Решение № 4404 от 25.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4404 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н.ай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100510315 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 и чл.248, ал.3 от ГПК.

С решение №8781 от 14.05.2024г., постановено по гр.дело №64797/2023г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, е прогласена нищожност по предявения от Н. Н.

Н.ОВА, с ЕГН **********, срещу "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 200599406, иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.22 от ЗПК на договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние №1239731/15.02.2023г.. С решението е осъден "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 200599406, да заплати на Н. Н. Н.ОВА, с ЕГН **********, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата 148.1 0 лв., представляваща платена такса за гаранция при начална липса на основание - нищожен договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние №1239731/15.02.2023г., с договор за гаранция (поръчителство) от 15.02.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.11.2023г. до окончателното й изплащане. С решението е осъден "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 200599406, да заплати на Н. Н. Н.ОВА, с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 430.00 лв. - съдебни разноски.

С решението е осъден "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 200599406, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, вписано в регистър Булстат под №177492004, на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗАдв. сумата 400.00 лв. - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Постъпила е въззивна жалба вх.№175269/29.05.2024г. от ответника "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 200599406, чрез процесуален представител адв.Г. М., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва решение 1

№8781 от 14.05.2024г., постановено по гр.дело №64797/2023г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, с което са уважени предявения иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.22 от ЗПК за прогласяване нищожност на договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние №1239731/15.02.2023г., както и осъдителния иск правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата 148.10 лв., представляваща платена такса за гаранция при начална липса на основание - нищожен договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние №1239731/15.02.2023г., с договор за гаранция (поръчителство) от 15.02.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.11.2023г. до окончателното й изплащане, както и в частта на възложените в тежест разноски. Инвокирани са доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че неправилен и в противоречие на събраните по делото доказателства СРС е обосновал извода, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен като противоречащ на чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като възнаграждението за поръчител не е включено в годишният процент на разходите /ГПР/ и ГПР не съответства на действителните разходи по кредита. Общите разходи по кредита, съгласно §1 ДР ЗПК, включвали известните на кредитодателя суми по допълнителни услуги, чието сключване е задължително условие за отпускане на кредита. По делото било установено, че ищецът можел да обезпечи отпуснатия кредит по различни начини, вкл. с поръчителство от избрани от него физически лица, поради което сключването на договор за поръчителство с "Фератум банк" (Малта) не било задължително условие за отпускане на кредита. Тази сума не била известна на кредитодателя преди кредитоискателят да избере начин на обезпечаване на отпуснатия кредит, т.е. отново не били налице предпоставките за включване в общите разходи по кредита. Включването на клаузата на чл.5 от договора за потребителски кредит било следствие от направения от ищцата избор в рамките на преддоговорните отношения между страните. Това обаче не означавало, че кредитодателят имал информация преди избора на кредитополучателя относно условията, при които ищецът и трето лице (поръчител) ще постигнат споразумение, съответно не било ясно уговореното между тях възнаграждение. Такава информация се получавала единствено ако е избрано поръчителство чрез "Фератум банк" (Малта), който бил търговски партньор на въззивника. Излага се още, че ГПР бил посочен правилно в договора за кредит, както и че клаузата на чл.5 от договора не е неравноправна по смисъла на ЗЗП. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло съдебното решение и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. чл.22 ЗПК и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски, сторени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.

Въззиваемата страна - Н. Н. Н.ОВА, с ЕГН **********, чрез пълномощник Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, вписано в регистър Булстат под №177492004, представлявано от адв. Д. М . М., в срока по чл.263, ал.1 ГПК депозира писмен отговор, в който взема становище относно неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че обжалваното решение на СРС е законосъобразно, съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е обосновал правилен извод за нищожност на сключения между страните договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние №1239731/15.02.2023г., съответно за дължимост от ответника на сумата от 148.10 лв., представляваща платена такса за гаранция при начална липса на основание - нищожен договор за предоставяне 2 на финансови услуги (заеми) от разстояние №1239731/15.02.2023г., заедно с договор за гаранция (поръчителство) от 15.02.2023г.. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение на СРС като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по реда на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗАдв..

