Решение № 47 от 07.03.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Разлог, 07.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Давид Люб. Сукалински при участието на секретаря И. А. П., разгледа докладваното от Давид Сукалински, Адм. нак. дело №

20261240200030 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, образувано е по жалба на „Е.5П.“ЕООД, с ЕИК*, с адрес, о.Б., о.Б., г.Д., у.„Д.“№*, депозирана ч/з адв. Л.П. от САК, против ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с ЕССПТ по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, притежаващ №* – издаден от А„ПИ“ при МРРБ, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено адм. наказание имуществена санкция за нарушение по чл.102, ал.2 от същия закон, от 2`500.00 лева

С жалбата се иска ЕФ да бъде отменен поради това, че същият е неправилен и незаконосъобразен, издаден при нарушение на материалния и процесуалния закон.

На първо място се сочи, че санкционната разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП, не съответства на разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на ЕП и на С. от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от т.а. за използване на определени инфраструктури, и същата следва да се остави без приложение, като санкцията многократно надвишава неплатената пътна такса. Релевира се, че на 21.11.2024 г. VІ с-в на СЕС, е постановил решение по преюдициално запитване, отправено от АС-Х. по дело, образувано по жалба с/у санкционната практика на А„ПИ“. В това решение Съдът на ЕС извършил задълбочен анализ на бълг. нормативна уредба и адм. практика по налагане на глоби и компенсаторни такси за незаплатени или частично незаплатени участъци от платената пътна мрежа и е приел, че същите не отговарят на изискванията за съразмерност, установени в правото на ЕС. В този смисъл съдът прима, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО допуска налагане на санкции само доколкото те са необходими и подходящи за гарантиране на събирането на пътните такси, но не допуска санкции, които по своя хар-р и размер приравняват частичното неизпълнение с пълно неизпълнение. В този смисъл Съдът на ЕС приема, че националната уредба или практика, която не допуска индивидуализиране на санкцията и не отчита конкретните факти, противоречи на правото на ЕС.

Отделно от горното, в жалбата се твърди, че обжалваният ЕФ е издаден в нарушение на чл.189ж, ал.1 ЗДвП. Релевира се, че при извършване на систематичен анализ на Глава VII от ЗДвП, може да бъде направен извод, че единственото отклонение от общото правило за протичане на адм. нак. производство ч/з издаване на АУАН и НП е предвидено при констатирано нарушение по чл.179, ал.3 ЗДвП, но не и при нарушение по чл.179, ал.3б 1

ЗДвП. Тази законодателна постановка е обективирана в разпоредбата на чл.189ж, ал.1 3ДвП, която ясно регламентира, че при осъществяване състава на чл.179, ал.3 ЗДвП. когато нарушението е установено и заснето от ел. с-ма по чл.167а, ал.3, може да се издава ЕФ в отсъствието на контр. орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. От горното се прави извод, че ангажирането на адм. нак. отговорност по чл.179, ал.3б ЗДвП, с издаване на ЕФ при условията на чл.189ж ЗДвП, е недопустимо. При така изложеното се прави разграничение на нормите на чл.179. ал.3 и чл.179, ал.3б ЗДвП. Докато първата предвижда да се санкционира водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, то втората норма наказва поведението на собственик на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни. Очевидни са обективно съществуващите различия м/у двете норми досежно: субектите на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните в съответните разпоредби санкции. В този смисъл се сочи, че е недопустимо в този тип производства прилагането на диференцираната процедура по чл.189ж, ал.1 ЗДвП, досежно конкретно извършеното нарушение по аналогия. От тук се извежда извод, че за вмененото на жалбоподателя нарушение не е предвидена законодателна възможност за издаване на ЕФ, поради което отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред - със съставяне на АУАН и НП по реда на чл.189е и следващите от ЗДвП. Релевира се, че издавайки атакувания ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, вместо да състави АУАН и последващо НП, АНО е допуснал съществено процесуално нарушение, с което са накърнени императивни законови разпоредби, а същевременно са значително ограничени и правата на нарушителя да упражни ефективно правото си на защита като възрази по смисъла на чл.42, т.8 и чл.44, ал.1 ЗАНН, представи док-ства в подкрепа на своите твърдения и евентуално оспори фактическите констатации на контр. органи.

Твърди се още, че формулираното в ЕФ адм. нак. обвинение е неясно, тъй като не е посочено какъв е бил размерът на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, както и по какъв начин същата е била изчислена.

Посочва се, че в хода на адм. нак. производство е допуснато и още едно съществено процесуално нарушение, тъй като при издаване на процесния ЕФ не е спазен срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН.

В този смисъл се иска от съда да постанови решение, с което да отмени процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен.

В СЗ страните - редовно призовани, не се явяват, процесуалните представители изразяват становище ч/з подробни писмени бележки и претендират разноски.

Съдът след като обсъди събраните по делото док-ства, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 26.06.2023 г., в 10:04 часа, е установено нарушение №*, с ППС т. а. марка и модел В..“, с рег.№*, с техн. допустима макс. маса 18000, брой оси 2, екологична категория: € 0, без ремарке, в о.Р., за движение по път 19 км 30+320, с посока Намаляващ км., включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС има валидна маршрутна карта, но платената категория е по-малка от измерената.

Нарушението е установено с ус-тво №* - елемент от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път 19 км 30+320, при което бил издаден ЕФ №* за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от горепосочената ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, издаден от А„ПИ“, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено адм. наказание имуществена санкция от 2`500.00 лева за извършено нарушение по чл.102, ал.2 от същия закон.

