Определение № 3308 от 28.08.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1701/2023
- Вид
- Определение № 3308
- Подписан
- 28.08.2023
- В сила
- 28.08.2023
- Състав
- Тони Кръстев, мл.с. Марина Кирилова Семова, Диана Колева Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3308 гр. Варна, 25.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Тони Кръстев
Членове:
Диана К. Стоянова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от мл.с. Марина К. Семова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501701 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130, вр. чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 46714/21.06.2023 г. от Н. С. Г., с адрес Русия, М., Л., ул. „С. С.“ № *, ап. *, чрез адв. П. Р.-ВАК, против Определение № 7188/13.06.2023 г., постановено по гр.д. № 3007/2023 г. по описа на Варненски районен съд, 10-ти състав, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост – за същите факти и между същите страни има влязло в сила решение на друг съд.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалвания акт.
Частният въззивник сочи, че е сезирал Софийски районен съд с първоначална претенция в размер на 1 000 лева, предявена като частичен иск от вземане в размер на 27 312.08 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на л.а. „Инфинити М 37“, с рег. № ********, при настъпило на 12.10.2016 г., около 12:45 ч., в Старо Оряхово, обл. Варна, ПТП, по вина на водача на л.а. „Форд Фиеста“, с рег. № *******, застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност“, както и претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законна лихва за забава, считано от датата на увреждането 12.10.2016 г. до окончателното изплащане на вземането. Впоследствие с протоколно определение от 05.03.2021 г. след отправено от негова страна 1 искане СРС е допуснал изменение на иска чрез неговото увеличаване, а именно от 1 000 на 11 000 лева. Подчертава, че от заключението на приетата по делото САТЕ е видно, че стойността, необходима за възстановяване на уврежданията, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 27 576.85 лева. Поддържа, че предмет на настоящото производство е сумата от 6 062.43 лева, получена след приспадане от определения от вещото лице размер на извънсъдебно платената сума от 10 514.42 лева и присъдената от СРС сума от 11 000 лева, като ВРС погрешно е приел, че предмет на делото е претенция в размер на 26 312.08 лева. Сочи, че към настоящия момент е депозирана молба по чл. 247 от ГПК пред СРС с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното от софийския съд решение, изразяваща се в липса на отразяване, че искът е частичен. Излага, че молбата е оставена без уважение от СРС, но решението на последния не е влязло в сила към настоящия момент. Подчертава значението за настоящото производство на факта дали искът пред СРС е частичен или не с оглед допустимостта на производството пред ВРС. Отбелязва, че поради тази причина е отправил молба за спиране пред първоинстанционния съд. Отправя искане за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Не е обективирал искане за присъждане на разноски.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответната страна ЗД „Бул Инс“ АД депозира отговор, в който излага съображения за неоснователност на частната жалба. Посочва, че решението на СРС, влязло в сила на 06.01.2023 г., се ползва със СПН и спорът не може да бъде пререшаван, което се потвърждава и с факта на оставяне без уважение на молбата по чл. 247 от ГПК. Сочи, че уваженият от СРС иск не е бил частичен и актът, с който това е постановено не е обжалван пред СГС и е влязъл в сила. Отправя искане за потвърждаване на обжалваното определение и присъждане на разноски.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба се явява основателна по следните съображения:
2
Производството пред Районен съд-Варна е образувано по искова молба (препратена по подсъдност от ВОС) от Н. С. Г., с която е отправено искане за осъждане на ЗД „Бул Инс“ АД, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ, за заплащане на сумата от 6 062.43 лева (размерът на претенцията уточнен с молба с вх. № 261002/07.02.2023 г.), педставляваща неизплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение за настъпили имуществени вреди за л.а.
„Инфинити М 37“, с рег. № ********, собственост на ищцата, при настъпило на 12.10.2016 г., около 12:45 ч., в Старо Оряхово, обл. Варна, ПТП, по вина на водача на л.а. „Форд Фиеста“, с рег. № *******, дължимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 12.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 86 от ЗЗД.
След изпращане по подсъдност на делото ВРС е връчил препис от исковата молба на ответната страна, която с отговора на исковата молба е направила възражение за недопустимост на иска поради наличие на СПН – за същите факти и между същите страни има влязло в сила решение на СРС, постановено по гр. д № 87680/2017 г.
