Определение № 2401 от 02.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2401 гр. София, 25.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20241000500092 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК и е образувано възоснова на Молба с вх.

Рег. № 21645 от 15.08.2024г. подадена от Адв. А. Б. - САК, съдебен адрес: гр. София, ул.

„Христо Матов" 29, вх. Б, ет. 3, ап. Б-4, тел. 02 / *******, email: ********** - в качеството си на процесуален представител на „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ" п о в.гр.д. 92/24 по описа на 12-ти с-в на САС с искане за изменение на С Решение № 817 от 09.07.2024 г. по в.гр.д. 92/24 г. по описа на САС, в частта за разноските. Счита, че присъдените в размер на 5000 лева, не съответства на броя на обективно съединеният искове, в частта в която с въззивното решение е потвърдено тяхното отхвърляне.

Поддържа се възражение за неправилност на присъденото възнаграждение, поради нарушение на материалния закон, а именно чл. 2, ал. 5 НМРАВ, според който възнагражденията за процесуално представителство по граждански дела се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, като след изменението, обнародвано с ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г., текстът уточнява, че това правило се прилага независимо от формата на съединяване на исковете.

Излага се тезата, че макар исковете обективно и активно субективно съединени, да се явяват свързани поради наличието на общи факти, делото се характеризира с фактическа и правна сложност, която е обосновА. с проведени две съдебни заседания, и е неправилно да се приеме, че защитата е идентична срещу всеки от ищците. В този смисъл сочи съдебна практика - Определение № 4323/05.12.2022 г. ВКС 2-ро г.о., 1-ви с-в по ч.к.гр.д. 3963/22) и претендира за общо възнаграждение в размер на 23 100,00 лева в производството пред САС и разноски в общ размер от 11 100 лева в първоинстанционното производство. Сочи още, че 1 според ТР № 6 по тълк. дело № 6/2012 по описа на ОСГТК на ВКС намаляването на адвокатското възнаграждение под минималния размер, предвиден в НМРАВ, е обусловено от релевирано от насрещната стрА. възражение за прекомерност, която задължителна предпоставка, но в случая не е налице.

В срока за писмен отговор такъв не е постъпил.

Съдът като съобрази искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските, констатира, че претенцията е за присъждане на общо 34 000 лева, адвокатско възнаграждение, т.е. всеки от ищците да бъде осъден да заплати по 6 800.00 лева в полза на ответника, която сума надвишава присъденото обезщетение за неимуществени вреди с 1 800.00 лева.

При определяне на размера на адвокатското възнаграждение, съдът изхожда не само от броя на съединените искове, а и от наличието на общи факти, свързани със защитата на ответника - в случая обусловени от правоизключващи възражения. Защитата на ищеца и защитата на ответника се различават по тежестта на доказване, затова и възнагражденията също не могат да се унифицират помежду им.

Към датата на постановяване на настоящия съдебен акт, съдът не е обвързан с НМРАВ, тъй като наредбата не е нормативен акт. Преценката за размера на присъденото адвокатско възнаграждение е направена възоснова на обстоятелства, които подробно са мотивирани във възизвното решение – по 5 000 лева за всяка инстанция и са редуцирани в съответствие с размера на отхвърлената част от иска, т.е. присъдена е сума от 8750 лева общо за двете инстанции, срещу насрещни разноски в полза на ищците от 1250 лева също за двете инстанции. Спазвайки принципът за равенство между страните чл. 5, изр. 2 от ГПК, настоящият въззивен състав приема, първо, че адвокатското възнаграждение на всяка от спорещите страни, представлява разход, който не следва да надвишава цената на исковете, независимо дали са уважени или отхвърлени, както и че следва да прилага еднакви критерии по които се определя техния размер за всяка от страните. В този смисъл са и мотивите към постановеното решение в частта за разноските.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. Рег. № 21645 от 15.08.2024г. подадена от Адв. А.

Б . - САК, съдебен адрес: гр. София, ул. „Христо Матов" 29, вх. Б, ет. 3, ап. Б-4, тел. 02 / *******, email: ********** - в качеството си на процесуален представител на „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ" по в.гр.д. 92/24 по описа на 12-ти с-в на САС з изменение на Решение № 817 от 09.07.2024 г. по в.гр.д. 92/24 г. по описа на САС, в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3