Решение № 374 от 23.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. София, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Йоана М. Генжова

Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20211100510516 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №20109506/30.04.2021г., постановено по гр.д. №75439/2017г. по описа на СРС, 143 състав, е признато за установено в правоотношенията между Н. Ж. П. и З. К. П. и „Ю.Б.“ АД и е обявена нищожността на следните договорни клаузи от договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 35186 от 25.04.2008г., а именно чл.1, ал.1 – в частите, регламентиращи предоставянето на кредит в швейцарски франкове, чл.3, ал.3 и ал.5, чл.6, ал.2 – в частта относно дължимостта на швейцарски франкове, чл.6, ал.3, чл.12 и чл.22, ал.1 и ал.2. Осъдено е „Ю.Б.“ АД да заплати на Н. Ж. П. и З. К. П. сумата в размер на 6714,30 швейцарски франка, като заплати на Н. Ж. П. сумата от 3357,15 швейцарски франка и заплати на З. К. П. сумата от 3357,15 швейцарски франка, представляваща разликата за периода от 03.10.2012г. до 03.09.2017г. между предварително уговорените и реално заплатените месечни вноски за лихва по договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 35186 от 25.04.2008г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 19.10.2017г. до окончателно заплащане на вземането, като над този размер до първоначално претендирания размер от 6714,33 1 швейцарски франка (по 3357,17 швейцарски франка за всеки от ищците), за разликата от 0,03 швейцарски франка, представляваща разликата за периода от 03.10.2012г. до 03.09.2017г., между предварително уговорените и реално заплатените месечни вноски за лихва по договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 35186 от 25.04.2008г., ведно със законната лихва от 19.01.2017г. до окончателно заплащане на вземането, исковата претенция е отхвърлена. Осъдено е „Ю.Б.“ АД да заплати на Н. Ж. П. и З. К. П. сумата в размер на 24649,08 лева, като заплати на Н. Ж. П. сумата от 12 324,54 лева и заплати на З. К. П. сумата от 12 321,54 лева, представляваща недължимо надвзети за периода от 03.10.2012г. до 03.09.2017г. курсови разлики по договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 35186 от 25.04.2008г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 19.10.2017г. до окончателно заплащане на вземането. Осъдено е „Ю.Б.“ АД да заплати на Н. Ж. П. и З. К. П. сумата в размер на 37,32 швейцарски франка, като заплати на Н. Ж. П. сумата от 18,66 швейцарски франка и заплати на З.

К. П. сумата от 18,66 швейцарски франка, представляваща недължимо надвзети за периода от 03.10.2012г. до 03.09.2017г. такси по договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 35186 от 25.04.2008г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 19.10.2017г. до окончателно заплащане на вземането, като над този размер до първоначално заявения от 41,06 швейцарски франка (по 20,53 швейцарски франка на всеки от ищците), за разликата от 3,74 швейцарски франка, представляваща недължимо надвзети за периода от 03.10.2012г. до 03.09.2017г. такси по договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 35186 от 25.04.2008г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.10.2017г. до окончателното плащане на вземането. Признато е за установено в правоотношенията между Н. Ж. П. и З. К. П. и „Ю.Б.“ АД, че ищците Н. Ж. П. и З. К. П. не дължат на „Ю.Б.“ АД сумата в размер на 6472,45 швейцарски франка поради извършеното на основание чл.103, ал.2 от ЗЗД прихващане с главницата по договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 35186 от 25.04.2008г. на сумата от 6472,45 швейцарски франка, представляваща лихви, получени без правно основание за месеците от 03.09.2008г. до 03.09.2012г., като над този размер до първоначално предявения иск за сумата от 6472,46 швейцарски франка, за разликата от 0,01 швейцарски франк исковата претенция е отхвърлена. Признато е за установено в правоотношенията 2 между Н. Ж. П. и З. К. П., и „Ю.Б.“ АД, че ищците Н. Ж. П. и З. К. П. не дължат на „Ю.Б.“ АД сумата в размер на 10218,94 лева поради извършеното на основание чл.103, ал.2 от ЗЗД прихващане с главницата по договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 35186 от 25.04.2008г., като сумата от 10218,94 лева, представлява курсови разлики, получени без правно основание за месеците от 03.07.2008г. до 03.09.2012г., като над този размер до първоначално предявения за сумата от 10644,72 лева, за разликата от 425,78 лева е отхвърлена исковата претенция. Осъдена е „Ю.Б.“ АД да заплати на Н. Ж. П. и З. К. П. сумата от общо 6825,46 лева, представляваща разноски по делото, съобразно уважената част от исковите претенции.

