Решение № 1435 от 26.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1435 гр. Пловдив, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20255330103453 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Йеттел България” ЕАД - гр. София моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 69, 45 лева - главница, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 05.06.2021 г. до 04.09.2021 г. по Договор за мобилни услуги от ********* г. с мобилен номер +********** и Застрахователна полица от ********* г., и сумата 58, 59 лева - главница, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода месец октомври 2021 г. месец юни 2023 г. по Договор за лизинг от ********* г. във връзка с договорен абонамент за номер +********** с предоставено устройство *********, както и начислена допълнителна сума на основание чл. 1, ал. 2 от Договора, ведно със законна лихва върху двете главници от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.02.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, които суми – дължими по посочените Договори, е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1555/20.02.2024 г., издадена по частно гр. дело № 1947/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив – ІХ гр. състав, по изложените в исковата молба съображения.

Претендира разноски – включително и тези, направени в заповедното производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение за пълномощника му при условията на чл.38 от ЗАдв. за производството по настоящето и по частното гр. дело.

1

Ответникът И. Д. Г. от с. ***** оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение за пълномощника му при условията на чл.38 от ЗАдв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1555/20.02.2024 г., издадена по частно гр. дело № 1947/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив – ІХ гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружествотоищец сумата 69, 45 лева - главница, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 05.06.2021 г. до 04.09.2021 г. по Договор за мобилни услуги от ********* г. с мобилен номер +********** и Застрахователна полица от ********* г.; сумата 58, 59 лева - главница, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода месец октомври 2021 г. - месец юни 2023 г. по Договор за лизинг от ********* г. във връзка с договорен абонамент за номер +********** с предоставено устройство *********, както и начислена допълнителна сума на основание чл.

1, ал. 2 от Договора, ведно със законна лихва върху двете главници от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.02.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, и сумата 102, 55 лева - неустойка по Договор за мобилни услуги от ********* г. с мобилен номер +**********, в размер на три месечни абонаментни такси, както и направените разноски за производството по делото в размер на 15, 35 лева за държавна такса и 294, 67 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение.

Тъй като в срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал Възражение против Заповедта, до ищеца са били изпратени Указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по Заповедта.

Действително ищецът е представил заверени преписи от посочените Договори, въз основа на издадените по които фактури е било разпоредено ответникът да му заплати горепосочените суми със Заповедта за изпълнение – включително и неплатени лизингови вноски за закупени от него аксесоари.

Както се установява обаче от представените в тази насока писмени доказателства, показанията на разпитания по делото ********* В. Ц. и заключението от 26.01.2026 г. на вещите лица от състава на комплексната експертиза С. М. и М. М., от началото на месец юли

2021 г. до

05.10.2021 г. ответникът е

****************************************************, от лицето Т. Т. Й. – което лице е ******************************************* – за което, с одобрено ************** от ********* г. по НОХД № 4/2024 г. по описа на Районен съд – Луковит, лицето Т. Т. Й., е било признато за виновно и са му наложени наказания *********.

2

При така установената фактическа обстановка – предвид обстоятелството, че поради ******************** за горепосочения период от лицето

Т.

Й. и

*********************************** на ответника от това лице, е било невъзможно именно ответникът да е сключил горепосочените договори с ищеца (още повече, че по сключеният Договор за мобилни услуги на ********* г. се претендира заплащането на суми за ползвани услуги, начиная от 05.06.2021 г., като е невъзможно още преди сключването на Договор ответникът да е започнал да ползва услугите по този Договор), съдът намира, че доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че няма как Договорите, на които ищецът основава претенциите си, да са сключени именно с ответника, то ответникът не дължи на ищеца суми за потребени услуги и закупени устройства на лизинг, а оттук – че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед изхода от спора ищецът следва да заплати на ответника направените разноски за производството по делото в размер на 25, 56 евро – депозит за призоваване на свидетел, а на пълномощника му – адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. за производството по двете дела в размер общо на 200 евро (по 100 евро за всяко едно от двете дела) – като предвид фактическата и правна сложност на спора и общата цена на иска, и обстоятелството, че така определеният размер на адвокатското възнаграждение съобразен с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца при условията на чл.38 от ЗАдв. за заповедното и за настоящето производство, е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: град София, Ж.К. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, със съдебен адрес: гр. С., бул. „***********“ № ***, ет.**, ап.*** адв. С.

М. М. Х., против И. Д. Г., ЕГН **********, от с. *****, П. обл., ул. „*******“ № **, със съдебен адрес: гр. С., П. обл., ул. „*************“ № ***, адв. Б. С., иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата 69, 45 лева главница, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 05.06.2021 г. до 04.09.2021 г. по Договор за мобилни услуги от ********* г. с мобилен номер +********** и Застрахователна полица от ********* г., и сумата 58, 59 лева - главница, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода месец октомври 2021 г. месец юни 2023 г. по Договор за лизинг от ********* г. във връзка с договорен абонамент за номер +********** с предоставено устройство *********, както и начислена допълнителна сума на основание чл. 1, ал. 2 от Договора, ведно със законна лихва 3 върху двете главници от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.02.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, които суми – дължими по посочените Договори, е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1555/20.02.2024 г., издадена по частно гр. дело № 1947/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив – ІХ гр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „Йеттел България“ ЕАД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА И. Д. Г., с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 25, 56 евро.

ОСЪЖДА „Йеттел България“ ЕАД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Б. В. С., със служебен адрес: гр. С., П. обл., ул. „**********“ № *** , адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. за производството по настоящето И ПО частно гр. дело № 1947/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив – ІХ гр. състав В РАЗМЕР НА 200 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца възражение за прекомерност на определеното на пълномощника на ответника адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на Районен съд - Пловдив – ІХ гр. състав частно гр. дело № 1947/2024 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

4