Решение № 13973 от 13.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13973 гр. С. 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20261110102786 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с обективно съединени иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за кредит „Б... к.“ от 24...г. и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузите на чл. 15, чл. 21, чл. 26 и чл. 28 от договора за кредит.

Ищецът твърди, че на 24...г. сключил с „А. Фа.“ АД /предишно наименование „А.

Фа.“ ООД/ договор за кредит „Б... к.“ при уговорен размер на предоставената главница от 500 лева. По силата на последващо сключен договор за цесия между „А. Фа.“ АД и „А.“ АД ответникът придобил вземанията срещу ищцата по процесния договор за кредит. Съгласно чл. 15 от договор в петдневен срок от активиране на предоставения платежен инструмент по договора ищецът следвало да осигури едно от предвидените в договора обезпечения – банкова гаранция или поръчител, които да отговорят на предварително предвидени условия в договора. Съгласно чл. 20 от договора в случай на неизпълнение на поетото задължения за осигуряване на обезпечение ищецът следвало да заплати на ответника неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница. Ищецът поел задължения и за заплащане на лихва за забава /чл. 21, ал. 4 /, такса за административна дейност по събиране на задълженията при обявяване на кредита за предсрочно изискуем /чл. 21, ал. 5/, за заплащане на застрахователна премия /чл. 26, ал. 2/ и еднократна такса за издаване на удостоверение за липса на задължения /чл. 28/. Ищецът излага доводи, че осигуряването на обезпеченията, които да отговарят на предвидените условия по договора, съставлявало обективна трудност и водело до неминуемо възникване на задължение за заплащане на неустойка. Посредством уговорената неустойка се постигало скрито оскъпяване на кредита, увеличавал се размерът на възнаградителната лихва и представлявали сигурна печалба за кредитодателя.

Неустойката не съответствала на законоустановените обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, с което се накърнявали добрите нрави. Посредством предвидените в клаузите на чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от договора такси се заобикаляла императивната норма на чл.

33, ал. 2 ЗПК. Посочва, че предвиденият ГПР в договора не съответствал на реално приложимия ГПР, т. к. при формиране на действителния ГПР се включвали и уговорените неустойка по чл. 20 и застрахователна премия по чл. 26 от договора. Въз основа на изложените фактически твърдения и правни доводи моли за прогласяване на нищожността на договор за кредит „Б... к.“ от 24...г., сключен между страните по спора, а в условията на евентуалност за прогласяване на нищожността на клаузите на чл. 15, чл. 21, чл. 26 и чл. 28 от договора за кредит, сключен между страните по спора, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Претендира за сторените съдебни разноски в производството.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Посочва, че уговорената неустойка притежава вменените й от закона обезщетителна и санкционна функции. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК не следвало да се прилага по отношение на уговорената неустойка, т. к. последната касаела допълнително задължение на кредитополучателя по договора. Евентуалното нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК водело до прогласяване за недействителна на съответната клауза от договор, но не и до прогласяване на договора за кредит за изцяло недействителен. Ответникът посочва, че начислените такси за извънсъдебно събиране на вземанията по договора не следвало да се включат в приложимия ГПР по договора и съответствали на чл.10а, ал. 1 ЗПК. При определяне на приложимия ГПР били спазени всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като размерът на ГПР съответствал на законоустановения лимит в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва при сключване на процесния договор за кредит да е сключвана застраховка. Ответникът посочва, че по силата на сключен с „А. Фа.“ АД договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от .... и Приложение №1 от 20.11.2025г. към него придобил вземанията срещу ищеца по процесния договор за паричен заем от 24...г., заедно с всички обезпечения, привилегии и принадлежности. Преди прехвърляне на вземането ищецът извършил плащания за погасяване на задълженията по договора в общ размер на сумата от 1 697,49 евро. Ищецът, в качеството на длъжник, бил надлежно уведомен за прехвърлянето на вземанията. При така изложените съображения ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и за присъждане на сторените съдебни разноски в производството.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За провеждането на успешна защита по предявения иск с правно основание чл. 26, ал.

