Решение № 2084 от 04.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2084 гр. София, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20241100103349 по описа за 2024 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] В искова молба от 21.03.2024 г. „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД (ПИБ) е заявила, че на 23.05.2012 г. е сключила с ответника Б. В. договор за кредит овърдрафт за 9 000,00 лева и срок до 23.05.2013 г., като този срок автоматично се е продължавал. На 01.06.2015 г. Б. В. е престанал да плаща по кредита. На 02.05.2023 г. ПИБ е обявила кредита за предсрочно изискуем, но Б. В. не е платил.

[2] Затова ПИБ е подала заявление за издаване срещу Б. В. на заповед за незабавно изпълнение, по което СРС е образувал ч. гр. д. 27 043/2023 г. СРС е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист за:

- 9 000,00 лева главница;

1

- 9 109,36 лева договорна лихва от 31.07.2015 г. до 01.05.2023 г.;

- 16 006,21 лева наказателна лихва от 31.08.2015 г. до 01.05.2023 г.;

- 45,68 лева законна лихва от 02.05.2023 г. до 17.05.2023 г.

- 720,00 лева комисионна за управление от 01.06.2015 г. до 01.06.2022 г.;

- 60,00 лева разноски за покана за предсрочна изискуемост;

- 698,83 лева държавна такса и 100,00 лева юрисконсутлско възнаграждение. Затова ПИБ моли съда да признае за установено, че Б. В. дължи описаните суми (исковата молба, л. 2-4).

2. На ответника

[3] На 29.08.2024 г. Б. В. е подал писмен отговор, с който е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:

1. клаузата за автоматичното продължаване нa договора е била неравноправна и затова нищожна. Ето защо срокът на договора е изтекъл на 23.05.2013 г. и правото на иск е погасено по давност, която е изтекла на 23.05.2018 г. за главницата, и на 23.05.2016 г. за лихвата и другите претенции;

2. търсената възнаградителна лихва е била едностранно променяна, което законът не позволява, и за това евентуално е в по-нисък размер. Затова Б. В. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 36-37; уточнението, направено в съдебното заседание, л. 86).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

[4] На 23.05.2012 г. ПИБ и Б. В. са сключили договор за предоставяне на банков кредит овърдрафт по разплащателна (картова) сметка на физически лица (договора, л. 6). По него ПИБ се е задължила да предостави на Б. В.

5 000,00 лева кредит овърдрафт с краен срок на овърдрафта 23.05.2013 г. (т. 12 от договора, 6).

2

[5] В договора е било предвидено, че срокът му се е удължавал автоматично за нов срок от една година, ако никоя от страните не е уведомила другата страна за прекратяването му по реда, предвиден в Общите условия (ОУ) (т. 2.1.). В ОУ е било уредено, че Б. В. е можел да прекрати договора само, ако е погасил напълно задълженията си към ПИБ (т. 12.2.2. от ОУ, л. 2527). ПИБ е можела да прекрати договора и без предизвестие, ако Б. В. не е изпълнявал свое задължение по договора (т. 12.2.3.б от ОУ).

[6] Страните също са уговорили, че за ползвания овърдрафт Б. В. е заплащал възнаградителна лихва от базовия лихвен процент (БЛП) за ПИБ, валиден към датата на начисляване, увеличен с 6,5%, като при сключването на договора БЛП е бил 6,19 % (чл. 3 от договора). ПИБ е събирала и такса управлението от 1% от разрешения овърдрафт за (чл. 5.1. от договора).

[7] Б. В. е дължал върху невърнатата главница не само договорения лихвен процент, но и наказателна надбавка върху нея от законната лихва, когато:

1 . срокът на договора не е бил автоматично продължен и до изтичането му Б. В. не е бил погасил това, което е дължал;

2. при обявена предсрочна изискуемост. Страните са се съгласили, че в тези случаи сумата, незаплатена от Б. В., е била неразрешен овърдрафт (т. 9 от договора, л. 6).

