Определение № 2234 от 30.05.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1036/2025
- Вид
- Определение № 2234
- Подписан
- 30.05.2025
- В сила
- 13.06.2025
- Състав
- Атанас Маджев
Цитирани разпоредби
- чл. 104 т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.119, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 389 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 166 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 176 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 66, ал. 3 · Закон за кадастъра и имотния регистър
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2234 гр. София, 30.05.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20251100901036 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Пред Софийски градски съд е образувано производство по повод на подадена искова молба с вх. № 64837/29.05.2025 г., с която ищеца – „ИНВЕСТ 2020“ АД, с ЕИК 203920447 е предявил срещу ответните страни „ЛИОН ТРЕЙДИНГ“ ООД, с ЕИК 825247646 и „КРЕДИТ ИНВЕСТ КОНСУЛТ“ ООД, с ЕИК 206073701 при условията на обективно кумулативно съединяване три отрицателни установителни иска с правно основание чл. 124 ГПК, във връзка с чл. 166 ЗЗД за признаване за установено, че по отношение на недвижими имоти, както следва : 1./ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, ведно с прилежащите идеални части от 20.84/529 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***; 2./ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, ведно с прилежащите идеални части от 15,01/529 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***; и 3./ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, ведно с прилежащите идеални части от 35,85/529 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** и трите намиращи се на административен адрес - гр. Пловдив, ул. „Владая“ № 4 не са учредени договорни ипотеки, въз основа на договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт № 114/26.09.2007 г. и на договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт № 115/26.09.2007 г. и двата изповядани пред нотариус – Т.К., с район на действие РС-Пловдив, с рег. № 227 по Регистъра на НК.
Касае се за искове с предмет – установяване несъществуване на ипотечно право върху три самостоятелни недвижими имота. Съдът, след като се запозна с материалите по делото, констатира, че спорът имащ за предмет така очертаните по-горе искове, не му е родово подсъден. Видно от доказателствата, представени по делото всеки един трите имота, за които се отрича да съществуват надлежно учредени ипотечни права има данъчна оценка, която не надвишава стойността от 50 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 104 т. 3 от ГПК, на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв. За да се прецени, дали определянето на 1 родовата подсъдност следва да бъде подчинено на цитираната процесуална норма е необходимо да се отчете, какъв е вида на ипотечното право, а именно, дали се касае до такова с вещен характер или пък до облигационно право. Ипотечното право е сложно право, съчетаващо в себе си вещни, облигационни и процесуални права. Вещният елемент в ипотечното право не се отрича нито от съдебната практика, нито от теорията и следва както от историческото тълкуване на правната уредба, касаеща ипотеката /чл. 23 от отменения Закон за привилегиите и ипотеките/, така от обстоятелството, че ипотеката следва вещта, учредява се във формата, съответстваща за разпореждане с вещни права /чл. 18 и чл. 167 ЗЗД/, подлежи на вписване в имотния регистър. Най-точно, според настоящия състав, ипотечното право е дефинирано в чл. 66, ал. 3 ЗКИР, съгласно която норма вещните права, ипотеките и другите вещни тежести върху разделения имот се вписват в новообразуваните партиди, т.е. законодателят е дал превес на вещния елемент в ипотечното право, характеризирайки го като вещна тежест. Доколкото законодателят не е определил правила за вещните тежести, настоящият състав счита, че прилагането на правилата за вещните права и по отношение на вещните тежести по аналогия, е най-удачно. Този извод се подкрепя и от нормата на чл. 176 ЗЗД, съгласно която вещните права, които едно лице е имало върху имота, преди да придобие собствеността му, се възстановяват по право, с изключение на ипотеките, т.е. законът приравнява ипотеката към вещните права. Изхождайки от това тълкуване на същността на ипотеката и мотивирайки извода, че същата е вещна тежест, по отношение на която са приложими правилата за вещните права, то настоящия състав, намира че цената на иска следва да се определи според правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 връзка с т. 2 ГПК, при съобразяване с данъчната оценка на всяка една от ипотекираните вещи, а родовата подсъдност - по правилото на чл. 104, т. 3 ГПК. С оглед на това, че данъчната оценка на всеки един от трите имота, за които се иска установяване, че не е обременен с ипотечно право е под 50 000 лв., то компетентен да разреши спора е районния съд, като в случая това е Софийски районен съд. Аргумент за обратното не може да бъде ползван от обстоятелството, че общата стойност на данъчните оценки на трите имота надвишава сумата от 50 000 лв., тъй като не се касае до хипотеза на един предявен иск, а на три предявени в условията на кумулативно съединяване иска, като нито един от тях няма цена надвишаваща сумата от 50 000 лв. за да е възможно приложението на 104, т. 6 ГПК.
С оглед родовата неподсъдност на спора от СГС не може да се извършват други процесуални действия по делото, по които следва да се произнесе съдът, на когото е предоставена компетентността да разглежда и решава делото, в това число да се извършва преценка за допустимост и редовност на ИМ, както и да се извършват произнасяния по направено искане за допускане обезпечаване на предявения иск, каквото в случая присъства в депозираната към исковата молба, самостоятелна молба по чл. 389 ГПК.
Съгласно чл.119, ал.1 ГПК за родовата подсъдност съдът следи служебно, като поради горната констатация по този въпрос делото следва да се прекрати пред СГС и да се изпрати на Софийски районен съд.
По изложените мотиви и на основание чл.119, ал.1 ГПК Софийски градски съд 2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 1036/2025 г. на СГС-ТО, VI-2 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в 1-седмичен срок от връчването му на ищцовата страна.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3