Определение № 793 от 01.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 793 гр. София, 26.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500643 по описа за 2024 година

Производството е образувано по частна жалба на И. Н. И. срещу определение № 50 от 29 януари 2024г. по т. д. № 126/ 2023г. на Софийския окръжен съд, с което производството по делото е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т.

4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по нохд № 720/2022г. на СОС. Частната жалбоподателка счита обжалваното определение за незаконосъобразно – сочи, че произнасянето на наказателния съд не се явява преюдициално по отношение на предявения от нея пряк иск и събраните в наказателното производство доказателства нямат доказателствена стойност в настоящото производство, а спирането му до постановяване на окончателна присъда ще доведе и до забавянето му. Иска отмяна на определението и като правна последица от това - връщане на делото на СОС за продължаване на процесуалните действия по него.

Насрещната страна “ЗК Лев инс“ АД е оспорила частната жалба с доводи, че в правилно приложение на закона производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила акт на съдебното наказателно производство, в което съдът ще се произнесе кой е причинител на ПТП, на което е основан искът. Третото лице –помагач И. Й. Й. не е подало отговор на частната жалба.

Софийски апелативен съд намира, че частната жалба, с която е сезиран, е допустима, но неоснователна.

1

СОС е сезиран с пряк иск, предявен от И. Н. И. с твърдения, че е увредено лице от ПТП, станало на 04.04.2019г., срещу застраховател – „ЗК Лев инс“ АД, застраховал гражданската отговорност на соченото като причинител на ПТП лице, по повод на което било образувано досъдебно производство № 164/2019г. по описа на РУ – Самоков, пр. пр. № 1158/2019г. на СОП, от което е настъпила смъртта на внука на ищцата, от която тя поддържа, че е претърпяла неимуществени вреди.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предприел защита по същество срещу иска, вкл. с правоизключващи отговорността му възражения, че ПТП не е настъпило при посочения в исковата молба механизъм, вкл. и поради липса на виновно поведение на сочения за причинител на ПТП.

След отмяната от САС на определението на първоинстанционния съд, с което производството по делото е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК поради образуваното нохд срещу водача на автомобила, сочен за причинител на ПТП, за което СОС е узнал след служебна справка, СОС е постановил за втори път с атакуваното с разглежданата частна жалба определение спиране на производството по делото на същото основание, позовавайки се на ТР № 1/2017г. от 09.07.2019г. по т. д. № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС, като е констатирал, че образуваното НОХД № 720/2022г., прието за преюдициално за делото, висящо пред него, не е приключило.

От приложеното в първоинстанционното производство удостоверение от СОС, НО, се установява, че нохд № 720/2022г. (ДП № 164/2019г. по описа на РУ – Самоков, пр. пр. № 1158/2019г. на СОП) е образувано по обвинителен акт срещу И. Й. Й. – сочен за делинквент в исковата молба, с която е предявен прекият иск.

Определението, предмет на инстанционен контрол, е законосъобразно.

Основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Касае се за абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск (т. е., за която съдът следи и служебно), от категорията на отрицателните, защото, за да се пристъпи към решаване на делото по същество е необходимо да няма друго висящо дело, решението по което би оказало влияние върху изхода на 2 разглежданото дело. Последицата от наличието на посочената отрицателна процесуална предпоставка е спирането на производството.

В случая и въззивният съд намира, че е налице пречка за упражняване на правото на иск. Предявеният иск се основава на извършено непозволено увреждане,което представлява и престъпление. Прякото право има вторичен характер спрямо деликтното право и произнасянето по въпроса дали е извършено противоправно виновно деяние и представлява ли то престъпление е от значение за правилното решаване на спора за ангажиране на отговорността на ответния застраховател, производна от гражданската отговорност на причинителя на вредата (ТР № 2 от 06.06.2012г. по тълк. д. № 1/2010г., ОСТК на ВКС; ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014г., ОСТК на ВКС). Ето защо, висящият наказателен процес срещу водача на МПС, за който се твърди, че е причинил процесното ПТП, е от значение за гражданскоправните последици на деянието по прекия иск на увредено лице относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Тези обстоятелства се установяват от наказателния съд, чиято присъда има задължителна сила за гражданския съд (чл. 300 ГПК; чл. 413 НПК), като гражданският съд не може да установява престъпни обстоятелства, свързани с предмета на делото, инцидентно.

Така, въз основа на установените по делото обстоятелства за висящо наказателно дело, образувано по обвинение, свързано с установяване на причинителя на процесния инцидент, на който е основан и предявеният иск, което налага извод за тъждество между деянието, предмет на обвинението, и деянието, предмет на доказване в настоящия исков процес (изводимо от съдържанието на удостоверението за висящност на НОХД, в което е цитираното и ДП и пр. преписка, посочени в исковата молба), производството по делото следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК - до приключване на нохд № 720/2022г. по описа на СОС, с оглед зачитане на правните последици на крайния акт на наказателния съд (вж. определение № 616/21.07.2014г. по т. д. № 1732/2014г. на ВКС, ТК, І ТО ). При констатираната пречка за упражняване на правото на иск, съдът следва да преустанови процесуалните действия по разглеждането на делото, за да обезпечи и допустимостта на съдебното решение (т. 1 от ТР № 1 от 09.07.2019г. по тълк. д. № 1/2017г., ОСГТК на ВКС ), поради което доводите за забавяне на производството са неотносими към законосъобразността на 3 обжалваното определение, съответно към поставения на разглеждане с частната жалба процесуален въпрос.

По горните съображения, настоящият състав счете, че поради установената пречка за упражняване на правото на иск по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, определението на първоинстанционния съд за спиране на производството по делото е в съответствие с процесуалния закон, а частната жалба срещу него като неоснователна се оставя без уважение.

Водим от горното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И. Н. И. срещу определение № 50 от 29 януари 2024г. по т. д. № 126/ 2023г. на Софийския окръжен съд.

Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ, при условията на чл. 280 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4