Осъдени са Н. Ж. П. и З. К. П. да заплатят по равно на „Ю.Б.“ АД общо сумата от 52,18 лева, представляваща направените по делото разноски, съобразно отхвърления размер на исковите претенции.

Постъпила е въззивна жалба от ответника „Ю.Б.“ АД, чрез пълномощника адв. М. К., срещу решението в частта, с която предявените искове са уважени, като се излагат оплаквания, че в обжалваната част същото е неправилно и при постановяването му са допуснати нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивникът поддържа, че са уважени искове, които са изцяло неоснователни, тъй като всички оспорени клаузи от договора за кредит са уговорени индивидуално между страните по него, процесните клаузи са съставени по ясен и недвусмислен начин, и нито една от клаузите не е неравноправна на нито едно от заявените с исковата молба основания.

Излагат се доводи, че договорът за кредит не е сключен при общи условия и било проведено доказване, че ищците са имали възможност да влияят върху съдържанието на оспорените клаузи. Счита, че правните изводи на съда трябва да се основават на всички конкретни обстоятелства, които са били налице към момента на сключване на договора, а обстоятелствата, настъпили след това в хода на изпълнение на договора за кредит, могат само косвено да обосновават доводи относно сключването му. Съдът не обсъдил всички изложени от страните твърдения и доводи, нито били обсъдени всички представени и относими към спора доказателства за това, че клаузите от договора са индивидуално уговорени, че са съставени по ясен и недвусмислен начин, че не съставляват неравноправни клаузи в потребителски договор, както и, че е налице основанието по чл.144, ал.2, т.1 във вр. с чл.143, т.10 от 3

ЗЗП и по чл.144, ал.3, т.1 и т.2 във вр. с чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП. Не били изложени мотиви въз основа на какви доказателства съдът е приел, че всяка оспорена клауза е неиндивидуално уговорена, неясна и неравноправна. Съдът не обсъдил цялостно и задълбочено заключенията на съдебно финансово – икономическата експертиза. Поддържа, че между страните е проведено индивидуално договаряне на основните елементи на договора за кредит, включително валутата на кредита. Обичайно било проект на договора за кредит да бъде изготвен от банката и предложен на ищците, но всяка предложена от банката клауза от договора подлежала на обсъждане и следователно индивидуално договаряне между страните. Без индивидуално договаряне и постигане на съгласие между двете страни било невъзможно да се определят нито размерът, нито срокът, нито лихвата по кредита. Ищците не представили доказателства да са поискали писмено промяна на някоя от клаузите на предоставения им проект за договор. Не било спорно, че договорът за кредит не представлява типов договор или договор при общи условия. Ищците имали достатъчно време и възможност да преосмислят всички клаузи на договора дори и след подписването му, като включително са могли да се откажат от договора без каквито и да било санкции. При сключване на договора за кредит ищците поискали кредит в швейцарски франкове и се съгласили годишната лихва по кредита да е променлива величина, а не фиксирана. Счита, че изменения на обстоятелствата, които са настъпили в течение на изпълнението на договора за кредит и които се явяват неизгодни за ищците, са извън предмета на спора, тъй като следвало да бъдат съобразени от съда релевантните обстоятелства към момента на сключване на договора. Счита, че приложим е ЗЗП, действал към датата на сключване на процесния договор, и преценката за неравноправност на клаузите следва да се извърши при приложението единствено на този закон. Счита, че всички клаузи на договора за кредит удовлетворяват изискването за добросъвестност по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Нямало уговорка между страните за отпускане и усвояване на кредит в евро, и направеният извод в този смисъл от първоинстанционния съд бил неправилен. Страните имали намерение и целели сключването именно на договор в швейцарски франкове и с него не бил прикриван друг договор. По делото било доказано, че задължението на кредитополучателите е ясно определено по размер в швейцарски франкове.

