Определение № 437 от 26.08.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 437 гр. София, 26.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно наказателно дело № 20251800600597 по описа за 2025 година Производството е по глава XXII-чл.306, ал. 3, пр.2, вр.ал.1 т.4 НПК, инициирано с жалба от частния тъжител А. М. Н., против постановено определение по реда на чл.306,ал.1 т.4 НПК по НЧХД № 148/2019г. ня РС Е.

П. по силата на което в тежест на същия са възложени разноските, понесени от подсъдимите Б. Н. Н. и С.П. С. – в размер на 2000 лева за всеки един от подсъдимите.

Тъжителят обжалва това определение като незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона, като моли да бъде отменено.

Навежда доводи, че като се е произнесъл за деловодни разноски, осъществени в хода на въззивната инстанция РС Е. П. е иззел правомощията на въззивната инстанция, което е в нарушение на процесуалния закон. В жалбата с.т. се съдържа възражение, че макар и по реда на чл.45 ЗЗД подсъдимият С.П. С., по отношение на когото производството е било прекратено, поради изтичане на предвидената в НПК давност за наказателно преследване е осъден като граждански деликвент / причинител на непозволено увреждане/ да заплати обезщетение на тъжителя в размер на 1800 лева. По този начин същият се явява осъдено лице, което дължи заплащане на разноските на другата страна, а не- обратното, както е сторил РС Е. П..

Въззивният съдебен състав, като разгледа жалбата на заявените основания и осъществи собствен контрол по отношение на обжалваното определение, прие за установено следното:

Жалбата е частично основателна.

Хипотезата на чл.190,ал.1 пр.2 НПК в конкретния случай е неприложима. Прекратяването на наказателното производство по реда на чл.24,ал.1, т.3 НПК, поради изтичането на предвидената в закона давност за 1 наказателно преследване, е особена хипотеза, тъй като не поставя край на процеса като цяло. Законът и съдебната практика повеляват императивно, след констатацията за изтекла давност, производството да продължи за разглеждане и произнасяне по предявените граждански искове за причинени вреди, вследствие на престъплението. Следователно процесът продължава единствено и само като граждански между –гражданския ищец и ответника /деликвент/- в лицето на подсъдимия, по отношение на когото е прекратено производството.

В този случай производството продължава по граждански ред, като важат правилата за разноските по ГПК, а именно- в зависимост от изхода на делото, щом гражданският иск е уважен, разноските по делото следва да се възложат в тежест на ответника- осъдения деликвент.

Предвид изложеното по- горе, РС Е. П. е постановил незаконосъобразно определение в частта, в която е осъдил частния тъжител- в качеството му на граждански ищец, чийто иск е уважен да заплати разноските на ответника.

Определението в тази част следва да бъде отменено.

В останалата част определението е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното и на осн. чл. 306, ал.3 пр.2, вр.чл.306,ал.1 т.4 съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Определение, постановено на 3.06.2025г. по НЧХД №148/2019г. на РС Е. П., в частта му , в която частния тъжител А. М. Н. е осъден да заплати на подсъдимия С.П. С., разноски в двата стадия на наказателното производство в общ размер на 2000 / две хиляди лева/, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ претенцията на С.П. С. , ЕГН-********** против А. М.

Н., ЕГН-********** за заплащане на сумата от 2000/ две хиляди лева/, съдебни и деловодни разноски като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2