1, предл. първо и трето ЗЗД ищецът следва да докаже сключването на процесния Договор за кредит „Б... к.“ от 24... г. между „А. Фа.“ АД и ищцата при посочените договорни условия, както и факта, че ищцата е усвоила предоставената сума по договора към датата на сключване, факта на сключване на валиден договор за цесия между „А. Фа.“ АД и ответното дружество с предмет прехвърляне на процесните вземания по Договор за кредит „Б... к.“ от 24... г. срещу ищцата и надлежното уведомяване на ищцата в качеството й на длъжник за извършената цесия. В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е кредитодателят е изпълнил изискванията на ЗПК относно предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на ГПР, както и клаузите на чл. 15, чл. 21, чл. 26 и чл. 28 от договора са индивидуално договорени.

Настоящият състав намира, че договор за кредит „Б... к.“ от 24... г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК.

Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

От представените писмени доказателства по делото се установява, че между ищцата и първоначалния кредитодател „А. Фа.“ АД е сключен на договор за кредит „Б... к.“ от 24... г.

Съгласно постигнатите между страните договорни условия кредитодателят „А. Фа.“ АД е предоставил на ищеца револвиращ кредит в максимален размер на 500 лева под формата на разрешен кредитен лимит за неопределен срок, при ГПР от 45,9% и фиксиран лихвен процент 43,2 %. Посоченият ГПР е изчислен при вземане предвид на следните допускания – кредитополучателят изпълнява своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; пълният размер на кредита е усвоен незабавно след активацията на предоставения платежен инструмент; лихвата и другите разходи се начисляват в 2 съответствие в тези усвоявания и погасявания на главницата и съгласно клаузите, предвидени в договора за кредит.

Съгласно чл. 15 заемателят се задължава в срок от пет дни, считано от датата на активиране на предоставения платежен инструмент по чл. 4 ал. 2, да предостави обезпечение по начина и реда, отговарящи на условията на чл. 15: банкова гаранция за сумата от 762,15 лева със срок на валидност две години от датата на сключване на договора, или поръчител.

Съгласно клаузата на чл. 20 при непредоставяне на обезпечение в посочения срок по чл. 15 от договора кредитополучателят дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец, до момента на предоставяне на обезпечението.

Съгласно чл. 21 от договора при изпадане в забава на кредитополучателя на което и да е парично задължение с повече от 10 дни или незаплащане на минимум 15% от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца кредитодателят има право да обяви цялото задължение по договора за предсрочно изискуемо по някой от предвидените в чл. 29 начини. Съгласно чл. 21, ал. 4 и ал. 5 при забава в плащане на текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 от договора кредитополучателят дължи разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1, а след настъпване на предсрочна изискуемост дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120 лева, включваща разходите за администриране на дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя.

Съгласно чл. 26, ал. 2 от договора уговореният размер на застрахователната премия, който се дължи на застрахователя по сключената застраховка по пакет „Кредитна протекция“ е 1% от общото задължение по настоящия договор към последното число на всеки медец, а по пакет „Защита на картата“ – 2 лв. месечно.

Съгласно чл. 28 от договора кредитополучателят следва да заплати еднократна такса в размер на 10 лева с ДДС за издаване на удостоверение за липса на задължения и удостоверение за закрита карта.

По делото са представени и приети като писмени доказателства Приложение № към договора за кредит – Рамков договор за издаване и предоставяне на платежна карта „Б... к.“, заедно с приложимите общи условия.

По делото е приет като писмено доказателство Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от ...., сключен между „А. Фа.“ ООД /продавач или цедент/ и „А.“ ООД /купувач или цесионер/, заедно с Приложение №1/20.11.2025г., съгласно които цедентът е прехвърлил на цесионера вземанията си срещу кредитополучателя Н. Ц. Т., произтичащи от договора за кредит №954523/23...г. в размер на сумата от 267,42 евро за неизплатена главница. С получено на 16.12.2025г. лично от ищцата пощенско известие ответното дружество, надлежно упълномощено от цедента „А. Фа.“ ООД, е уведомило ищцата, в качеството на длъжник, за факта на извършено прехвърляне на вземанията срещу нея по процесния договор за кредит и настъпването на предсрочна изискуемост по кредита.

Въз основа на събраните писмени доказателства съдът приема, че със сключването на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от ...., заедно с Приложение №1/20.11.2025г., ответното дружество „А.“ АД е придобила вземанията срещу ищцата, възникнали по силата на сключен Договор за кредит „Б... к.“ от 24... г. между „А. Фа.“ АД и ищцата. С изпратено уведомление от ответника, получено от ищцата лично на 16.12.2025г., последната е надлежно уведомена по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземанията и за факта на настъпила предсрочна изискуемост на по договора за кредит.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.