Решение № 4157 от 24.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4157 гр. Пловдив, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330102698 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК: 175074752 и адрес: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49, бл.53 Е, вх.В, ет.7, общ.

Столична, обл. София (столица) против М. Д. Д. с ЕГН: ********** и адрес: ********** , с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 9 и сл. ЗПК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 563,78 лева (петстотин шестдесет и три лева и 78 стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ****** г. , ведно със законна лихва за период от 28.06.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 9414/ 2023 г. по описа на ПРС, както и осъдителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във чл. 79, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД и чл. 9 и сл. ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните дължими суми по Договор за потребителски кредит № ****** г., а именно: сумата от 181,90 лв.- договорно възнаграждение за периода от 25.01.2022 г. до 02.02.2023 г.; възнаграждение за закупена услуга „******“ в размер на 130,44 лв., дължима до 02.02.2023 г.; възнаграждение за закупена услуга „******“ в размер на 315 лв., дължима до 02.02.2023 г.; лихва за забава – 118,40 лв.- дължима за периода от 26.08.2021 г. до 02.02.2023 г. и законна лихва в размер от 54,82 лв., дължима за периода от 02.02.2023 г. до 27.06.2023 г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от 28.06.2023 г. до окончателното им изплащане, за които суми заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е отхвърлено с Разпореждане от 07.07.2023 г.

Претендират се и разноски за заповедното и исковото производства.

1

С Определение № 8190 / 04.07.2024 г. е съединено за разглеждане в настоящото производство гр.д. № 7295/2024 г. по описа на ПРС, образувано въз основа на искова молба от М. Д. Д. против Профи кредит България ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 124 във връзка с чл. 11, т.9 и т. 10 ЗПК, чл. 26 ЗЗД и чл. 19, ал.2 ЗПК за недействителност на клаузата от Договора за кредит от ****** г. за закупена допълнителна услуга ****** в размер на 420 лв., като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща материално- правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарущаваща предпоставките на чл. 11, т.9 и т. 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Ищецът по предявените искове по чл. 422 ГПК твърди, че на ****** г. ответникът е депозирал искане за отпускане на потребителски кредит със зададени параметри, като на ответника е предоставена преддоговорна информация, за което са подписани и съответните декларации. С оглед принципа на свобода на договаряне и по собствена воля ответникът е заявил допълнителни услуги „******“ и „******“. Предоставената в заем сума в размер от 700 лв. е преведена по сметка на ответника.

Ответникът е получил одобрение да закупи и заявените от него допълнителни услуги, за които, както и за договорното възнаграждение и уведомено още при сключване на договора за кредит. Твърди се, че договорът за кредит е сключен при следните параметри – сума на кредита –700 лв., срок на кредита – 24 месеца, размер на месечната вноска по кредита – 42,45 лв. , дата на погасяване на вноска – 25 –то число на месеца, ГПР – 48,33 %; ГЛП- 41 %, лихвен процент на ден – 0,11 и обща дължима сума по кредита -1018,76 лв. Относно закупените допълнителни услуги, то тяхната стойност е по услугата ****** – 175 лв, по услугата ****** – 420лв., като размерът на вноската по допълнителната услуга е 24,79 лв.

Общото задължение по договора за кредит, ведно с допълнителните услуги се сочи, че е 1613,76 лв., обща размер на месечната вноска – 67,24 лв. и дата на погасяване -25-ти ден на месеца.

Посочва се, че ответникът е извършвал плащания в периода от 19.07.2021 г. до 01.03.2022 г., като общата платена сума е в размер на 461,89 лв., с която сума счита, че са погасени 6 вноски в пълен размер или обща сума в размер на 404,26 лв. и частично сумата от 0,82 лв. от седмата вноска. В общата сума ищецът е включил и погасени лихви за просрочие в размер на 126,03 лв., както и 50 лв.- такси по Тарифа, свързани с дейността по извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения дълг.

С оглед изпадането в забава и на основание уговореното в договора за кредит, кредитът се сочи, че е обявен за предсрочно изискуемо, за което на ответника е връчено уведомление.

Ищецът счита всички задължения по договора за кредит за предсрочно изискуеми от 02.02.2023 г. От тази дата се сочи, че е започнало начисляване на обезщетение за забава.

Твърди се, че същото е начислено, съгласно уговореното в чл. 12/12.1. от ОУ, като е начислено обезщетение за забава, договорно възнаграждение и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Не се претендира договорно възнаграждение след обявяване на предсрочната изискуемост.

2

Твърди се, че договорът е съобразен с императивните изисквания на ЗПК, като излага подробни доводи, касаещи допълнителните услуги, като сочи, че ответникът е ползвал част от тези услуги.

Моли исковете да се уважат. Претендира разноски.

Препис от исковата молба по чл. 422 ГПК е редовно връчен на ответника, който оспорва исковете.

Ответникът оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани.

Ответникът счита договорът за кредит за недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, в който случай на основание чл. 23 ЗПК се дължи връщане само на предоставената главница.

Освен гореизложеното се твърди и противоречие с добрите нрави, което води до недействителност на договора на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Посочва, че предвидената в договора възнаградителна лихва, която е цената на предоставеното ползване на заетата сума, е явно нееквивалентна на предоставената услуга.