ЕФ е връчен на жалбоподателя на 29.12.2025 г., а на 09.01.2026 г., е депозирана и процесната 2 жалба.

Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.15 ЗДвП, „Изготвените с ТСС, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и рег.№на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени док-ствени средства в адм. нак. процес“. С оглед на изложеното, съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към процесния ЕФ като годно веществено доказателствено средство.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените докства, приложени към адм. нак. преписка и допълнително представени от АНО, приобщени по реда на чл.238 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, и от лице, което има право и интерес да обжалва.

По изложените възражения, съдът счита че легалната дефиниция за ЕФ се съдържа в 2 правни разпоредби: §.1, т.1 от ДР на ЗАНН и §.6, т.63 от ЗДвП. Съгласно съдържанието им ЕФ е ел. изявление, записано в/у хартиен, магнитен или друг носител, създадено ч/з АИС въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС.

С чл.189ж от ЗДвП, е предвидена възможност при нарушение по чл.179, ал.3, което е установено и заснето от ел. с-ма по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, да се издаде ЕФ в отсъствието на контр. орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Вярно е, че чл.189ж от ЗДвП, изрично препраща само към ал.3 на чл.179 от ЗДвП, което дава основание на част от съдилищата в страната да приемат, че ЕФ може да се издава само за нарушение по тази норма. Това становище, подкрепено с мотива за невъзможност за разширително тълкуване, е погрешно. Буквалното и систематично тълкуване на ал.7 на спорния чл.189ж, съдържа ясен и изричен текст относно легално установена възможност ЕФ да бъде издаден за нарушения по чл.179, ал.33б от ЗДвП, т.е. законодателят изрично е уредил възможността за издаване на ЕФ и за трите нарушения по ал.3, ал.3а и 3б. В този смисъл е и разпоредбата на чл.167а, ал.4 от ЗДвП, уреждаща създаване на ел. с-ма за „ЕФ за нарушения по чл.179, ал.3-3в“. Допълнителен аргумент в полза на поддържаното от този състав становище е разпоредбата на чл.187а, ал.5 от ЗДвП, която се отнася до оборимостта на въведената с ал.1 на същата норма презумпция, според която „при установяване на нарушения по чл.179, ал.3-3б в отсъствие на нарушителя се счита, че ППС е управлявано от собственика му“ (чл.187а, ал.1 ЗДвП). Възможността вписаният собственик /ползвател да се освободи от адм. нак. отговорност по ал.1 и 2, вр. с адм. нарушения по чл.179, ал.3-3б, е ч/з представяне в 7-дн. срок от връчването на АУАН или ЕФ на декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от СУПМС за него – чл.187а, ал.4. Съдържанието на следващата алинея в същата норма само потвърждава застъпването в това решение становище, а именно, че ЕФ се издава за нарушения по чл.179, ал.3-3в ЗДвП, респ. и за процесното. И е така, тъй като ал.5 на чл.187а предвижда, че при подадена декларация от собственика, че други лице е управлявало МПС към времето на нарушението по издадения АУАН/ ЕФ, производството по акта против собственика се прекратява, а ЕФ – се отменя.

Решаващ аргумент в полза на поддържаната теза е, че всички изменения и допълнения в ЗДвП, обективирани ч/з коментираните горе норми са резултат на една обща законодателна инициатива, решена с ДВ бр.105/2018 г., в сила от 1.01.2019 г., която впоследствие претърпя изменение с (Доп. – ДВ, бр.13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г. и относимо към датата на издаване на процесния ЕФ).

Горното обсъждане сочи категорично и еднозначно възможността за ангажиране на адм. нак. отговорност по чл.179, ал.3б от ЗДвП, ч/з издаване на ЕФ.

ЕФ съдържа императивно предвидените от закона реквизити. В чл.189ж от ЗДвП, са посочени задължителните реквизити на ЕФ, който се издава при нарушение на чл.179, ал.3, 3

(а както вече се посочи и при нарушение по ал.3а и 3б), което е установено и заснето от ел. с-ма по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, а именно: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, рег.№на ППС, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

Процесният ЕФ съдържа всички горепосочени реквизити и е издаден съгласно утвърдения от АПИ образец. В него са отразени всички обстоятелства, при които е извършено нарушението, като те са представени с яснота и в пълнота, така че да се гарантира правото на защита, което се реализира по фактите (което прави възраженията с обратни твърдения неоснователни). Ясно се сочи, че нарушението се изразява в това, че „не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването“, които са двата възможни начина да се заплати съответната тол такса.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

Адм. нак. отговорност на жалбоподателя е ангажирана с издаването на ЕФ за нарушение на 102, ал.2 от ЗДвП, извършено в качеството му на собственик на ППС, като при условията на 189ж от ЗДвП, е издал ЕФ и му е наложена предвидената в чл.179, ал.3б ЗДвП, имуществена санкция. Жалбоподателят не се е възползвал от възможността, предвидена в чл.189е, ал.3 и 4 от ЗДвП, според който текст, таксата по чл.10, ал.2 от ЗДвП, може да бъде заплатена по банков път или ч/з картово плащане, а пред органите по чл.167, ал.3-3б-и в брой, като плащането може да бъде осъществено при извършване на проверката или в срок от 14 дни от връчване на АУАН по чл.179, ал.3-3б или в случаите, при които таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, се заплаща след връчване на АУАН, нарушителят следва в платежното нареждане да посочи №на АУАН.