Решение № 508 от 23.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20241000501588 по описа за 2024 година

Разгледа в съдебно заседание на 17.03.25г. /с участието на секретаря Крайнова/ въззивно гражданско дело № 1588/24г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-26 състав от 18.04.24г. по г.д. № 7817/23г. е отхвърлен /изцяло/ иск по чл. 2б от ЗОДОВ на С. М. против Прокуратурата на РБ.

Решението на СГС се обжалва от С. М. /изцяло/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Ищецът поддържа, че е налице забавено правосъдие /във връзка с водено срещу него наказателно производство/ и с оглед това претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 2б от ЗОДОВ/ имуществената отговорност на Държавата /чрез Прокуратурата на РБ – в качеството й на орган по чл. 7 от ЗОДОВ/.

Жалбата е неоснователна /искът е неоснователен; първоинстанционното решение е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/:

Събраните по делото /в рамките на първоинстанционния процес/ доказателства удостоверяват следното:

В рамките на процесното наказателно производство спрямо С. М. /в качеството му на „обвиняем“/ са били привеждани в изпълнение /последователно във времето/ мерки за процесуална принуда както следва: задържане за 24 часа и за 72 часа, задържане под стража, домашен арест, подписка, забрана за напускане на пределите на РБ. В наказателния процес /все още висящ/ са извършвани редица процесуално-следствени действия както следва: правени са огледи, претърсвания, изземвания, изисквани са данни /писмени доказателства/ от различни държавни институции, приобщавани са материали от други наказателни производства /към момента процесната наказателна преписка сдържа множество обединени томове; същата съдържа и секретни материали – с класифицирана информация/, изготвяни 1 са експертизи, разпитвани са свидетели /в това число и по делегация; в това число свидетели с тайна самоличност/, отправяни са искания за правно и фактическо съдействие от други държави /чрез съдебни поръчки/, използвани са специални разузнавателни средства.

Процесът е бил и спрян, съответно впоследствие – възобновен.

Изброените обстоятелства /преценени в съвкупност, съотнесени към общата времева продължителност на процеса до момента, съотнесени и към предмета на наказателното производство като правна квалификация; като брой на участващите в процеса правни субекти – всеки със съответно процесуално качество; като вид, естество и обем на осъществената процесуална дейност/ не могат да обосноват надлежен извод за наличие на неоправдано /необосновано/ забавяне на наказателния процес /всички процесуалноследствени действия са били извършвани в съответствие с правилата по НПК, регламентиращи производството по събиране на доказателства, без да са били допускани съществени забавяния във времето/. На практика разполагането на наказателното дело в процесния „спорен“ отрязък от време /считано от 20г. насам/ се явява следствие не от бездействие на разследващите органи, а от самата правна и фактическа специфика /сложност/ на процеса – преценена в контекста на всички очертани по-горе параметри /в контекста и на постановките по ТР № 35 от 90г. на ВС/.

В същия смисъл са изложени съображения и от първоинстанционния съдия /които кореспондират пряко с правилата по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, с постановките по Конвенцията, със съдебната практика, която се е оформила по приложението им; в това число и със съдържанието на цитираното по-горе ТР на ВС/. Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ и към доводите на СГС.

Правилото на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ се явява специално /в това число – преценено в контекста и на принципните постановки по горното ТР на ВКС/ спрямо правните /процесуалните/ норми от НПК /цитирани от жалбоподателя; регламентиращи сроковете за разследване/. С оглед това: нарушаването на тези срокове – не може да обоснове автоматично /безусловно/ ангажиране на имуществената отговорност на Държавата /чрез ПРБ/.

Действително: липсват доказателства ищецът да е имал „недобросъвестно“ поведение в рамките на наказателния процес /да е предизвиквал сам необосновано забавяне на делото/. Този факт обаче /преценен сам по себе си, съответно в контекста и на всички изложени по-горе обстоятелства/ също не може да обоснове уважаване на иска: релевантно в случая се явява обстоятелството – дали е налице „противоправност“ в поведението на ПРБ /по смисъла на чл. 2б от ЗОДОВ/, а такава не се констатира /съобразно горните съображения/.

Не е налице процесуална пречка /с оглед и правилото на чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ/ ищецът да защити своите права на по-късен етап /в зависимост от развитието във времето на процесното наказателно производство; в това число и след приключване на същото; в това число при условията на относимите за случая хипотези по чл. 2 от ЗОДОВ/.

С оглед изложеното: атакуваното решение следва да бъде – потвърдено.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-26 състав от 18.04.24г. по г.д. № 7817/23г.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3