Представя списък по чл.80 от ГПК.

Постановено е определение №28989 от 17.07.2024г. по гр.дело №64797/2023г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, с което е оставена без уважение молба вх.№171646 от 27.05.2024г., подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, вписано в регистър Булстат под №177492004, представлявано от адв.Д . М . М., процесуален представител на ищцата - Н. Н. Н.ОВА, с ЕГН **********, с правно основание чл.248, ал.1 ГПК з а изменение на решение №8781 от 14.05.2024г., постановено по гр.дело №64797/2023г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, в частта за разноските, като се присъди в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, вписано в регистър Булстат под №177492004, представлявано от адв. Д. М . М., сумата от 480 лв. с ДДС, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата в исковото производство по отношение на предявените два иска, вместо присъдените 400 лв. с ДДС.

Постъпила е частна жалба вх.№237320/19.07.2024г., подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, вписано в регистър Булстат под №177492004, представлявано от адв.Д. М. М., процесуален представител на ищцата - Н. Н. Н.ОВА, с ЕГН **********, срещу определение №28989 от 17.07.2024г. по гр.дело №64797/2023г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, с което е оставена без уважение молба вх.

№171646 от 27.05.2024г., подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, вписано в регистър Булстат под №177492004, представлявано от адв.Д . М . М., процесуален представител на ищцата - Н. Н. Н.ОВА, с ЕГН **********, с правно основание чл.248, ал.1 ГПК з а изменение на решение №8781 от 14.05.2024г., постановено по гр.дело №64797/2023г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, в частта за разноските, като се присъди в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, вписано в регистър Булстат под №177492004, представлявано от адв. Д. М. М., сумата от 480 лв. с ДДС, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата в исковото производство по отношение на предявените два иска, вместо присъдените 400 лв. с ДДС.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че неправилно първостепенният съд при постановяване на обжалваното определение не се е съобразил с факта, че с исковата молба ищцата е предявила два обективно съединени иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. чл.22 ЗПК и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, като за всеки от двата предявени иска се дължи отделно адвокатско възнаграждение, съгласно приложимата в случая норма на чл.2, ал.5 Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, в която е посочено, че за процесуално представителство по граждански дела възнаграждението се определя съобразно вида и броя на предявените искове. Поддържа се още, че в случая за предявените два иска минималният размер на възнаграждението възлиза на 960 лв. с ДДС, поради което присъденият хонорар от 400 лв. с ДДС се явявал несправедлив. По тези аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да уважи искането, обективирано в молба вх.№171646 от 27.05.2024г., подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, 3 вписано в регистър Булстат под №177492004, представлявано от адв.Д.М. - управител, за изменение на решение №8781 от 14.05.2024г., постановено по гр.дело №64797/2023г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, в частта за разноските, като на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, вписано в регистър Булстат под №177492004, представлявано от адв.Д.М. – управител, бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана от него безплатна правна помощ на ищцата в размер на 480 лв. с ДДС за двата иска вместо присъдените 400 лв. с ДДС за двата иска.

Ответникът по жалбата – "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 200599406, не взема становище относно подадената частна жалба.

Предявени са от Н. Н. Н.ОВА, с ЕГН **********, с р е щ у "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 200599406, при условията на обективно съединяване установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. чл.22 ЗПК за прогласяване нищожност на договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние №1239731/15.02.2023г., както и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата 148.10 лв., представляваща платена такса за гаранция при начална липса на основание - нищожен договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние №1239731/15.02.2023г., с договор за гаранция (поръчителство) от 15.02.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.11.2023г. до окончателното й изплащане.

С оглед постъпилата въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което са уважени предявените искове.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която е сезиран съда, е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна и като такава е процесуално допустима.