Решение № 574 от 01.12.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 574 гр. К., 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д.А като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20225510102368 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба от: П. А. И., с ЕГН **********, с адрес гр. Д., ул. „*******", ***** чрез адв. А. З. Д., вписан в САК, срещу Н. К. Р., с ЕГН **********, с адрес с. Г.Ч., ул. „********" *** с правно основание: чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 124, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 86, ал.1 от ЗЗД и цена на иска: 1 911, 38 лева.

Ищецът предявява осъдителен иск срещу Н. К. Р., с ЕГН ********** за заплащане на дължимата сума по Договор за аренда на земеделска земя, сключен на *******. между него като арендатор и П. А. И., с ЕГН **********, като арендодател, в размер на 1 818,92 лева, ведно със законната лихва за забава в размер на 92,46 лева за периода от 01.10.2021г. до 01.10.2022г. и законната лихва за забава от предявяване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на задълженията.

Сочи, че на *******., в гр. К. между П. И. и Н. Р. бил сключен договор за аренда на земеделска земя за срок от 5 (пет) стопански години, като същият влязъл в сила от датата на подписването му от двете страни и 2019-2020г. се считала за първа стопанска година.

Съгласно договора П. И. се задължил да предостави за временно ползване в срок за 5 (пет) стопански години, без прекъсване, следния имот, находящ се в гр. К., местност „******": НИВА, категория 4, имот с идентификатор *****.7.3, с площ от *** кв. м., срещу което Н. К. се задължил да заплаща на ищеца годишно арендно възнаграждение в размер на 465 (четиристотин шестдесет и пет) евро. Арендното плащане се дължало до 30-ти септември на съответната година, за която е задължението.

Сочи, че до 30-ти септември 2020г. Н. Р. превел по банков път на П. И. сумата от 465 (четиристотин шестдесет и пет) евро и изпълнил задължението си за стопанската 2019-2020г. За следващите две стопански години - 20201 2021г. и 2021-2022г., ответникът не е плащал дължимата сума и не е изпълнил задължението си.

Счита, че от 01.07.2021г., респ. от 01.07.2022г., Н. Р. е изпаднал в забава за задълженията си за арендно плащане за стопанската 2020-2021г., съответно 2021-2022г.

Сочи, че съгласно чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът имал право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава. Разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. първо от ЗЗД гласяла, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В настоящия случай като краен срок за изпълнение на задължението бил определен 30-ти септември на съответната стопанска година, за която е задължението. Към дата - 01.10.2022г., не било платено арендното възнаграждение нито за 20202021г., нито за 2021-2022г. Ответникът бил изпаднал в забава.

Моли съда на основание чл. 79, ал. 1. предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 124, ал. 2 от ГПК да осъди Н. К. Р. да заплати на П. А. И. дължимата сума по Договор за арендоване на земеделска земя, сключен на *******. между Н. Р. като арендатор и П. А. И. като арендодател, в размер на 1 818,92 лева, ведно със законната лихва за забава в размер на 92,46 лева за периода от 01.10.2021г. до 01.10.2022г. и законната лихва за забава от предявяване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на задълженията.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.

Ответникът Н. К. Р., в срока, предвиден за отговор не представя становище по иска, не прави оспорвания, не сочи доказателства. Призован в съдебно заседание, се явява лично и твърди, че е заплатил всичко дължимо на ищеца, но не представя доказателства в тази връзка.

Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, на основание чл. 235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:

Безспорно е установено, че между страните е подписан Договор за арендоване на земеделска земя, с нотариална заверка на подписите от 30.09.2019 г., рег. ********** на НК, вписан съобразно предвидения в закона ред и за срок от 5 стопански години, считано от стопанската 2019-2020 г.

Видно от договора, арендното плащане се дължи до 30-ти септември на съответната година, а годишното възнаграждение, което арендаторът дължи на арендодателя е в размер на 465 евро, платими по банков път.

Не се спори и относно обстоятелството, че е изплатено арендното плащане за стопанската 2019/2020 година.

Спорен е въпросът, основателна ли е претенцията на ищеца за плащане на задължение по сключения договор за арендоване на земеделска земя за две стопански години, за периода от 01.10.2021 г. до 01.10.2022 г.

В договора за арендоване на земеделска земя подробно е описан по площ и местност предоставения за временно ползване имот. Срокът на договора е 5 годишен, считано от датата на подписването му – 30.09.2019 г.

За стопански години, съответно 2020/2021 и 2021/2022 не са представени доказателства по делото, че са изплатени арендните вноски, които се дължат в 2 края на стопанската година, съгласно договора. Съгласно уговорения размер на арендно плащане за тези стопански години задължението е в размер на 930,00 евро или 1818,92 лева.

Няма данни по делото тази сума да е заплатена от ответника. Същият оспорва този факт, но не ангажира никакви доказателства пред съда /нито писмени, нито гласни/, поради което съдът не му дава вяра. Съдът не може да почива само на твърденията му, че е заплатил дължимото арендно плащане на ищеца.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове. Договореното годишно арендно плащане е в размер на 465,00 евро за отдадена под аренда земеделска земя - нива. Ищецът твърди, че липсва изпълнение, няма плащане съгласно договорите. Твърдението на ищеца, като отрицателен юридически факт не се нуждае от доказване. В случай, че другата страна, ответникът, твърди обратното, т. е., че е извършено плащане, следва да го докаже.

Липсват доказателства от страна на ответника за извършено плащане, т. е. изпълнение по договора липсва.

По иска, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

За уважаването на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало вземане и неговата изискуемост, а ответникът – положителният факт на погасяване на задължението. По делото не се спори, че страните по него са били обвързани с валидно договорно отношение. В случая е налице възникнало задължение, което е определено по основание е размер и чиято изискуемост се доказва по силата на закона. Поради тази причина и исковата претенция на ищеца се явява доказана по основание и по размер.

Съгласно чл. 79 ЗЗД - ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение, а съгласно чл. 84 ЗЗД - когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

Предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен за сумата от 1818,92 лева, ведно със законната лихва за забава в размер на 92,46 лева за периода от 01.10.2021 г. до 01.10.2022 г., и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

По отношение на разноските.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 557,00 лева, представляващи заплатени от последния деловодни разноски за внесена държавна такса за образуване на гражданското дело в размер на 77,00 лева и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие в размер на 480,00 лева с ДДС.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

3

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с 124, ал. 2 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД Н. К. Р., с ЕГН **********, с адрес с. Г.Ч., ул. „********" *** да заплати на П. А. И., с ЕГН **********, с адрес гр. Д., ул. „*******", ***** чрез адв. А. З. Д., вписан в САК, следните суми: 1818,92 дева /хиляда осемстотин и осемнадесет лева и 92 стотинки/, представляващи неизплатено арендно плащане за стопанските 2020/2021 и 2021/2022 години, ведно със законната лихва за забава в размер на 92,46 лева за периода от 01.10.2021 г. до 01.10.2022 г. и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Н. К. Р., с ЕГН **********, с адрес с. Г.Ч., ул. „********" *** да заплати на П. А. И., с ЕГН **********, с адрес гр. Д., ул. „*******", ***** чрез адв. А. З. Д., вписан в САК сумата в размер на 557,00 лева /петстотин петдесет и седем лева и 0 стотинки/ за направените в хода на производството разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – С.З..

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

4