Решение № 99 от 19.02.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 117/2024
- Вид
- Решение № 99
- Подписан
- 19.02.2025
- Състав
- Христо Лазаров, Жана Иванова Маркова, Женя Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 114, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 261 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 262, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 267 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 268 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 268, ал. 1 пр. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 99 гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христо Лазаров
Членове:
Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20241001000117 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ищците – „Г. инженеринг“ ООД, и „Фармвил“ ЕАД, в качеството им на съдружници в „Спорт Главиница 2014“, чрез адв. Р. и адв. Т. срещу решение № 1401 от 17.11.2023г., постановено по т.д. № 20221100901536 по описа на Софийски градски съд за 2022г., т.о., VІ-3 състав, с което са отхвърлени предявените искове срещу Община Главиница, за сумата от 296 428,80 лева, представляваща дължимо възнаграждение за реално извършени, но незаплатени строително-монтажни работи по договор за обществена поръчка № 327/19.02.2015г., с предмет извършване на строителство на обект „Реконструкция и изграждане на спортен център в град Главиница“, като погасен по давност и за сумата от 100 000 лева – представляваща общия размер на нереализирана печалба, която изпълнителят би получил при пълно изпълнение на договор за обществена поръчка № 327/19.02.2015г. и са осъдени да заплатят на ответника разноски по делото.
Въззивниците/ищците - „Г. инженеринг“ ООД и „Фармвил“ ЕАД считат, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушения на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост. На първо място твърдят, че първоинстанционният съд неправилно е преквалифицирал иска с решението от предявен по чл. 268 ЗЗД в такъв по чл. 266 ЗЗД. Първият е иск за реално изпълнение на извършени СМР, докато вторият е иск за заплащане на извършени СМР и пропусната печалба, вследствие на прекратен договор поради отказ на поръчващия. По този начин било 1 постановено решение по непредявен иск и се нарушавал принципа на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК. Още повече, че страните са твърдели че договорът е прекратен, според ищците поради отказ на възложителя, а според ответниците поради разваляне по чл.
87, ал. 2 ЗЗД. Между страните по делото нямало спор за прекратеното действие на договора за обществена поръчка, а правният спор бил относно основанието за неговото прекратяване.
Според въззивниците СГС неправилно е приел, че реално изпълнените СМР били на стойност 3 371 201,17 лева с ДДС, вместо установените от вещото лице З. 3 523 914,99 лева с ДДС. Вещото лице З. установило, че извън заплатените СМР по фактура № 1/09.06.2015г. и фактура № 2/01.09.2015г., ДЗЗД „Спорт Главиница 2014“ към 08.12.2015г. са извършили допълнителни СМР на обща стойност 356 854,53 лева без ДДС или 428 225,80 лева с ДДС, които са предмет на исковата претенция в заявения размер от 296 428,80 лева. Предмет на исковата претенция по първия иск били извършени СМР след 01.09.2015г. до 08.12.2015г.
Предмет на втората искова претенция е пропуснатата печалба от неизпълнените СМР, поради извършения отказ от договора от ответника. Считат за неправилен извода на СГС, че исковите претенции били погасени по давност, тъй като не се претендирали остатъчни суми по двете горепосочени фактури, а изпълнени и незаплатени СМР до 08.12.2015г., когато било спряно строителството с акт обр. 10, който не представлявал покана за плащане.
Според въззивниците, давността по двата иска започвала да тече от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение рег. № РД-04-144/19.03.2019г., получена от ищците на 20.03.2019г., която представлявала отказ на ответника от договора. Дори и да се приемело, че тази покана не представлявала отказ от договора, за такъв следвало да се приеме исковата молба на Община Главиница вх. № 296514/01.12.2020г. по т.д. № 2362/20г. по описа на СГС.
С исковата молба се твърдяло, че договорната връзка била прекратена и представлявала отказ от договора, и давността почвала да тече от получаването й. В процесния случай, отказът е обусловен от липсата на финансови средства поради отпадане на финансирането на процесния строеж съгласно договора за финансова помощ. В писмената защита се твърди, че ищците не били неизправна страна по процесния договор, а такава била общината, която не е имала право да развали договора. Считат, че всички твърдения в отговора на въззивната жалба за невярност на подписи върху акт. обр. 10 от 08.12.2015г. били преклудирани, тъй като в първоинстанционното производство ответникът е оспорил само неговото съдържание.
На следващо място твърдят, че материалноправната предпоставка за отказ от договора за изработка е основателната причина по чл. 268 ЗЗД, това са обстоятелства извън правоотношението между възложителя и изпълнителя, но които са във връзка с договора за изработка, тъй като мотивирали възложителя да преустанови договорната връзка. В този смисъл била правната доктрина и съдебната практика. Представят писмени бележки, в който са преразказани твърденията във въззивната жалба. Молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендират направените разноски за двете инстанции.