[8] Впоследствие страните са сключили два анекса към договора, с които единствено е била увеличена сумата по кредита на 7 000,00 лева, а след това на 9 000,00 лева (анексите, л. 7-8). На 29.05.2015 г. Б. В. е ползвал за последен път суми по кредита овърдрафт, а на 19.02.2016 г. той е внесъл 200,00 лева по сметката за овърдрафта, като след това не е внасял средства (приложението към заключението на вещото лице Х., л. 71-82). Още на 30.06.2015 г. ПИБ е започнала да начислява наказателна лихва върху неразрешен овърдрафт и е правила това до 02.05.2023 г. (таблицата на стр. 3-4 от заключението на вещото лице Х., л. 64-70).

3

[9] На 06.04.2023 г. ПИБ е уведомил Б. В., че, ако не е заплатил в петдневен срок главницата, лихвите и таксите по кредита, е щяла да превърне кредита в предсрочно изискуем (поканата, л. 18). Б. В. не е платил.

[10] На 18.05.2023 г. ПИБ е подала срещу Б. В. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение (заявлението, л. 11). Към този момент Б. В. е дължал на ПИБ: 9 000,00 лева главница; 9 109,36 лева договорна лихва от 31.07.2015 г. до 01.05.2023 г.; 16 006,21 лева наказателна лихва от 31.08.2015 г. до 01.05.2023 г.; 45,68 лева законна лихва от 02.05.2023 г. до 17.05.2023 г.;

720,00 лева комисионна за управление от 01.06.2015 г. до 01.06.2022 г.

(заключението на вещото лице Х., л. 74-70). На 19.06.2023 г. СРС е издал срещу Б. В. заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените суми, както и за: 60,00 лева разноски за покана за предсрочна изискуемост; 698,83 лева държавна такса и 100,00 лева юрисконсутлско възнаграждение (л. 9-10).

[11] На 04.10.2023 г. Б. В. е получил заповедта за изпълнение, а на 25.10.2023 г. е подал възражение срещу нея (л. 53-54). В срока за това ПИБ е подала настоящата искова молба.

[12] ПИБ е заплатила 698,83 лева държавна такса (л. 33) и е била представлявана от юрисконсулт. Б. В. е заплатил 500,00 лева за вещо лице (л.

49) и 3 500,00 лева на адвокат (л. 63).

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

[13] ПИБ е предявила иск по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване, че Б. В. дължи главница, лихви и такси по договор за кредит овърдрафт. Искът е неоснователен и съдът го отхвърля.

4

1. По иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал.

1 от ЗЗД

[14] По договора за заем заемателят се задължава да върне заетата сума, заедно с уговорената лихва (чл. 240, ал. 1 от ЗЗД). При неизпълнение, кредиторът може да търси изпълнението заедно с обезщетение за забавата (чл.

79, ал. 1 от ЗЗД).

[15] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. наличие на валиден договор за заем между ПИБ и Б. В., по който ПИБ да е била заемодател, а Б. В. заемополучател;

2. ПИБ да е предала на Б. В. парите по заема;

3. Б. В. да не е върнал на ПИБ заема.

[16] Съдът установи, че ПИБ и Б. В. са сключили договор за заем овърдрафт, по който ПИБ е предала на Б. В. парите. Б. В. не ги е върнал.

Налице са предпоставките за уважаването на иска.

[17] Б. В. е възразил, че е погасено по давност правото на иск на ПИБ за събирането на парите, които Б. В. е получил в заем. Възражението е основателно, защото: съдът установи, че Б. В. и ПИБ са уговорили начисляване на наказателна лихва върху неразрешен овърдрафт, само когато:

1 . срокът на договора не е бил автоматично продължен и до изтичането му Б. В. не е бил погасил това, което е дължал;

2. при обявена предсрочна изискуемост. Също така съдът установи, че от 30.06.2015 г. ПИБ е започнала да начислява наказателна лихва върху сумите, дължими от Б. В..