Акт № 439 от 06.11.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. Плевен, 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Венелин Д. Николаев при участието на секретаря Захаринка К. Петракиева като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно наказателно дело № 20264430201615 по описа за 2026 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н *******, улица „*********“ №**** против наказателно постановление №Р- 010588/16.07.2026г., издадено от Ц.Л. - член на Комисия за защита на потребителите, с което на банката на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите във вр. с §5, ал.1 от Преходните и Заключителни разпоредби, чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България е наложена имуществена санкция в размер на 1030,00 евро за нарушение по чл.68в, вр. с чл.68г, ал.4, вр. с чл.68д, ал.1 от Закона за защита на потребителите.

В жалбата се навеждат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила и поради нарушение на материалния закон. Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че е осъществен фактическия състав на нарушението, описано в НП, се излагат съображения, 1 че същото е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В заключение моли съда да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Представител на органа издал НП, не се явява в съдебно заседание.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Акт за установяване на административно нарушение №010588 е съставен на 23.06.2026г. от С. Н. Н. на длъжност гл. инспектор в Област- Плевен - Комисията за защита на потребителите против Ти Би Ай Банк" ЕАД с ЕИК ******** със седалища и адрес на управление гр. София, община Столична, област София (столица), адрес: ул. "*********" **** представлявано от: П.Б. с ЕГН: ЛНЧ ****** на длъжност: Изп. Директор;

В.З.К. с ЕГН: ********** на длъжност: Изп. Директор; Г.В. Г. с ЕГН:

********** на длъжност: упълномощено лице затова, че на 05.03.2026 г. в КЗП ТО Русе е постъпила жалба от потребител от гр. Плевен относно договор за потребителски кредит № **********/07.01.26г., за който твърди, че не е уведомен, че застрахователната премия по програма „Защита на плащанията" се включва към размера на кредита и се начислява лихва върху нея за целия срок на кредита. Желае да се премахне клаузата от т.7.1. от договора - застраховка в размер на 1 685,28 евро, да се преизчисли дължимата лихва след отпадане на тази сума и да му бъде предоставен нов погасителен план.

Кредиторът е запознат с постъпилата жалба с покана с Изх.№ Р-03- 818/09.03.26г., с която е наредено до 25.03.26г. да се представят в КЗП-Плевен следните документи: 1. Становище по жалбата; 2. Договор за потребителски кредит № **********/07.01.26г., ведно с ОУ, СЕФ, погасителен план, искане за кредит, документи за платени вноски, договори за допълнителни услуги /застраховка и др./.

На 17.03.2026 г. на ел. поща *******bg са предоставени изисканите 2 документи, които са заведени с вх. № Р-03-818/17.03.2026 г. В становището си кредиторът заявява следното:

I. Фактическа обстановка: На 07.01.2026 г. между „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД и г-н … е сключен договор за потребителски кредит № ********** с цел - за общо ползване. Договорът е сключен в офис на Банката в гр. Плевен и при следните параметри: Общ размер на кредита: € 7 685,28, от които размера на кредита за общо ползване е € 6000, а размерът на кредита за финансиране на избрана от клиента допълнителна услуга застраховка е € 1685,28; Срок на договора за кредит: 15.01.2030 г. ГЛП: 34,12% - фиксиран за целия срок на договора ГПР-39,41% Обща сума дължима от потребителя: € 14 181,31 Погасяване: 47 равни месечни погасителни вноски в размер на € 295,45 и една изравнителна в размер на € 295,16, с падеж - 15-о число всеки месец II. По отношение на конкретното оплакване: „клиентът не е уведомен, че застрахователната премия се включва към размера на кредита и се начислява лихва върху нея за целия срок на кредита":

На клиента са предоставени Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити (СЕФ); Договора за потребителски кредит, с погасителен план към него и документи за сключената допълнителна услуга застраховка.В предоставените документи неколкократно е обяснено/описано, че застрахователната премия е финансирана от Банката и същата е част от кредита: В Част II. т.7 от СЕФ е вписано, че финансираната застрахователна премия е част от общия размер на кредита и се олихвява. В Част III. т.2 от СЕФ е вписано: „дължимата сума за застрахователна премия се финансира от кредитора, като същата е част от Общия размер на кредита /главница/“. Също така в договора за потребителски кредит отново се акцентира на това обстоятелство: Така в чл. 7.1 от договора за кредит („Общ размер на кредита") са посочени компонентите на общия размер на кредита, а в чл.10. от договора е вписано, че: „....дължимата сума за застрахователната премия се финансира от кредитора, като същата е част от общия размер на кредита /главница/, посочен в чл.7.1….“. с оглед на гореизложеното считаме, че не можем да кредитираме твърденията на жалбоподателя, че не е бил запознат, с обстоятелството, че застрахователната премия е включена в главницата по кредита и същата се олихвява за целия срок на договора. По отношение на искането на жалбоподателя да се премахне 3 клауза 7.1. от договора за кредит, по отношение на размера на застрахователната премия, както и да му бъде преизчислен погасителния план.

