Решение № 174 от 17.05.2018, Окръжен съд - Хасково

Р Е Ш

Е Н И E

№174 гр.Хасково,17.05.2018 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Хасковският окръжен съд, на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

ТОДОР ХАДЖИЕВ при участието на секретаря: Г* К*………………………………………………. прокурор:……………………………...................................................................................... като разгледа докладваното от съдия Серафимова в.гр.д. № 164 по описа за 2018 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 661 от 03.11.2017 г., постановено по гр.д. № 409/2017 г. по описа на Районен съд – Хасково, е осъден ответникът „Крон Секюрити“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Лагера, ул. „Хайдушка поляна“ №8, да заплати на ищеца Х.М.В., ЕГН: **********,***, сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие настъпила трудова злополука на 05.02.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на злополуката – 05.02.2015 г. до окончателното й изплащане; сумата от 2816,10 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваната от него пенсия за инвалидност и трудовото възнаграждение, което би получил, ако беше здрав и работеше, за периода от 08.09.2015 г. до 15.02.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.02.2017 г. до окончателното им изплащане и сумата 1480 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляваща разходи за закупуване на кондиларна плака, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.02.2017 г. до окончателното й изплащане, като иска за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 20 000 лв. и за имуществени такива до пълния предявен размер от 5080 лв., като неоснователни отхвърля. С решението всяка от страните е осъдена да заплати и полагаемите се разноски съобразно уважената и отхвърлената част на обективно съединените искове.

Недоволeн от постановеното решение e останал ответникът „Крон Секюрити“ ООД, който обжалва решението с оплаквания за неправилност и необоснованост, постановено при нарушаване на материалния закон и процесуалните правила. Ответникът сочи в жалбата си, че още с отговора на исковата молба поискал от съда да се произнесе инцидентно на основание чл. 17 ГПК по въпроса за валидността на представени два броя експертни решения – ЕР № 2618/08.09.2015 г. и ЕР № 1808/15.08.2016 г. В заключението по приетата съдебно-медицинска експертиза се посочвало, че определените от ТЕЛК 50 % трайна неработоспособност не отговарят на фактическото състояние на крака. Това становище било отхвърлено от първоинстанционния съд, без обаче да се изложат мотиви поради каква причина, като само се отбелязвало, че всички експертни решения са издадени при спазване на процедурата по издаването им, определеният процент на неработоспособност бил реален и отговарял на претърпяното увреждане на ищеца. От своя страна, вещото лице категорично посочвало, че решенията на ТЕЛК били в нарушение с изискванията за оценка на намалената работоспособност при този вид увреждания, не отговаряли на фактическото състояние на увредения крак и били оспорими пред НЕЛК. В обжалваното решение се посочвало и трето експертно решение – ЕР № 1533/22.08.2017 г., което не било представено по делото като доказателство, ответникът нямал възможност да се запознае с него и да вземе становище.

Липсвали данни дали и кога решението е влязло в сила. Отправя се искане ЕР № 1533/22.08.2017 г. да бъде изключено като писмено доказателства по делото, тъй като не било представено в предвидения от закона срок и ред, а ако се приемело, че е представено в срок, се иска инцидентно произнасяне на основание чл. 17 ГПК по валидността на експертното решение. Също така приетите в решението факти относно срокът за имобилизация на ищеца по съдебно-медицинската експертиза на 45 – 60 дни и срок на неработоспособност за физически труд от 4 до 6 месеца не съответствали на правните изводи на съда относно валидността на решенията на ТЕЛК, според които и до ден днешен ищецът имал намалена работоспособност над 50 %. Нелогично било да се твърди, че болките и страданията, които ищецът е претърпял непосредствено след инцидента и в срока на възстановяване били същите, каквито и след това. Ето защо изводите на съда, че ставало дума за „едно продължително принудително неудобство“, били неверни. Нормалният възстановителен период при такъв вид травма бил до шест месеца. Съдът не сочел никакви мотиви относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., а липсата на мотиви представлявало основание за отмяна на обжалваното решение. Обосновава се, че следвало да се приложат нормите на чл. 201, ал. 1 и ал. 2 КТ, тъй като от събраните писмени и гласни доказателства се установявало, че работодателят „Крон Секюрити“ ООД изпълнил изцяло задължението си по чл. 275, ал. 1 КТ – осигурил здравословни и безопасни условия на труд за избягване на опасности за живота и здравето на работниците и служителите. В показанията на свидетелите М*, О** и Д** се сочело, че в дружеството били проведени всички видове инструктаж и на служителите многократно било обръщано внимание от потенциалните опасности, които се криели в охранявания търговски обект, като изрично се подчертавала възможността от разливане на храни и напитки. Охранителите били инструктирани за повишено внимание в района около касите на магазина, където можело да има по-чести случаи на разливания, и в района на хладилните витрини за храна и напитки. В подобни ситуации охранителите били инструктирани да изчакат непосредствено до мястото, като по този начин осигурят собствената си безопасност и тази на клиентите до пристигане на служител на магазина, който да почисти мястото, а последното трябвало да се обезопаси и да не се допуска преминаване по него.