Въззиваемият/ответникът – Община Главиница е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба, чрез адв. Б.. Счита въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно като краен резултат. Твърди, че искът е недопустим 2 като предявен от ненадлежна страна, както и поради липса на представителна власт на ищците самостоятелно да предявят процесните искове от името на всички съдружници в ДЗЗД. В условията на евентуалност твърди, че предявените искове са неоснователни поради изтичането на договорените срокове от 180 календарни дни за извършване на договорените СМР. Срокът за това изпълнение приключвал с подписването на окончателен приемопредавателен протокол, респективно Акт образец 15 по Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Ищците извършили действия по изпълнение на договорените СМР, което било непълно, но въпреки това е отчетено с актове като действително извършени и са съставени документи с невярно съдържание за степента на завършеност, каквато в действителност не е налице. Изпълнителят е нарушил чл. 17, ал. 7 от договора за обществена поръчка, досежно задължението си да следи и докладва незабавно на възложителя за възникнали нередности при изпълнение на договора, както и да възстанови на общината всички неправомерно изплатени суми. Съгласно чл. 20 от договора за обществена поръчка, всички санкции и финансови корекции наложени от ДФЗ на възложителя са за сметка на изпълнителя. Такава нередност била установена с писмо изх. № 03-0416/406 от 01.02.2016г. на изп. директор на ДФЗ. На следващо място твърди, че ищците са подписали акт. обр. 15 от 08.10.2015г., които е подписан от всички участници в строителството и се констатира, че строежът е изпълнен, но въпреки това продължили работата на обекта и са извършвали СМР в нарушение на всякакви правила. На следващия ден – 09.10.2015г. с двустранно подписан приемо-предавателен протокол, изпълнителят е предал на възложителя цялостното изпълнение на всички дейности по договор за обществена поръчка № 327/19.02.2015г. за строителство на обект „Реконструкция и изграждане на спортен център в град Главиница, община Главиница, област Силистра“. Два месеца след издаване на акт обр. 15 е издаден акт обр. 10 от 08.12.2015г., който установявал състоянието на спиране на строежа. Акт обр. 10 предвид неподписването от възложителя, следвало да бъде съставен на 09.12.2015г. – с 24 часа по-късно като срок за явяване на възложителя. Този акт целял някаква защита на изпълнителя, но не е заверен надлежно от главния архитект на общината и не е законосъобразно издаден. Неизправността на изпълнителя се доказвала от стойността на отчетената дейност с протокол № 2, която възлизала на 4 915 847,39 лева без ДДС, а реално извършените били на стойност 2 092 095,90 лева без ДДС. Изготвените по време на изпълнението изискуеми документи съгласно наредба № 3 към ЗУТ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството били с невярно съдържание. Нямало извършено строителство и нямало изграден спортен център в град Главиница и до днес, за което отговорността била на съдружниците в ДЗЗД „Спорт Главиница 2014“ – „Г. инженеринг“ ЕООД, „Фармвил“ ЕАД и „Инфрастрой-инженеринг“ ООД. Още с отговора на исковата молба било направено искане за откриване на производство по оспорване на акт обр. 10 от 08.12.2015г., но по делото нямало произнасяне на съда за представяне на оригинала, с оглед неговото оспорване по чл.
193 ГПК. Реално били представени копия от документи и то в различни варианти. Освен това, изпълнителят не е изпълнил работата съгласно чл. 261 ЗЗД и в уговорения срок, което давало право на възложителя да развали договора, на основание чл. 262, ал. 2 ЗЗД. Работата 3 не била приета и отклонението, и недостатъците на работата са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. По отношение на нереализираната печалба твърди, че липсвали каквито и да било доказателства. Освен това, вземанията на ищците били погасени с пет годишна давност. По отношение на акт обр. 10 от 08.12.2015г. твърди, че това бил неистински документ, своевременно оспорен с отговора на исковата молба, както и че подписите били неавтентични. Оспорва заключението на вещото лице З., тъй като нямало как замервания на 1 017 позиции да се извършат за 4 часа. Отделно от това заключението обсъждало документи представени извън производството по делото.
