Решение № 4128 от 11.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4128 гр. София, 11.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДВН като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20231110206762 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Б. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.

************, срещу Наказателно постановление (НП) № 22-4332-021526 от 24.10.2022 г., издадено от началник сектор в Отдел пътна полиция към Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП – СДВР), с което на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на сумата от 20 лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП , за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3. б. „в“ от ЗДвП , са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на сумата от 100 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

Според жалбоподателя, атакуваното НП е издадено при съществени процесуални нарушения, свързани със съставянето на АУАН и с издаването на НП. Твърди се също така, че описаното в НП административно нарушение не е осъществено от обективна страна, тъй като съприкосновение между автомобилите не е имало, респ. не става дума за пътно-транспортно 1 произшествие (ПТП) и това не било изследвано достатъчно от страна на наказващия орган. Твърди се, че непосредствено след случая жалбоподателят видял, че другият водач на ПМС се оттегля от мястото, където възникнала конфликтната ситуация, поради което и той самият го напуснал. Протоколът за ПТП бил съставен повече от час след случката, поради което НП е незаконосъбразно. По случая не била извършена необходимата проверка, като не било посетено събитието на място, не са снети показания на посочен от жалбоподателя свидетел, не бил направен оглед на управляваното от жалбоподателя МПС, не бил изследван въпросът дали щетите върху МПС, марка „Пежо“ не датират преди процесния случай, което следвало да бъде установено чрез изследване на видеозаписи от годишен технически преглед на автомобила, не било взето предвид, че увреденото МПС също напуснало мястото на произшествието, не са изискани и изследвани записи от пътни камери. Твърди се, че дори между двата автомобила да е имало съприкосновение, то е било минимално, поради което жалбоподателят и водач на МПС изобщо не е разбрал за това.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и направеното искане за отмяна на атакуваното НП.

Пълномощник на наказващия орган не участва в откритото съдебно заседание по делото, но изразява становище по съществото на спора в писмени бележки. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на претендирани от другата страна разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна, следното:

На 06.07.2022 г., около 17:00 час свидетелката ДБ управлявала лек автомобил, марка „Пежо“, модел „307“ с рег. № *********, като се намирала в гр. София, по бул. „Драган Цанков“, с посока на движение от бул. „Г. М.

Димитров“, като на кръстовището с бул. Лъчезар Станчев“спряла на червен светофар, при което имало и други коли, спрели на червен сигнал на светофарната уредба. Докато изчаквала на светофара, автомобилът на свидетелката бил ударен в задната част от лек автомобил, марка „Инфинити“, 2 модел „ФХ37“, с рег. № *******, водачът на който не упражнил достатъчен контрол над управляваното МПС и реализирал ПТП в спрелия на светофара лек автомобил, марка „Пежо“, в резултат от което нанесъл имуществени вреди на последното, изразяващи се в одраскване на дясната част от задната броня на автомобила. Непосредствено след настъпване на ПТП, водачът на лек автомобил, марка „Инфинити“, модел „ФХ37“, с рег. № *******, напуснал мястото на произшествието без да провери и да се увери дали в резултат от съприкосновението между двамата автомобила са настъпили някакви имуществени вреди. На мястото на произшествието, непосредствено след настъпването му не е имало комуникация между участниците. Свидетелят ДБ – водач на увреденото МПС запомнила регистрационния номер на автомобила, който причинил ПТП и подала сигнал за случилото се на Национална система 112 към МВР, като уведомила, че е отбила автомобила встрани (на около 200-300 метра от мястото на произшествието) и посочила регистрационен номер. След около 40 мин на място пристигнал полицейски екип. Свидетелят Б разказала на полицейските служители за случилото се и посочила регистрационния номер на другия автомобил – участник в ПТП, тъй като го запомнила, защото в номера имало еднакви цифри. Пристигналите на място полицейски служители от ОПП – СДВР изготвили скица и протокол за ПТП, била съставена докладна записка за случая от свидетеля АД.