Банката превела сумата в швейцарски франкове по сметка на 4 кредитополучателя З. П. и кредитът бил усвоен именно в швейцарски франкове. Валутният риск бил разпределен между страните по сделката, като банката предупредила ищците за неблагоприятните за тях последици от изменението на валутните курсове, а банката поела риска от поевтиняването на валутата. Размерът на месечните анюитетни вноски в швейцарски франкове бил точно и ясно определен в първоначалния погасителен план, подписан от ищците, които извършвали и вноски за погасяване на кредита.

Съдът не обсъдил пълно заключението на съдебно-икономическата експертиза и игнорирал изводите на вещото лице относно хронологията на усвояването на кредита. Съгласно клаузите на договора не само сметката в швейцарски франкове е била блокирана, но сумата в евро също била блокирана за целите на договора за кредит, като условието, за да се освободи сумата, е било изпълнението на задължението на кредитополучателите да закупят недвижимия имот. За да се разплатят с продавача на недвижимия имот, ищците поискали от банката да извърши още едно превалутиране – от евро в лева, като за тези операции имало нареждане от страна на ищците.

Счита, че по отношение на клаузите от договора за кредит относно курс „продава“ на банката за швейцарския франк в хипотезата на чл.6, ал.2 от договора, се прилага изключението по чл.144, ал.3, т.2 от ЗЗП, тъй като измененията на валутните курсове не зависят от волята на банката.

Оспорената клауза от договора изисквала връщане на кредита във валутата, в която същият е уговорен и усвоен – швейцарски франк, и доколкото валутата на кредита не е националната валута на страните, и ако кредитополучателите не получават доходи в тази валута, клаузата им посочва възможностите да изпълнят точно задължението си – или да си купят съответната сума в швейцарски франкове от другаде, или да платят дължимото в левова или еврова равностойност със суми по други техни сметки в банката. Освен това към момента на сключване на договора за кредит банката не могла да бъде наясно с конкретните предстоящи промени на валутните курсове, независимо дали в посока повишаване или намаляване. Ищците били наясно, че кредитът им не е в евро, тъй като месечните погасителни вноски били плащани в швейцарски франкове. Уговорената валута по кредита била швейцарски франк, поради което изводът на първоинстанционния съд, че кредитът е в евро, и налагането на банката да приеме за дължимо изплащането на кредита в евро, освен че били погрешни, излизали и извън правомощията на съда.

5

Клаузата на чл.22 договора имала декларативен характер и с нея страните не уговаряли права или задължения за някоя от страните. Справедливо било при избор на алтернативна валута за погасяване на кредита рискът от промените в курсовите разлики да се носи от кредитополучателите. Ищците се съгласили с посочения в чл.3, ал.1 от договора начин на определяне на променливата лихва по кредита. Промяната в стойностите на БЛП в процесния период станала при спазване на одобрената от банката методология за изчисляване на БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове и при настъпване на изменение в обективни компоненти, чийто размер не се определя от банката, а от външни за нея фактори. Между страните не била постигната уговорка за фиксиран размер на лихвата за целия срок на договора, и тази воля на страните не можела да бъде заместена от съда, като не били налице и разпоредби от закона, които да заместят евентуално обявени за недействителни уговорки по договора за кредит. Тарифата на банката нямала отношение към спорните отношения между страните по договора за кредит, тъй като не регламентирала размера на дължимия по договора годишен лихвен процент, нито реда за неговата промяна, нито размера на дължимата годишна такса за управление. По отношение на процесните клаузи се прилагало изключението по чл.144, ал.2, т.1 във вр. с чл.143, т.10 от ЗЗП.