч.гр.д. № 320/2025 г. за разликата над : 12.10 лв. – държ. такса и 116.18 лв. – адв. възнаграждение до предявения размер съответно от 25.00 лв. и 240.00 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 ГПК, че В. В.

Д., ЕГН ********** от гр. Б. обл. В., ул.”...“ № .. дължи на „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Витоша“, ул. “Рачо Петков Казанджията” № 4-6, сграда "Матрикс Тауър", сумата 311.89 евро – главница по договор за кредит № 309753/15.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

2

Осъжда В. В. Д., ЕГН ********** да заплати на „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375 разноски по настоящото дело в размер на 12.78 евро - държавна такса и 184.07 евро – адвокатско възнаграждение, както и разноски по ч.гр.д. № 320/2025 г. в размер на 6.19 евро - държавна такса и 59.40 евро – адвокатско възнаграждение Оставя без уважение искането на „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375 за присъждане на направени разноски по ч.гр.д. № 320/2025 г. за разликата над : 6.19 евро - държавна такса и 59.40 евро – адвокатско възнаграждение до предявените размери съответно : от 12.78 евро и 122.71 евро

Решението може да се обжалва пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________

3