Писмените доказателства установявали, че ищецът В. преминал всички тези инструктажи. Въпреки това, гласните и писмени доказателства в тази насока не били обсъдени от съда, който само приел, че след като се касаело за закрито пространство, ищецът нямал задължение да следи състоянието на пода. Всъщност, ищецът не изпълнил установените от работодателя правила за работа и за безопасност на труда в търговския обект и бил длъжен да предвиди възможността от настъпването на вредоносния резултат. Ето защо по делото се установявало наличието на съпричиняване от страна на В., което рефлектирало върху определяне размера на претендираното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Навеждат се и доводи, че решението е неправилно по отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди, тъй като ответникът не дължал разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът би получавал в случай, че същият упражнява трудови функции и получената от него инвалидна пенсия. С оглед на факта, че ищецът следвало да се възстанови най-късно до шест месеца от злополуката, отговорността на работодателя за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди не следвала да се ангажира след този период. Отправя се искане решението да бъде отменено в частта, в която предявените искове са уважени. Претендират се и разноските за двете съдебни инстанции в пълен размер.

Подаден е отговор от насрещната страна в спора, Х.В., чрез адв. В.Д.. Сочи се, че въззивната жалба била неоснователна, а изложените в нея възражения противоречали на закона и събраните доказателства по делото. Правилно първоинстанционният съд приел, че искът е допустим и основателен, като обсъдил всички събрани писмени и гласни доказателства. Между страните нямало спор, че злополуката е трудова съгласно чл. 55, ал. 1 КСО. Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, били отразени в разпореждането на НОИ по чл. 60, ал. 1 КСО. Имуществените и неимуществените вреди били причинени именно от трудовата злополука. Правилно районният съд приел, че ищецът преживял значителни болки вследствие счупването на долен ляв крайник в областта на бедрената кост и оперативната интервенция. Правилни били изводите на съда и че всички експертни решения са издадени при спазване на процедурата по издаването им, определеният процент на работоспособност е реален и отговаря на претърпяното увреждане. По делото се установявали предпоставките на чл. 200 КТ за ангажиране имуществената отговорност на работодателя: настъпила трудова злополука, по време на работа и на работното място, а работникът не е допуснал нарушение на трудовата дисциплина и на правилата за безопасност на труда.

Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определял от съда по справедливост, който принцип включвал в най-пълна степен компенсиране вредите на увреденото лице от вредоносното действие. Отправя се искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение и обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се и направените разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. процесуалните представители на страните поддържат доводите, изложени във въззивната жалба и отговора към нея. Във въззивното производство не са отправяни доказателствени искания и не са събирани нови доказателства. Представени са писмени бележки по делото.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

От фактическа страна се установява следното:

Между ищеца и ответника е съществувало валидно възникнало трудово правоотношение на основание сключен трудов договор № 3989/08.12.2014 г., изменен с допълнително споразумение № 4215/01.01.2015 г. По силата на сключения договор ищецът е заемал длъжността „охранител“, с място на работа „Крон Секюрити“ ЕООД и работно място: хипермаркет „Лидл България“ ЕООД & КО“ КД - гр. Хасково, бул. “България“, с начало на изпълнение на възложената работа от 09.12.2014 г. Трудовото възнаграждение е определено в размер на 340 лева, а с допълнителното споразумение от 01.01.2015 г. същото е увеличено на 360 лева месечно. По време на работа на 05.02.2015 г. ищецът претърпява злополука на работното си място в хипермаркет „Лидл България и Ко“ КД - гр. Хасково. Инцидентът е описан в Декларация за трудова злополука № 09-00-03/10.02.2015 г., съгласно която на 05.02.2015 г. в 18.50 часа е настъпила трудова злополука в хипермаркет „Лидл България и Ко“ КД - гр.Хасково, при която е пострадал ищецът В., като същата е настъпила в рамките на работното време на ищеца, обхващащо времето от 8.00 часа до 12.00 часа и от 13.00 часа до 20.00 часа, както и че станала на обичайното стационарно работно място. В резултат на настъпилата злополука работникът е получил счупване на долен ляв крайник, в областта на бедрената кост. Като причини за настъпването са описани наличие на хлъзгаво място от разлята вода и царевични зърна на пода. Изрично е посочено, че злополуката е станала по време на изпълнение на трудови задължения, изразяващи се в наблюдение и охраняване на периметър от магазина с цел недопускане на кражби и нападения. Декларацията е подадена от работодателя-осигурител до съответното ТП на НОИ. Проведено е било разследване на трудовата злополука от комисия при ТП на НОИ – Хасково, включваща членове: служител по осигуряването при ТП на НОИ – Хасково, главен инспектор при Инспекция по труда – Хасково, представители на работодателя и на работниците в Комитета по условията на труд. За резултатите от проведеното разследване е съставен Протокол № ТЗ-17-3/02.04.2015г., в който комисията е посочила като причина насоченото внимание на ищеца към клиентите и касите в хипермаркета и мокрият от разлятата вода под и царевичните зърна.

Установени са допуснати от работодателя нарушения на чл. 247, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за ЗЗБУТ на работните места и при използуване на работното оборудване, чл. 17, ал. 3 и чл. 18 от Наредба № 3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използуване на ЛПС на работното място, на чл. 11, ал. 5 вр. чл. 10, ал. 3, т. 2 и чл. 13, ал. 1 и ал. 7 от Наредба № РД – 07 – 2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Съгласно писмо изх. № ТЗ - 144 Н7/24.04.2017 г. на ТП на НОИ - София на основание чл. 60 КСО злополуката, станала на 05.02.2015 г. с ищеца В., е приета за трудова такава по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, за което е издадено Разпореждане № 17758/14.04.2015г. Същото не е обжалвано по реда на чл. 117 КСО и е влязло в законна сила. Съгласно епикриза от отделение по ортопедия при МБАЛ -Хасково, ищецът е постъпил на 05.02.2015 г. около 20.30 мин. в отделението и е изписан на 12.02.2015 г., като е посочено в епикризата, че е установено счупване на долния край на бедрената кост, закрито. Извършена е била операция в спешен порядък, представляваща „открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур“. След изписването на ищеца от болничното заведение му е бил разрешен отпуск по болест. Съгласно ЕР № 2618/08.09.2015 г. на ТЕЛК - Хасково на ищеца е била определена 50% степен на работоспособност и степен на увреждане, като е инвалидизиран за срок от една година. Междувременно, със заповед № 4296/12.09.2015г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ - по взаимно съгласие трудовите правоотношения между страните са били прекратени. Следващото ЕР № 1808/15.08.2016 г. на ТЕЛК – Хасково отново установява неработоспособност и степен на увреждане на пострадалия в същия обем и отново ищецът е бил трудоустроен за срок от още една година. С ЕР № 1533 от 22.08.2017 г. са потвърдени констатациите на предходните две решения и срокът на трудоустрояване е продължен на три години.