Решение № 286 от 05.03.2019, Районен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …. 05.03.2019г. гр.Стара Загора

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският Районен съд, Гражданско отделение, XV гр. състав на осемнадесети януари 2019 г. в публично заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ОЛГА ЗЛАТЕВА

Секретар Емилия

Димитрова като разгледа докладваното от съдията – докладчик ЗЛАТЕВА гр.дело №

3886/2018г., за да се произнесе съобрази следното :

Предявен е иск с правно основание чл.109 от ЗС във вр. с чл.45, ал.1 и чл.82- 86 от ЗЗД.

Гражданското дело е образувано по искова молба на Д. А.С. *** против Н.Т.Т.

***. Ищцата твърди, че със съпруга си били собственици на жилище- ап.№ 12 в етажната собственост, находяща се в ….. като собственик на жилище в същата етажна собственост бил и ответникът Н.Т.Т.. И двете страни живеели в процесния период и към момента на посочените адреси, като на 06.12.2017 г., без знанието и съгласието на етажните собственици, както и да има качеството на администратор на лични данни, сам или ползвайки поръчка към специализирано дружество, ответникът монтирал три броя камери за видеонаблюдение на входа-една от външната страна на входната врата на блока, една от вътрешната страна на входната врата и една срещу входната врата на стълбищната площадка на първия етаж. В продължение на около 5 месеца не била поставена и указателна табела за това. Не бил информиран никой от живущите в сградата относно необходимостта от поставяне на такива камери. Ако същите били поставени за охрана на личния имот на ответника, то следвало да бъдат монтирани на входната врата и вътре в жилището на същия, без да обхваща територията на стълбищната площадка на 4 етаж, където били вратите на другите жилища, каквито камери на стълбищната площадка на 4-ти етаж нямало. Камерите били поставени по начин такъв, че ищцата непрекъснато била заснемана при влизане и излизане от сградата, с кого влиза или излиза от сградата, с кого общува пред сградата. По същия начин бил заснеман и съпругът й, както и всеки един от живущите в тази етажна собственост. Претендира, че съгласно чл.32, ал.1 от КРБ личният живот на гражданите е неприкосновен, а според нормата на чл. 32, ал. 2 от КРБ никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без неговото знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи. Счита, че всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателството върху неговата чест, достойнство и добро име, и на осн. чл.5, ал.2 от КРБ разпоредбите на Конституцията имали непосредствено действие. Съгласно чл.32, ал.2 от КРБ такова заснемане било правомерно единствено в предвидените от закона случаи, но конкретните записи не били извършени на публично място по реда на чл.13, ал.2 от ЗПСП или в рамките на частна охранителна дейност по ЗЧОД, нито на друго предвидено в закон основание, поради което нямало основание да приеме, че те се правят законосъобразно. Дори и европейската практика сочела, че за да е осъществено нарушение на правото на зачитане на личния живот, гарантирано от чл.8, §1 от ЕКПЧ и чл.32 от КРБ, не било необходимо установяване и доказване от потърпевшите на обстоятелства какъв е диапазонът на заснемане на камерите, има ли монтиран микрофон, има ли възможност при ответника за запис на обектите, към които са насочени камерите и т.н., доколкото същите се намирали във владение изцяло на ответниците и към момента на изследване било възможно да се заличи всякаква улика. Претендира, че по ред на чл.4. ал.1 от ЗЗЛД обработването на лични данни било допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от условията, посочени в т.1- 7 от ЗЗЛД- обработването да е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни: физическото лице, за което се отнасят данните, да е дало изрично своето съгласие; обработването да е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, да е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане, обработването да е необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните; обработването да е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес; обработването да е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасяли данните. Лични данни представлявала всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци.Администратор на лични данни, наричан по-нататък "администратор", бил физическо или юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определял целите и средствата за обработване на личните данни.