Свидетелката Б попълнила декларация, в която посочила номера на другия автомобил, причинил ПТП. Материалите били предадени в ОПП – СДВР, откъдето призовали жалбоподателя като собственик на лек автомобил, марка „Инфинити“, модел „ФХ37“, с рег. № *******. Жалбоподателят на Б. Д. Д. декларирал, че той е управлявал автомобила, но не е настъпвало ПТП, а имало единствено размяна на гневни реплики, като с другия водач не са оставали на място и никой не е викал екип на КАТ. В декларацията Б. Д. сочи, че конфликтът възникнал по повод на това, че пред управлявания от него автомобил е бил спрял лек автомобил, марка „Пежо“, управляван от жена, която говорела по телефона, като докато изчаквали на червен сигнал н а светофара, водача на лекия автомобил, марка „Пежо“ „изпуснала“ спирачката и управлявания от нея автомобил тръгнал леко назад, при което щял да удари автомобила на Б. Д.. Поради това жалбоподателят се развикал и направил забележка на водача на другия автомобил, след което двете коли напуснали заедно мястото на „произшествието“. Въз основа на материалите по 3 преписката е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 021785 от 01.08.2022 г., с който е установено, че на 06.07.2022 г., около 17:00 часа, в гр. София, жалбоподателят Б. Д. управлява лек автомобил, марка „Инфинити“, модел „ФХ37“, с рег. № ******* по бул. „Драган Цанков“, с посока на движение от бул. „Г. М. Димитров“ и на кръстовището с бул.

„Лъчезар Станчев“, поради недостатъчен контрол над управляваното МПС, реализира ПТП в лек автомобил, марка „Пежо“, модел „307“, с рег. № *********, като нанася материална щета на задната броня. Установено с АУАН е също, че след ПТП водачът напуска мястото на ПТП без да уведоми службата за контрол на МВР по територия. Въз основа на АУАН е издадено атакуваното понастоящем НП № 22-4332-021526 от СДВР, с което на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че не контролира ППС, което управлява и настъпва ПТП, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на сумата от 20 лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е санкциониран за нарушение на чл.

123, ал. 1, т. 3. б. „в“ от ЗДвП, изразяващо се в това, че при наличие на разногласия относно обстоятелствата на ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията, като са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на сумата от 100 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на свидетелите Д и Б, съдебно-техническа експертиза и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда н а чл. 283 от НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост допринасят за обективното изясняване на фактическата обстановка по случая.

В хода на съдебното следствие са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите АД, ДБ и БЗ.

Показанията на свидетелите Д и Б съдът приема за достоверни доказателствени средства, тъй като те не съдържат вътрешни противоречия и неясноти и напълно се подкрепят от писмените доказателства по случая и от заключението на съдебно-техническата експертиза. От показанията на свидетеля Д се установява, че именно той е съставил докладна записка по 4 случая, като свидетелят разяснява, че автопатрулите работят по райони, съответно когато в даден района има едновременно повече от една катастрофи, автопатрулът може да закъснее с до час, два, тъй като посещават местопроизшествията последователно. Това установява причината, поради която в конкретния случай автопатрулът се е отзовал на място около 40 мин след подаване на сигнала от свидетелката Б.