Съгласно процесния договор за обществена поръчка, ако обемите извършени СМР надвишавали количествено-стойностната сметка, възложителят заплащал същите до обемите посочени в КСС. Окончателното плащане в размер на 50% от стойността на договора било дължимо след приключване на всички видове СМР. На 13.10.2015г. Община Главиница е подала молба до началника на ДНСК/РДНСК гр. София за назначаване на Държавна приемателна комисия за строежа. На следващо място твърди, че процесния договор за СМР е развален при хипотезата на чл. 262, ал. 2 ЗЗД от поръчващия. Относно хипотезата на чл. 264, ал. 2 ЗЗД, твърди че представляващият изпълнителя - М. Г. е знаела за недостатъците на неправилно изпълнените СМР. В този казус липсвало предаване на изработеното на възложителя и нямало основание за заплащане на възнаграждението, тъй като частичното изпълнение нямало как да бъде прието от изпълнителя. На последно място счита, че не е налице хипотезата на чл. 268 ЗЗД. В представените писмени бележки са преразказани твърденията в отговора на въззивната жалба. Моли въззивния съд да отхвърли въззивната жалба на ответника и да потвърди обжалваното решение. Претендира направените разноски за въззивното производство. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от въззивниците адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена от легитимирани лица, срещу подлежащо на въззивно обжалване решение на СГС, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При служебно извършената от въззивния съд проверка, на основание чл. 269 ГПК, се установява, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка от приетите по делото писмени доказателства и страните не спорят, че „Спорт Главиница 2014“ е създадено с договор от 06.11.2014г. за гражданско дружество. Съдружници са „Г. инженеринг“ ООД, с дялово участие 50 %, „Фармвил“ ЕАД, с дялово участие 40 % и „Инфрастрой инженеринг“ с дялово участие 10 %. В чл. 4.1. съдружниците са уговорили че „Г. инженеринг“ ООД с управител М. Г. е лидер(водещ партньор) на обединението, която е упълномощена да го представлява пред всички трети лица във връзка с неговата дейност(чл. 4.2). „Спорт Главиница 2014“ е сключил с Община Главиница договор за обществена поръчка № 327/19.02.2015г., с предмет извършване на строителство на обект „Реконструкция и изграждане на спортен център в град Главиница, осъществяван с финансовата помощ на Програма за развитие на селските райони 2007г. - 2013г. В чл. 4.1. от договора за обществена 4 поръчка е уговорен срок за изпълнение от 180 календарни дни, считано от подписване на протокол образец 2 или образец 2а. В чл. 4.5 е уговорено, че срокът за изпълнение на договора се удължава с времето, през което изпълнението е било невъзможно поради настъпване на непреодолима сила и/или непредвидени обстоятелства, за наличието на която другата страна е била надлежно уведомена в седемдневен срок, а според чл. 4.6 и при несвоевременно изпълнение от страна на възложителя на негови задължения по договора, включително и несвоевременно приключване на други административни процедури, свързани с процеса на строителна реализация на обекта на договора. В чл. 7. 1 е уговорено възнаграждение в размер на 5 241 956,30 лева без ДДС или 6 290 347,56 лева с включен ДДС. В чл. 8 е уговорено, че изпълнението се документира в протокол за извършени СМР – акт обр. 19, придружен с измервателни таблици. В чл. 9.1 е уговорена схема на заплащане на възнаграждението: авансово плащане в размер на 30 % от стойността на договора; междинни плащания в размер на 20 % от стойността на договора, платими при действително извършени СМР в обем над 50% от общия обем на поръчката и окончателно плащане в размер на 50 % от стойността на договора. В чл. 25 е уговорено задължението на изпълнителя да изготвя всички изискуеми документи съгласно Наредба № 3 към ЗУТ за съставяне на актове и протоколи за строителство. В чл. 35.1. е уговорено прекратяването на договора с извършване, предаване и приемане на договорената работа. На 08.06.2015г. е съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежа. С акт обр. 10 от 11.06.2015 год., страните са спрели възложените СМР, поради това, че в зоната на строежа сградите и съоръженията подлежащи на събаряне са обект на Обществена поръчка от 24.04.2015 г. и премахването им е технически необходимо преди започването на СМР по процесния договор. С анекс № 1 от 22.09.2015г. е променена цената по договора в размер на 5 195 657,95 лева без ДДС или 6 234 789,54 лева с ДДС и е приета нова количествено-стойностна сметка. „Спорт Главиница 2014“ е издал фактурапроформа № 1/09.06.2015г. за авансово плащане в размер на 1 887 104,27 лева с ДДС и ответникът му е заплатил сумата от 1 572 586,89 лв., която е без включен ДДС. „Спорт Главиница 2014“ е издал фактура-копие № 2/01.09.2015г. за извършени СМР и ответникът му е заплатил сумата от 1 007 154,10 лв., която е без включен ДДС. С констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 08.10.2015 година/л.л. 30-38 от гр.д.