Съгласно чл.38 от ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Съгласно чл.6 от ЗУЕС, собствениците са длъжни да: не пречат на другите собственици, ползватели и обитатели да използват общите части на сградата; не причиняват вреди на други обекти и общи части на сградата; не завземат общи части на сградата; не накърняват добрите нрави; изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост; осъществяват използването на общите части на сградата по реда, определен в правилника за вътрешния ред; не извършват дейности в общите части на сградата, включително и по фасадата, които нарушават тяхната цялост и архитектурен вид, носима способност, устойчивостта на строителната конструкция, пожарната безопасност или безопасното ползване на сградата. Входната врата, стълбищната площадка, територията пред и след входната врата били все общи части на етажната собственост и като такива подлежали на управление по реда на ЗУЕС, като съгласно чл.11, ал.1, т.10, б.“а“ от ЗУЕС Общото събрание приема решения и за извършване на разходи, които са необходими за поддържането на общите части; б.“д“ от ЗУЕС общото събрание приема решения и за поставяне на реклами или технически съоръжения върху сградата. На основание чл.17, ал.3 от ЗУЕС законосъобразността на цитираното правомощие се гарантирало с осигуряване на мнозинство повече от 50 % от представените идеални части от общите части на етажната собственост, и съгласно чл.17, ал.2, т.6 от ЗУЕС законосъобразността на цитираното правомощие се гарантира с осигуряване на мнозинство не по-малко от 67 на сто идеални части от общите части на сградата на собствениците, имащи право на глас. Не съществувало решение на ОС на етажните собственици за монтиране на трите броя камери, етажните собственици не били давали съгласие за монтирането на камерите, ищцата не била давала изрично съгласие като физическо лице да бъде заснемана, независимо от целта, с която са поставени камерите и тя не била страна по договор в полза на клаузите, на който се събират данни за личния й живот и в тази връзка не била правила такова искане. Не се считало, че „администраторът"- ответник на лични данни има преимуществен обществен или личен интерес пред конституционно закрепените права на неприкосновеност на личния живот, като ответникът не бил администратор на лични данни, поради което монтирането на трите камери с горепосоченото местонахождение било неправомерно. Впоследствие ищцата научила за съставянето на някакъв антидатиран протокол за съгласие да бъдат монтирани камери, но това станало по повод неин сигнал през м.май 2018г. до КЗЛД- София, но той нямал правната стойност на решението на общо събрание на етажните собственици. Твърди, че ефектът за събиране на негласна информация не закъснял и след Коледата на 2017г. ответникът започнал да „нашепва" на съпруга й, че вечер в късните часове мъже я изпращали до входа и си говорили доста палаво и неприлично, и това водело до възбудени подозрения, каквито съпрузите нямали един към друг, а в някои от случаите- и до семейни скандали и обяснения с часове. Действително ищцата работела в магазин „...”- 2 и в късните часове/след 22 ч./ била изпращана от колеги и колежки от една посока, тъй като кварталът им бил краен.

Но до монтирането на камерите никой не бил правил проблем за това, като след събирането на тази негласна информация за ищцата и злоупотребата с нея възникнало напрежение в семейството и довело до нарушаване най-общо на душевния мир на ищцата и начина й на живот. Счита, че събираната и съхранявана информация от ответника винаги можела да бъде използвана за користни цели, вместо ма общественополезни такива. Тя се опасявала от злонамерени действия от събрани данни за тяхното присъствие и отсъствие от дома, с кого се срещат и как разговарят, притеснявала се от опозоряване от използване на записите, както и че се налага тя и съпругът й да променят навиците си да се събират на вечеря с приятели, защото не само на тях, но и на приятелите не било приятно да ги заснемат, съобразявала се дори по какъв начин да бъде облечена. Това било принудително ограничение върху начина на поведение, душевния мир и въобще начина на водене на личния живот на ищцата, които не бил в противовес на общоприетите правила на поведение в обществото, поради което горното представлявало дискомфорт на нормалния бит и ограничаване на контактите на ищцата с близки и познати, стрес от непрекъснатото съобразяване, страх от възможността записите от камерите да бъдат използвани за опозоряването й, страх от злоупотреба с информацията, че жилището остава без надзор, нарушена семейна атмосфера, водеща до потиснатост при прибиране в дома й, като всичко това било в пряка причинно-следствена връзка от монтиране на камерите на места, които да проследяват движението, вида и начина на общуване на другите хора, вместо за охрана на собствен имот. Вследствие от това тя станала значително по- притеснителна, сприхава в дома си, нервна, страняла и отбягвала разговори със съпруга си, като тези състояния правели впечатление на околните и те често я обсипвали с въпроси на какво се дължи тази промяна отпреди около 5 месеца. Отделно от посочените нарушения на неприкосновеността на личния живот, довели до описаната промяна и доколкото причина за това били монтираните 3 бр. камери, злоупотребата и възможностите за злоупотреба с информацията, събирана чрез тях, те представлявали заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтичало от упражняване на правомощия, които субективно пречат и/или ограничават такива на потърсилия правната зашита. Именно с предявяване на иска по чл.109, ал.1 от