Считаме искането на жалбоподателя за премахването на клауза 7.1 от договора за кредит за неоснователно. Обръщаме внимание на разпоредба на чл. 7.2.3 от Договора за кредит, която указва на потребителя правото да се откаже по всяко време от застраховка, като застрахователите ще възстановят по неговата сметка пропорционална част от стойността на застрахователната премия. Тази сума може да бъде използвана от потребителя за частично предсрочно погасяване на кредита, което като финансов резултат е аналогично на изявеното от последния желание за цялостно премахване на застрахователната премия:

На 16.02.2026г. с наличност от разплащателна сметка на жалбоподателя се погасява малка част от вноската за падеж 15.02.2026г. - 0.82 EUR, тъй като това е била наличността по сметката към този момент. На 10.03.202бг. извършва плащане чрез каса на Изи Пей - 295.45 EUR, с което се издължава останалата част от вноската към падеж 15.02.2026г., както и наказателна лихва.

Следва да се отчете, че начисляването на лихва за забава е осъществено върху погасителна вноска, в чийто състав е включена и олихвяваната застрахователна премия, представляваща част от финансираната главница по кредита. При това положение потребителят фактически понася последователно както възнаградителна лихва върху стойността на застраховката за целия срок на договора, така и последиците от забава при неплащане на вноска, включваща същата тази премия.

Посоченото обстоятелство допълнително засилва извода, че предоставената на потребителя информация относно реалната цена и икономическите последици от допълнителната услуга „застраховка" не е била представена по ясен, прозрачен и недвусмислен начин, съобразно изискванията на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК. Същевременно тази практика е обективно годна да въведе средния потребител в заблуждение относно действителния размер на финансовото му задължение, поради което може да се квалифицира като заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 във връзка с чл. 68д, ал. 2, т. 4 и чл. 68в от Закона за защита на потребителите.

4

Във връзка с изложеното, е изпратена втора покана с Изх.№ Р-03- 818/18.03.26г. в срок до25.03.26r. на ел. поща: *******bg кредиторът да изясни следното: „При подаване на заявление за отказ от застраховка от страна на потребителя и възстановяване на застрахователната премия, ще бъде ли преизчислена дължимата лихва по кредита само върху главницата и ще бъде ли изготвен нов погасителен план, в който начислената лихва за застрахователна премия ще бъде премахната. Моля, да предоставите информация за параметрите на кредита при отказ от застраховката и съответно погасителен план“.

На 25.03.26r. е получено Становище с Вх.№ Р-03-818, в което се предоставя следната информация:

„ По отношение на преизчисляването на погасителния план:

Ако размерът на кредита бъде намален с размера на възстановената от застрахователя застрахователна премия Банката ще преизчисли оставащото задължение по кредита и ще предостави нов погасителен план на потребителя, в който ще бъде отразено намалението на лихвата за оставащата част от срока на договора.

Потребителят може да избере най-подходящия за него вариант измежду две възможности: 1) да запази срока на кредита и да намали размера на погасителната вноска или 2) да запази размерът на погасителната вноска, като намали срока на кредита;

Актуализацията на погасителния план и намаляването на главницата се осъществяват по реда на частичното предсрочно погасяване, при условията на чл. 32 от ЗПК и съответстващия чл. 22 от Договора за кредит.

По отношение на отказа от застраховка и преизчисляването на задължението по кредита: Желаем да поясним, че застрахователният продукт е изцяло доброволна, допълнителна услуга и не е предпоставка за отпускане на кредита. Договорът за кредит и договорът за застраховка представляват две самостоятелни и независими правоотношения. Именно поради това упражняването на правото на отказ от застраховката и евентуалното възстановяване на застрахователната премия не водят автоматично до промяна на условията по кредита, включително до намаляване на главницата.

[1] Чл. 447. (1) Физическо лице, сключило индивидуален 5 застрахователен договор по застраховка "Живот" със срок повече от 6 месеца, има право едностранно да прекрати договора в срок до 30 дни от датата на сключване на договора. (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) Когато застрахователят или застрахователният посредник не са изпълнили задължението си за предоставяне на информация на застраховащия относно начините и условията, при които е възможно едностранното прекратяване на договора, лицето по ал. 1 има право да прекрати договора в срок 30 дни от предоставянето на тази информация. (3) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) В случаите по ал. 1 и 2 лицето може да упражни правото си да прекрати застрахователния договор с едностранно писмено уведомяване, отправено до застрахователя. Считано от датата на получаване на уведомлението от страна на застрахователя, застрахователният договор се прекратява. (4) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) С прекратяването на застрахователния договор по ал. 1 застраховащият се освобождава от задълженията си по него и има право да получи от застрахователя заплатената застрахователна премия с изключение на частта, съответстваща на времето, през което застрахователят е носил риск, ако не е настъпило застрахователно събитие [1] ЗПУПС.

Раздел II Разрешаване на платежни операции

Съгласие и оттегляне на съгласието Чл. 70. (1) Платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й.

При липса на съгласие платежната операция е неразрешена. (2) Разрешението от платеца се дава преди изпълнението на платежната операция или ако е уговорено между платеца и неговия доставчик на платежни услуги - след изпълнението на операцията. Въпросите, свързани с отказа от застраховката и възстановяването на застрахователната премия, се уреждат между застрахованото лице и застрахователя, при условията на застрахователния договор и съгласно чл. 447 от Кодекса за застраховане[1].

Разпечатката съдържа 35 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bffbfc64-6e56-4cdb-829c-346a4e69766a