Решение № 1945 от 31.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1945 гр. София, 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: *** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от *** Административно наказателно дело № 20211110212032 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 22-007514 от 05.08.2021г., на директора на Дирекция „Инспекция по труда”-София област на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на „*** ***“ ООД, с ЕИК ***, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2000/две хиляди/лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл.

415, ал. 1 от КТ.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало наказаното дружество, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата найнапред се излагат оплаквания за непълно и неточно установена от наказващия орган фактическа обстановка, довело и до неправилно определяне размера на санкцията, като се твърди, че не са били отчетени всички обстоятелства свързани с неизпълнението на задължението за изплащане на обезщетение, в частност причините за това, свързани с влошената икономическа обстановка и предприетите от дружеството действия-сключване на споразумения за разсрочено изплащане на обезщетението. В допълнение се излагат съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото не са посочени началния и крайния момент на нарушението, което е довело и до необосновано извод за неприложимост на института на маловажния случай по отношение на процесното нарушение, като се иска именно последното.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна - ДИТ-София-град(определена към момента на насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание) , редовно призована, се представлява от юрисконсулт Петрова- представител както на ведомството, така и на наказващия органдиректор на ДИТ София-град. В хода по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като изтъква, че нарушението е установено по безспорен начин предвид факта, че дружеството не е представило доказателства за заплащане на обезщетение на Мая Рангелова, т.е. за изпълнение на дадено предписание, с което е нарушена разпоредбата на чл.415, ал.1 КТ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „*** ***“ ООД, с ЕИК ***, е търговско дружество със седалище в гр. София, адрес на управление: ж.к. „Младост 1“, ул. „Магнаурска школа“ № 15, ет. 2, представлявано от заедно и поотделно от управителите си – Максим Веселинов Заяков и Веселин Стоянов Заяков.

За периода от 17.03.2021г. до 07.04.2021г. служители на ДИТ-София-град, сред които и свидетеля Д., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „*** ***“ ООД, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ.

Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2109076/07.04.2021г., връчен на представител на дружеството на 08.04.2021г. В хода на проверката, на база представени от дружеството ведомости за заплати и обезщетения на служителите за месец ноември 2020г., било констатирано, че „*** ***“ ООД в качеството си на работодател е начислил, но не изплатил на лицето Мая Раденкова Рангелова- бивш служител, обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. В хода на проверката не са били представени документи, удостоверяващи изплащане на такова обезщетение, платимо съгласно чл.228, ал. 3 КТ до края на месеца следващ месеца, през който е прекратено трудовото правоотношение.

Във връзка с констатираните по време на проверката забавяния, в изготвения протокол от страна на контролните органи, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т.12 от КТ, били дадени задължителни предписания на „*** ***“ ООД, като съгласно т. 5 от диспозитивната част на протокола, на дружеството-жалбоподател било издадено предписание в срок до 23.04.2021г. да изплати начисленото във ведомостта за месец ноември 2020г. и дължимо на служителя Мая Раденкова Рангелова обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение. Препис от протокола, съдържащ предписанията бил връчен на един от двамата управители на дружеството- Максим Заяков на 09.04.2021г. С молба от 09.04.2021г., до директора на ДИТ –София град, дружеството поискало удължаване на определения за изпълнение на предписанията срок, като с Решение изх. № ПР2109076-1/13.04.2021г. на директора на ДИТ-София град, искането било удовлетворено, като срокът за изпълнение на предписанията по ПР2109076/07.04.2021г., включително предписанието под № 5, бил удължен до 28.05.2021г. включително.

С оглед осъществяване на контрол по изпълнение на предписанията, дадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, на 08.07.2021г. бил извършен последващ контрол от страна на служители на ДИТ- София град, сред които и свидетеля Д., като при преглед на изискани и представени от „*** ***“ ООД документи било установено, че че посоченото предписание, касаещо изплащане на обезщетение на Мая Раденкова по чл.222, ал.3 КТ, не е изпълнено.

В тази връзка от страна на свидетеля Д., бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 22-007514/08.07.2021г., с който срещу „*** ***“ ООД, било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че не е изпълнило в срок до 28.05.2021г. даденото с т. 5 от Протокол от 07.04.2021г. предписание за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ на служител на дружеството с прекратено правоотношение, квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.415, ал. 1 от КТ.

Актът бил връчен на представител на дружеството Явор Маноилов Тиманов, с приложено по преписката пълномощно с нотариална заверка на подписа, като срещу същия не са направени възражения.