Твърди се заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с предвиждането на допълнителните услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва.

Излагат се подробни доводи за недействителност на договора като се моли да се отхвърлят предявените искове, като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски за заповедното и настоящото исково производство.

Ищецът по чл. 124 във връзка с чл. 11, т.9 и т. 10 ЗПК, чл. 26 ЗЗД и чл. 19, ал.2 ЗПК М. Д. не оспорва сключването на процесния договор за кредит на ****** г. с описаните в исковата молба по чл. 422, ал.1 ГПК параметри. Посочва, че съгласно глава V от договора е предоставена допълнителна услуга „******“ – право на промяна на погасителния план.

Съгласно глава VІ се дължи и възнаграждение по услуга „******“ в размер на 420 лв.

Твърди се, че клаузата, предвиждаща заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга „******“ в размер на 420 лв. е недействителна поради заобикаляне на чл. 19, ал.4 ЗПК.

Твърди се нарушение на принципа на добросъвестност. Посочва се, че предвидената сума за тази услуга не се включва в ГЛП, който не отразява действителния размер. Моли се искът да се уважи. Претендират се разноски.

Ответникът по иска по чл. 124 във връзка с чл. 11, т.9 и т. 10 ЗПК, чл. 26 ЗЗД и чл. 19, ал.2 ЗПК оспорва иска като недопустим с оглед на образуваното производство по предявените искове по чл. 422 ГПК.

Излага съображения за неоснователност на предявения иск.

Твърди се, че договорът за кредит е сключен при спазване на императивните изисквания на ЗПК, като излага подробни съображения в тази насока.

Излагат се подробни доводи за неоователност на твърденията за недействителност на 3 клаузата за допълнителна услуга, като се сочи, че същата не е условие за сключване на договора. Оспорва същата да противоречи на добрите нрави.

Оспорва да е налице основание за включване на допълнителната услуга като разход в ГПР.

Моли се искът да се отхвърли.

Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските на ищеца Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

На ****** г. М. Д. Д. е депозирала искане за отпускане на кредит в размер на 700 лв. с размер на месечна вноска 67,76 лв., срок на кредита – 24 месеца, дата на погасяване – 25-и ден от месеца. Отразено е, че се поискани от клиента допълнителни услуги „******“ – предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и „******“ – предоставя право на промяна на погасителния план.

Подписан е на същата дата Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и декларации по ЗМИП и за обработката на личните данни.

На същата дата ****** г. между М. Д. в качеството на кредитополучател и Профи Кредит България ЕООД в качеството на кредитор е подписан договор за потребителски кредит, по силата на който на М. Д. е предоставен кредит в размер на сумата от 700 лв. при срок на кредита 24 месеца, размер на вноската 42,45 лв., ГПР-48,83 %, ГЛП 41,00 %, лихвен процент на ден – 0,11 % и дължима сума по кредита 1018,76 лв.

Избран е и пакет от допълнителни услуги, за което се дължи от кредитополучателя възнаграждение, както следва: възнаграждение за закупена услуга „******“ - 175 лв. и възнаграждение за закупена услуга „******“ – 420 лв., платими на вноски от по 24,79 лв. месечно. Отразено е, че общият размер на сумата, която ответникът следа да върне на ищеца по сключения договор за потребителски кредит и допълнителни услуги е 1613,76 лв.

В чл. 12. 1 от общите условия е предвидено, че при просрочване на месечната вноска, се начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото задължение.

Съгласно чл. 12, ал. 2 от Общите условия кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление, когато кредитополучателят просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер.

Кредитополучателят е декларирал, че е запознат и приема приложимите към настоящия договор общи условия. Декларира, че са му предоставени информация във формата на стандартен европейски формуляр, разяснения, даващи възможност за преценка доколко предлагания договор за кредит съответства на възможностите на ответника и финансовото му състояние, както разяснения на преддоговорна информация и допълнителен пакет услуги. На същата дата е сключено и споразумение за допълнителен пакет услуги с приложими към него общи условия. Към договора за кредит е приложен и подписан от 4 страните погасителен план, като последната падежна дата по него е настъпила на 25.06.2023 г.

Не се оспорва и приетата справка се установява, че на кредитополучателя предоставената в заем сума в размер от 700 лв. е наредена

Прието е като писмено доказателство извлечение от сметка към процесния договор за потребителски кредит, в което са отразени направените от кредитополучателя плащания в общ размер от 404,26 лв. Освен тези суми в исковата молба се посочва, че са начислени и лихви за забава, като те са частично погасени, поради и което в исковата молба се посочва, че общата платена сума е в размер от 461,89 лв., като това не се оспорва от кредитополучателя.

На ****** г. е изпратено на кредитополучателя уведомление, в което отразено, че кредитът е предсрочно изискуем от 02.02.2023 г. Няма данни за връчване на уведомлението.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

За да се уважат исковете по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД, чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД ищецът по тях ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на сключен договор за заем, изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникнало задължение за нейното връщане, както и наличието на уговорка за връщане на заетата сума, ведно с възнаградителна лихва, както и постигната валидна договореност за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги. С оглед възражението на ответника, то ищецът следва да установи, че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост са били налице предпоставките за обявяването им, като е просрочил две или повече последователни месечни вноски.