Решение № 204 от 17.03.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Добрич, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20243230102670 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление: ***, регистрирано по ф. д. № 10646/1991 год. при СфГС с ЕИК 000694749, представлявано от изп. директор Д. Ш. и прокуриста М. В., чрез адв. Х. И. от САК срещу С. М. Д., ЕГН **********, гр.Добрич, ***, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от: 1) 5 261.14 лева, представляваща главница по договор за кредит № FL 1048488 от 07.02.2020 г., дължима за периода от 14.11.2022 г. до 08.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 28.11.2023 г., до окончателно изплащане на вземането; 2) 346.59 лева, представляваща договорна лихва за периода от 14.11.2022 г. до 03.07.2023 г.; 3) 510.24 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 14.11.2022г. до 08.11.2023г.; 4) 92.00 лева, представляваща сбор от дължими такси за периода 07.11.2022г. – 26.10.2023г. по чл. 2, ал. 2 и чл. 5, т.2 договора; 5) 856.80 лева, представляваща разноски (адвокатско възнаграждение и държавна такса) по ч. гр. д. №3141 по описа на Районен съд Добрич за 2023г.

В исковата молба се излагат следните твърдения: между страните е сключен потребителски договор за кредит № FL 1048488 от 07.02.2020г. и е възникнало облигационно правоотношение.

По силата на съглашението, банката е предоставила на ответника заемна сума от 7705.60 лева на 07.02.2020г. Последният се е задължил да върне сумата, ведно с дължимите лихви на 84 месечни вноски, всяка в размер на 109.64 лв. Страните са уговорили ГПР – 7.79% и ГЛП – 5.200%.

1

Длъжникът е погасил кредита до датата на подаване на заявлението частично, като е внасял сума общо от 2444.46 лв. Сочи се, че последното плащане по кредита е направено на 14.11.2022г. Подчертава се, че поради неизпълнение на задълженията кредитът, е обявен за предсрочно изискуем на 03.07.2023г. – дата на връчване на уведомление покана до длъжника.

Така по заявление на ищеца, Районен съд Добрич е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д №3141/2023г. за главница в размер на 673.23 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумата, договорна лихва в размер на 321.41 лв. и за обезщетение за забава в размер на 51,54 лева. След издаване на заповедта не са постъпили плащания. Настоящото производство е образувано в изпълнение на указанията на заповедния съд.

Иска се да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми, предмет на заповед за изпълнение по ч. гр. д.

№3141/2023г. по описа на Районен съд Добрич. Претендират се и разноски.

Ищецът е приложил към ИМ: договора за кредит от 07.02.2020г., погасителния план, извлечение от разплащателната сметка по която се отчита кредита, справка Трансакции за начисляваните лихви и такси по договора, лихвен лист за начисляване на лихви по договора, извлечение от Тарифа за таксите и комисионните на „Юробанк България“ АД, покана до ответника чрез ЧСИ Н. Н., рег. с №810 в КЧСИ, с район на действие – ДОС, пълномощни.

С ИМ ищцовото дружество е направило своевременно и относимо доказателствено искане, а именно: за назначаване на ССчЕ, с формулирани относими към предмета на спора задачи към вещото лице.

На ответника е изпратено съобщение по смисъла на чл.131 от ГПК, което е получено от дъщерята на С. Д. на 24.09.2024г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответната страна не е изпратила отговор на исковата молба.

Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разгледани, предявените искове са процесуално допустими и основателни.

В съдебното заседание по делото, проведено на 20.02.2025г., с оглед непредставяне в срок от ответника на отговор по исковата молба, неявяването му, респ. на негов представител в първото и единствено редовно проведено съдебно заседание, липсата на искане от ответната страна, делото да бъде 2 разгледано в отсъствието и, както и указването на ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, а също и вероятната основателност на исковете, предвид посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства и съобразно постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК с молба с вх. №3215/17.02.2025г, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, ДРС в открито съдебно заседание с протоколно определение на 20.02.2025г. е прекратил съдебното дирене и е приел, че ще се произнесе с неприсъствено съдебно решение.

Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Именно такова искане изхожда от ищцовата страна, заявено писмено с молба от 17.02.2025г. от процесуалния му представител, същото е уважено като основателно с протоколно определение на съда в открито съдебно заседание, проведено на 20.02.2025г.

Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените искове са вероятно основателни.

С оглед, наличието на всички предпоставки по ГПК за постановяване на неприсъствено решение, както и като съобрази вероятната основателност на исковите претенции на база представените доказателства, съдът следва да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните парични задължения, а именно: 1) 5 261.14 лева, представляваща главница по договор за кредит № FL 1048488 от 07.02.2020 г., дължима за периода от 14.11.2022г. до 08.11.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 28.11.2023 г., до окончателно изплащане на вземането; 2) 346.59 лева, представляваща договорна лихва за периода от 14.11.2022 г. до 03.07.2023г.; 3) 510.24 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 14.11.2022г. до 08.11.2023г.; 4) 92.00 лева, представляваща сбор от дължими такси за периода 07.11.2022г. – 26.10.2023г. по чл. 2, ал. 2 и чл. 5, т.2 от договора, за които е била издадена Заповед №1462 от 04.12.2023г. по ч. гр. д. №3141/2023г. по описа на ДРС.

Ищецът е поискал присъждане на сторените съдебни разноски в установително производство и е представил списък с такива /л.94/. С оглед 3 изхода на спора, на основание чл.81 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца дължимата държавна такса в настоящото производство в размер на 236.25 лева /л.76/, адвокатско възнаграждение в размер 1105.20 лв. /пълномощни от 24.01.2019г., 18.05.2017г., 22.05.2023г., рамков договор от 12.01.2009г., Анекс №1/02.11.2009г. към рамковия договор, споразумение от 29.12.2016г към рамковия договор, приложени на л.66-75 и преводно нареждане, приложено на л.76 по делото/ на осн. чл.78, ал.8 от ГПК, определено съобразно действителната фактическа и правна тежест на делото, а също и предвид заявения правен интерес, или общо сумата от 1341.45 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените съдебни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №3141/2023г. по описа на ДРС, а именно: 124.20 лв. – държавна такса и 732.60 лв. – адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, или общо: 856.80 лв.

Водим от горното, на основание чл.238 от ГПК във връзка с чл.239 от ГПК, Добричкият районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът С. М. Д., ЕГН **********, гр.Добрич, *** дължи на ищеца “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление: ***, регистрирано по ф. д. № 10646/1991 год. при СфГС с ЕИК 000694749, представлявано от изп. директор Д. Ш. и прокуриста М. В., присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение №1462/04.12.2023г., издадена по ч. гр. д. №3141/2023г. по описа на ДРС, суми, а именно: 1) 5 261.14 лева, представляваща главница по договор за кредит № FL 1048488 от 07.02.2020 г., дължима за периода от 14.11.2022г. до 08.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 28.11.2023г., до окончателно изплащане на вземането; 2) 346.59 лева, представляваща договорна лихва за периода от 14.11.2022г. до 03.07.2023г.;

3) 510.24 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 14.11.2022г. до 08.11.2023г.; 4) 92.00 лева, представляваща сбор от дължими такси за периода 07.11.2022г. – 26.10.2023г. по чл. 2, ал. 2 и чл. 5, т.2 от договора.

ОСЪЖДА С. М. Д., ЕГН **********, гр.Добрич, *** да заплати на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление: ***, регистрирано по ф. д. № 10646/1991 год. при СфГС с ЕИК 000694749, представлявано от изп. директор Д. Ш. и прокуриста М. В., сторените съдебни разноски в настоящото установително производство по гр. д.

№2670/2024г. по описа на ДРС в размер на 1341.45 лв. /хиляда триста четиридесет и един лева и четиридесет и пет стотинки/, от които: 236.25 лв. – държавна такса и 1105.20 лв. – адвокатско възнаграждение, както и сторените съдебни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №3141/2023г. по 4 описа на ДРС в размер на 856.80 лв. /осемстотин петдесет и шест лева и осемдесет стотинки/, от които: 124.20 лв. – държавна такса и 732.60 лв. – адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5