На база на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление № 22-007514 от 05.08.2021г., с което директора на Дирекция „Инспекция по труда”-София град на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ наложил на „*** ***“ ООД, с ЕИК ***, имуществена санкция в размер на 2000/две хиляди/лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства- Протокол за извършена проверка с изх.№ ПР2121391/08.07.2021г., Протокол за извършена проверка изх. № 2

ПР2109076/07.04.2021г.,

Решение изх. № ПР2109076-1/13.04.2021г.,

Заповед № 30058/11.02.2014г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ, Заповед № 977/21.08.2017г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ, Заповед № ЧР-1458/13.10.2020г., длъжностна характеристика, ведомости за заплати, сигнали до ДИТ, както и събраните гласни доказателства - показанията на свидетеля М.Д..

Настоящият съдебен състав кредитира в пълна степен показанията на свидетеля Д., като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетеля са достатъчно информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от състава на нарушението. Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. С оглед липсата на противоречия между доказателствените източници, по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, съдът намира, че не се налага подробното обсъждане на всеки от тях поотделно.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, като доколкото липсват доказателства за датата на връчване на наказателното постановление и такива не са представени от страна на наказващата администрация, същата следва да се приеме за своевременно депозирана. Разгледана по същество в рамките на правомощията на съда по чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН да извърши цялостна проверка на атакувания акт, е неоснователна по изложените по-долу съображение.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и съдържание, регламентирани съответно в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, и сроковете за това.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 22-007514 от 08.07.2021г. , издаден от компетентен орган - старши инспектор при ДИТ-София-град, в кръга на неговите правомощия и в присъствието на двама свидетели. Съгласно чл. 416, ал.1 от КТ, актовете за установяване на нарушения се съставят от длъжностните лица към службите за контрол, към които съгласно чл. 399, ал. 1 от КТ се числи и ИА ГИТ, съответно нейните подразделения и служители, какъвто е свидетелката Д. на длъжност старши инспектор в агенцията. Актът е подписан от съставителя и двама свидетели, съгласно изискванията на чл. 40 от ЗАНН, и е предявен на представител на дружеството по пълномощие. Актът отговаря на изискванията за съдържание и реквизити, регламентирани в чл.42 ЗАНН, като в тази връзка не се констатираха нарушения на процесуалните правила, които да се определят като съществени и да внасят неяснота относно формулираното обвинение.

Въз основа на така издадения акт за установяване на административно нарушение е съставено обжалваното НП, което изхожда от териториално и материално компетентен орган, съгласно т.4 на Заповед № 3-0058 от 11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ. Атакуваното наказателно постановление е издадено законноустановения срок по чл.

34, ал. 3 от ЗАНН, като при съставянето на същото не се констатират нарушения на чл. 57, ал.1 ЗАНН или други процесуални нарушения от категорията на съществените. Посочено е съдържанието на издаденото задължително предписание, срока за изпълнението му, както и факта на неизпълнението т.е. всички елементи от състав на нарушение по чл.415, ал.1 КТ.

Тук е мястото да се отбележи, че посочените предписания представляват пр инудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН, като в тази си част Протоколът за 3 извършена проверка представлява съвкупност от отделни индивидуални административни актове, всеки, от които подлежи на самостоятелна преценка за законосъобразност, на самостоятелно оспорване по административен и съдебен ред, както и на отделно изпълнение и доколкото няма данни издадените ПАМ да са били атакувани, същите, са влезли в сила, и подлежат на изпълнение в рамките на изрично удължения срок.

В хода на административно-наказателното производство на дружеството-жалбоподател е било повдигнато обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение, което съгласно съставения АУАН и издаденото НП, се изразява в това, че „*** ***“ ООД, в качеството си на работодател е нарушило разпоредбата на чл. 415. ал. 1 от КТ, като не е изпълнило даденото му предписание в т. 5 от Протокол за извършена проверка от 07.04.2021г. и в определения за изпълнението срок - до 28.05.2021г., не е определило и изплатило на посочения служител на дружеството обезщетение по чл.

222, ал. 3 от КТ.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка кореспондира с приетата за установена от настоящия съдебен състав. Правилно наказващият орган е подвел фактите под посочената в НП материално-правна норма. Това следва от обстоятелството, че съгласно изричния текст на предписание под № 5 дадено в Протокол за извършена проверка ПР2109076/07.04.2021г. , дружеството жалбоподател е следвало в срок до 28.05.2021г. да изпълни задължението си за изплащане на дължимото на служителя Раденкова, на основание чл. 222, ал. 3 от КТ обезщетение. Предписанието е издадено в изпълнение на правомощията на контролните органи по чл.404, ал. 1 , т. 1 и т. 1 2 КТ и е насочено към отстраняване на констатирано от същите нарушение на трудовото законодателство. Видно от последващата проверка не са представени доказателства за изпълнение на посоченото предписание, при това не просто в определения срок, съобразен с изричното искане на дружеството за удължаване, но и към датата на приключване на проверката- 08.07.2021г.