Показанията на свидетелката Б също представляват достоверен източник на доказателства, тъй като са логични, последователни и непротиворечиви по съдържание, като същите се подкрепят от писмените доказателства по делото и от приетата експертиза.От тези свидетелски показания става ясно, че около 16-17 часа свидетелката е управлявала лек автомобил, марка „Пежо“, модел „307“, с рег. № ********* в района на КАТ София, по бул. „Драган Цанков“, където спряла на червен светофар на кръстовището с ул. „Лъчезар Станчев“, при което друг автомобил, бял на цвят с рег. № ******* е ударил задна дясна част на управлявания от нея автомобил, след което продължил по пътя си. Свидетелката запомнила регистрационния номер на автомобила, който я ударил, след което подала сигнал за случилото се на тел. 112 и отбила своя автомобил на около 200-300 метра встрани, тъй като било „час пик“ и трафикът бил интензивен. Свидетелката разяснява, че ударът е бил в задна дясна част на нейния автомобил, като след произшествието установила, че в резултат от удара по нейния автомобил били причинени имуществени вреди, изразяващи се в „ожулена задна броня“, като по бронята имало следи от бяла боя. Тези гласни доказателства напълно кореспондират с писмените доказателства по делото, от които се установява, че на 06.07.2022 г. автопатрул, част от който е бил свидетелят Д е посетил местопроизшествие около 18,10 часа, на кръстовището на бул. „Драган Цанков“ и ул. „Лъчезар Станчев“, където на място установили свидетелката ДБ, която разказала, че около 17,00 часа е управлявала лек автомобил, марка „Пежо“, с рег. № *********, като на кръстовището с ул. „Лъчезар Станчев“ в задната част на автомобила се ударил друг лек автомобил с рег. № ****, който напуснал местопроизшествието, преминавайки на червен сигнал на светофарната уредба, като в резултат от удара на лек автомобил, марка „Пежо“ били причинени имуществени щети. Тази информация е изводима от налична по делото декларация, попълнена от свидетеля Б непосредствено след настъпване на произшествието, когато споменът на свидетелката относно 5 случилото се е бил най-пресен. Значимите обстоятелства, изводими от показанията на свидетелката намират опора и в отразеното в протокол за ПТП от 06.07.2022 г. и съдържащата се в него схема на ПТП. Не остава извън вниманието на съда обстоятелството, че свидетелката заявява в показанията си, че пред нея също е имало спрели автомобили, което не се установява да е заявила пред полицейските служители на място и съответно не е отразено в протокола за ПТП съставен от тях и в схемата на произшествието, но това изявление на свидетелката се обяснява с факта, че разпитът е проведен на 24.10.2023 г., което е повече от една година след произшествието, съответно логично е свидетелката да не си спомня съвсем точно каква е била фактическата обстановка на място към момента на настъпване на произшествието. Установява се също, че в изготвената от свидетеля Д докладна записка по случая, същият е посочил, че в резултат от ПТП са настъпили щети по предна броня на автомобила, а в действителност, от показанията на свидетелката, дадени непосредствено пред съда и от протокола за ПТП се установява, че щетите са реализирани върху задна броня на автомобила, управляван от свидетелката Б, която към момента на удара се е намирала спряла на светофара на бул. „Драган Цанков“ и ул. „Лечезар Станчев“, изчаквайки червен сигнал на светофарната уредба, като е била първа по ред кола в лента за движение „направо“, при което е ударена от автомобила на жалбоподателя с рег. № СА ****. При разпита в хода на съдебното производство свидетелката разяснява механизма на настъпване на произшествието, като сочи, че автомобилът, който я е ударил „идваше от под моста на метрото, мина, опита се да мине в другата лента и така ме удари“, като ясно заявява, че нейният автомобил е бил ударен в задна дясна част, както и че по задната броня на нейния автомобил е установила ожулвания и следи от бяла боя. С оглед на това и при липсата на основание за съмнение в достоверността на показанията на свидетеля Б, съдът приема, че именно това е механизмът на настъпване на процесното произшествие, при което управлявания от жалбоподателя лек автомобил, марка „Инфинити“ с рег. № СА **** е ударил управлявания от ДБ лек автомобил, марка „Пежо“ с рег. № ********* и е причинил имуществени вреди, изразяващи се в одрасквания на задна броня на лек автомобил, марка „Пежо“. Установява се убедително и това, че водачът на лек автомобил с рег. номер СА **** е напуснал мястото на произшествието, като не са събрани каквито и да е достоверни показания, от 6 които да се установява, че е осъществена комуникация между свидетеля Б и жалбоподателя Д. непосредствено преди и непосредствено след произшествието. В тази връзка следва да се подчертае, че показанията на свидетеля Б напълно кореспондират с отговорите на експерта, изследвал представения аудиозапис от „Национална система 112“, с оглед на което достоверността на тези гласни доказателствени средства още веднъж се потвърждава. Последното не може да се каже обаче за показанията на свидетеля БЗ, който според непосредствените впечатления на съда, не възпрозведе достоверни доказателства по случая, съответно неговите показания не могат да послужат за установяване на обективната истина по случая. Извод за недостоверност следва поради факта, че първоначално свидетелят изрично заяви пред съда, че се е намирал в управлявания от жалбоподателя автомобил по време на процесния случай, при което пред тях имало кола с неадекватни движения – „тръгне, спре, тръгне, спре“, която била управлявана от жена. Според свидетеля жалбоподателят се насочил да завива наляво, при което тази друга кола (управлявана от жена) спряла много рязко, като жената говорела по телефона. Това било. Никакво съприкосновение не било настъпило между двата автомобила. Тези обстоятелства свидетелят твърди, че запомнил защото и той е шофьор, а това не се случва всеки ден, като акцентира върху това, че ако е имало удар, той и „Боби“ (има предвид жалбоподателя) щели да спрат с оглед налична застраховка Гражданска отговорност и високата стойност на управлявания от жалбоподателя лек автомобил. Същевременно, по-нататък в отговор на поставен от съда въпрос свидетелят заявява, че помни и други такива случаи, например случай от преди 4 години, когато бил със сина си и когато „Пак жена го удари и пак говореше по телефона…“, с което изявление свидетелят разколебава сериозно първоначално заявеното от него, че в процесния случай „Не е имало никакво съприкосновение между автомобилите..“. Още повече, че не се отличава с убедителност твърдението на свидетеля, че е запомнил описания от него незначителен случай, тъй като бил шофьор и му правили впечатление „когато се кара неадекватно“. Всичко това и обстоятелството, че свидетелят се намира в близки приятелски отношения с жалбоподателя, за настоящия съдебен състав означава, че показанията на този свидетел не могат да послужат за установяване на обективната истина, а имат за цел да подкрепят защитната линия, която следва жалбоподателят. Ето защо показанията на свидетеля 7