С разпореждане № 15560/26.04.2023 г. първостепенният съд е дал указания на ищеца да обоснове допустимостта на предявения иск предвид данните за влязло в сила решение на СРС, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди от процесното ПТП.
В отговор ищецът е отправил молба с вх. 33067/03.05.2023 г., с която сочи, че предмет на настоящото производство е незаплатения остатък от заявената като частична пред СРС претенция. Отправя искане за спиране на производството, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по молба по чл. 247 от ГПК, касаеща обстоятелството, че в решението на СРС не е отразено, че уваженият иск е предявен като частичен.
Прилага доказателства за депозирането на молбата пред Районен съд-София.
Ответната страна излага становище, с което прави възражение срещу искането за спиране.
Районният съд е изискал информация от Районен съд-София за това дали производството по гр.д. № 87860/2017 г. по описа на СРС е приключило с влязъл в сила съдебен акт, както и дали по делото е била подадена молба по реда на чл. 247 от ГПК и има ли произнасяне по нея. В отговор на запитването 3 на 12.06.2023 г. е постъпила информация от СРС, че производството по гр.д.
№ 87860/2017 г. е приключило с влязло в законна сила на 06.01.2023 г. решение, като на 03.05.2023 г. е постъпила молба от ищеца по реда на чл. 247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение, по която СРС се е произнесъл с решение, което към настоящия момент не е влязло в сила.
В обжалваното определение съдът е изложил мотиви, че постановеното по гр. д № 87860/2017 г. по описа на СРС решение, потвърдено от СГС с решение от 26.10.2022 г., както и решението на СРС, с което искането за поправка на ОФГ е оставено без уважение, са достатъчни, за да се приеме, че исковата претенция е недопустима, доколкото за същите факти и между същите страни, вече има влязло в сила решение на друг съд, поради което въпросът не може да бъде пререшаван повторно.
Варненски окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда (чл. 299 от ГПК). Наличието на влязло в сила решение погасява правото на иск на страните, участвали в производството, по което е постановено решението, по отношение на заявените факти, обуславящи основанието и петитума на претенцията.
Именно това се включва в обхвата на обективните и субективните предели на силата на присъдено нещо (СПН), като предявена впоследствие претенция при обективен и субективен идентитет се явява недопустима. Когато обаче претенцията по спора, по който е постановено влязло в сила решение обхваща само част от вземането, то предявената последваща претенция за остатъка не се явява недопустима, тъй като не е обхваната от СПН, доколкото се касае за друга част от вземането, която не е била предмет на разглеждане от съда. От това следва, че въпросът дали произнасянето на СРС обхваща цялото вземане или се отнася за част от него е съществен за допустимостта на настоящото производство.
Видно от данните по делото е че между същите страни, за същото искане и на същото основание, а именно за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди от ЗД „Бул Инс“ АД на Н. С. Г., за л.а.
4
„Инфинити М 37“, с рег. № ********, собственост на ищцата, при настъпило на 12.10.2016 г., около 12:45 ч., в Старо Оряхово, обл. Варна, ПТП, по вина на водача на л.а. „Форд Фиеста“, с рег. № *******, дължимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 12.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, е заведена претенция пред СРС, по която е образувано гр.д. № 87860/2017 г., приключило с влязло в сила на 06.01.2023 г. решение.
Следва да се вземе предвид обаче обстоятелството, че ищецът е депозирал молба за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решението на Районен съд-София, постановено по гр. д № 87680/2017 г., и изразяваща се в липса на отразяване в последното, че уважената претенция е частична, по която молба има произнасяне – същата е оставена без уважение.
Видно от данните по делото актът на съда, с който се е произнесъл по молбата не е влязъл в сила.
Изходът на спора в производството по чл. 247 от ГПК е от съществено значение за настоящия процес и по-конкретно за неговата допустимост, поради което и то се явява обуславящо за заведеното пред ВРС дело. Налице е основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до влизане в сила на произнасянето по молбата. Районният съд се е произнесъл преждевременно с прекратително определение, като е следвало да изчака постановяване на окончателен акт по молбата по чл. 247 от ГПК, като спре производството пред себе си и едва тогава да извърши преценка за наличието на основание за прекратяване на прозиводството като недопустимо.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 7188/13.06.2023 г. на Районен съд-Варна, постановено по гр. д. № 3007/2023 г., 10-ти състав.
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6