Решение № 231 от 20.05.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Русе, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20264520200553 по описа за 2026 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. Й. П., чрез адв. Г. В., депозирана против наказателно постановление № 25-1882-000039 от 09.03.2026г., издадено от началник сектор в Първо РУ при ОДМВР-Русе, с което на жалбоподателката на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 255,65 евро (500 лева) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно и несправедливо, и в противоречие с материалния закон.

Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че въпреки изменението на нормата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, уведомление се дължи от информационни център по чл. 574, ал. 10 КЗ, съгласно която разпоредба се уведомяват собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и им се предоставя 14дневен срок от дата на изпращане за представяне на доказателства, за сключването на такава. С оглед липсата на такова уведомление, се обосновава извод, че не може да е налице извършено нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП и не е налице умисъл у нарушителя. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено, издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателката лично и чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба по изложените в същата доводи, касаещи липса на субективна страна на нарушението. Претендират се разноски.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като правилно и 1 законосъобразно. Прави се възражение, в частта за разноските и се моли същите да бъдат в минимален размер.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С наказателно постановление № 26-1882-000039 от 09.03.2026г., издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с оглед Постановление на Районна прокуратура – Русе по пр. пр. № 7872/25г. от 02.03.2026 г., с което е отказано да бъде образувано досъдебно производство срещу жалбоподателката за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК и на същата, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 255,65 евро (500 лева) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, а именно за това, че на 03.11.2025г., около 11,01 часа, в град Русе, ул. „Св. Димитър Басарбовски“ № 97 е управлявала лек автомобил БМВ Х 5, с рег. № ******, собственост на *****“, което МПС е било със служебно прекратена регистрация на 28.10.2025г., на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП.

Не са налице противоречия в приобщените доказателствени източници, досежно факта, че на посочените в НП дата и час, именно жалбоподателката е управлявала процесното моторно превозно средство, както и че същото е било със служебно прекратена регистрация към тази дата.

Въз основа на така приетите за осъществили се факти и извършената оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същото съдържа всички необходими за неговата редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 57, ал. 1 ЗАНН. В оспореното наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя. Нарушението, описано в наказателно постановление, съдържа всички обективни признаци на конкретния състав на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. Не е 2 налице противоречие между приетите за осъществили се факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дееца.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 10 ЗДвП и чл. 18б, ал. 1, т. 8, вр. чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, регистрацията на превозните средства се прекратява служебно, след уведомление на Гаранционния фонд.

Нормата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства изисква при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 да се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. От посочената разпоредби се установява, че при наличие на така описаната хипотеза, службата по регистрация на превозни средства е необходимо да уведоми собственикът на превозното средство, посочен в регистъра за прекратената регистрация на пътното превозно средство.

Обстоятелството, че към настоящия момент такова задължение за уведомяване не се съдържа в ЗДвП, не освобождава службата за регистрация от нейното задължение по наредбата.

Съгласно задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023г. на ВКС и ВАС, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движение по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.

В настоящия случай, видно от приложената по делото справка рег. № 108500-7646/15.04.2025г. (лист 43 от делото) собственикът на моторното превозно средство не е бил уведомяван от службата за контрол във връзка със служебно прекратената регистрация, каквото задължение същата има на основание цитираната по-горе наредба.

Съгласно чл. 6 ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия случай, нито в хода на протеклото административнонаказателно производство, нито в производството по обжалване на наказателното постановление са ангажирани доказателства от страна на административнонаказващия орган, който именно носи доказателствената тежест, които да установяват и доказват, субективната страна на деянието, а именно, че същото е извършено от наказаното лице, след като в съзнанието му са намерили отражение представи, относно факта от обективната действителност, че управляваното от него моторно превозно средство е с прекратена регистрация и въпреки тези представи във волево отношение лицето да е привело в движение и управлявало посоченото моторното превозно средство. Недопустимо е административнонаказателна отговорност да се реализира на базата на предположения, а е необходимо, както изисква разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, административнонаказателното обвинение да е доказано по безспорен и 3 несъмнен начин, което в настоящия случай не е сторено от страна на административнонаказващия орган, който носи доказателствената тежест във връзка с административнонаказателното обвинение.

Неотносими са доводите на процесуалния представител на жалбоподателката, досежно разпоредбата на чл. 574, ал. 10 КЗ, която касае наличието или липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а не прекратяване на регистрацията. В настоящия случай нарушението е именно за управление на МПС, което е с прекратена регистрация.

По гореизложените мотиви наказателното постановление се явява незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния закон, при липса на субективна страна и като такова следва да бъде отменено.

Във връзка с размера на дължимите разноски, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН и направеното възражение в тази насока от страна на наказващия орган, съдът намира следното:

В настоящия случай видно от представения договор за правна защита и съдействие жалбоподателката е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро.

Направено е възражение от страна на наказващия орган за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, което възражение, съдът намира за основателно.

Отчитайки задължителното тълкуване на съюзното законодателство чл.101, § 1 и § 2 от ДФЕС и чл.4, § 3 от ДЕС, дадено в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, както и че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание, в което не са разпитвани свидетели, съдът намира, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция се явява основателно до размер на сумата от 100 евро.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1, вр. чл.58д, т. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-1882-000039 от 09.03.2026г., издадено от началник сектор в Първо РУ при ОДМВР-Русе, с което на Т. Й. П., ЕГН: **********, с адрес ******, на основание чл. 175, ал.

3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 255,65 евро (двеста петдесет и пет евро и 65 евроцента) (500 лева) и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА

ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – РУСЕ ДА ЗАПЛАТИ на Т. Й. П., ЕГН:

**********, с адрес ******, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал.

1 АПК, СУМАТА в размер на 100 (сто) евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе 4 в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5