Решение № 37 от 06.04.2023, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Асеновград, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Шейтанов при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно наказателно дело № 20225310200442 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба подадена от Г. М. Г., с ЕГН ********** с адрес с.

Караново, общ. Нова Загора, обл. Сливен, ул. „Средна гора” № 8, чрез адв. К. Е. от АК Сливен, против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5848086 издаден от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП на Г. М. Г. , с ЕГН ********** с адрес с. Караново, ул. „Средна гора” № 8 е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.

Жалбоподателят Г. М. Г. не се явява лично по делото, като чрез отразеното в жалбата, оспорва изцяло вмененото с обжалвания фиш нарушение и счита, че той следва да бъде отменен, като издаден в противоречие с материалния и процесуалния закон. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Упълномощения повереник, адв. К. Е. от АК Сливен също не се явява в съдебно заседание. От депозираните от нея писмени становища се установява, че тя изцяло поддържа подадената жалба, като счита, че вмененото нарушение е останало недоказано, като обжалвания фиш следва да се отмени и поради допуснати процесуални нарушения. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. Според 1 представеното писмено становище, обжалвания ЕФ е правилен и законосъобразен и като такъв следва да се потвърди. Претендират за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, при отмяна на обжалвания фиш, молят за намаляване на присъдените разноски до предвидения минимум в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Свидетелят Б. Й. Т. работи като полицейски служител в РУ Асеновград, на длъжност мл. автоконтрольор. На 25.11.2021г. св. Т. бил на работа дневна смяна и около 08.30 часа се намирал на ул. „Цар Иван Асен ІІ” до №138. Тъй като пътния участък се е намирал в района на границите на населеното място, то ограничението на скоростта на движение на МПС там е било до 50 км.ч. До посоченото мястото св.Т. се придвижил със служебен автомобил с ДК№ РВ 2022 АМ, който в последствие бил позициониран и ориентиран с предната си част срещу идващите от към центъра на гр.

Асеновград автомобили. В предната част на купето на автомобила било монтирано АТСС TFR1-М № 566, което при включен режим е контролирало движещите се в посока от запад към изток МПС-та. В 13.04 часа намиращо се в работен режим техническото средство, се активирало, като с него било заснет клип № 28710 на движещо се МПС- автомобил с ДК№ СТ 3553 РН, който преминал със скорост от 75 км/ч, при разрешена скорост до 50 км/ч. Констатациите на св. Т. във връзка с работата му с АТСС TFR1-М № 566, били отразени в съответния дневник, към попълнения протокол с дата от 25.11.2021г. /копие към адм. нак. преписка/. Заснетите на този ден с устройството клипове били свалени, запазени и изпратени за по-нататъшна обработка и анализ. При това се установило, че заснетия в 13.04 часа видеоклип № 28710, съдържа запис на движещо се МПС-лек автомобил „БМВ 120Д”, с ДК№ СТ 3553 РН, собственост на св. С. П. Ж. от гр. Стара Загора. Установеното в хода на проверката и превишението на скоростта от 22 км.ч., след приспадане на толеранс от 3 км.ч, станало причина спрямо собственика на МПС-то, първоначално да бъде издаден ЕФ К/5481246 /към адм.нак. преписка/. Чрез него, за установеното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1 от ЗДвП на С. П. Ж. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. След неговото връчване, в срока по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, чрез надлежно упълномощената св. Д. З. Л. от гр.Мъглиж, в ОД на МВР Стара Загора била депозирана декларация от собственика на МПС /оригинал на лист 26 от съд.дело/с приложено копие от СУМПС № 284514008 на Г. М. Г. /към адм.нак. преписка/. С подадената декларация, подписана от страна на св.

С. П. Ж., било удостоверено, че на посочените в ЕФ К/5481246 място, дата и час, въпросното МПС с ДК№ СТ 3553 РН е било управлявано от Г. Г.. Предвид подадената декларация, първоначално издадения ЕФ бил анулиран, като съответно бил издаден ЕФ серия К № 5848086 /предмет на настоящето дело/ . Същия бил издаден спрямо Г.

2

М. Г., в качеството му на ползвател на въпросното МПС, като в описаното в него нарушение е затова, че на 25.11.2021г. в 13.04 часа в гр. Асеновград, на ул. „Цар Иван Асен ІІ” №138 в посока на движение на контролираните МПС от запад към изток, при максимално разрешена в населено място скорост от 50 км/ч и отчетен/ приспаднат толеранс от минус 3% в полза на водача, като водач на МПС „БМВ 120Д”, с ДК№ СТ 3553 РН е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М № 566, като при разрешена скорост 50 км/ч е установена скорост 72 км/ч и превишаване на разрешената скорост с 22 км/ч. Тъй като в хода на проверката се установило, че нарушението е извършено от Г. в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5046772, с обжалвания ЕФ на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 200лв., определена при условията на чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП. Съставения фиш бил връчен на нарушителя на 09.07.2022г. /справка към адм. нак. преписка/. След неговото връчване на Г. Г., в предвидения от закона срок, същия не оспорил чрез нарочно заявление или декларация факта на управление на автомобила.

Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства от разпита на св. Б. Й. Т., както и писмените такива: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив К № 5848086, удостоверение за одобрен тип техническо средство, удостоверение от проверка на мобилна система за видеоконтрол, Техническо описание и инструкция за експлоатация на автоматизирано техническо средство TFR1-М, снимков материал, протоколи за проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М”, протокол за използване на АТСС от 25.11.2021г. и CD-R носител с видеоклип № 28710 /лист 60 от съд.дело/.

Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество относно отмяната на обжалвания ЕФ за неоснователна. От съдържанието на жалбата се установява, че наред с другите основания за отмяна, се оспорва факта, че на посочената дата жалбоподателя Г. е управлявал въпросното МПС. Анализирайки всички събрани по делото доказателства съдът счете това възражение за неоснователно и го остави без уважение. За това си решение съдът обсъди наличните по делото две различни версии.

Едната е тази на св. С. П. Ж. според която на посочените в ЕФ място, дата и час, собствено му МПС- лек автомобил „БМВ 120Д”, с ДК№ СТ 3553 РН е било управлявано от жалбоподателя Г.. Като причина за това, св. Ж. сочи факта, че той самият е управител на „Пътстрой“ гр. Стара Загора, в което дружество жалбоподателя Г. е работил известно време. В тази връзка на жалбоподателя Г. е била възлагана и работа свързана с пътуване из страната, за което му е било предоставено личното МПС на управителя на дружеството. Отново от показанията на св. Ж. се установява, че поради риск от извършване на нарушения по пътищата от страна на работниците, с негова заповед било разпоредено, при тяхното назначаване на работа в дружеството, същите да представят документи за правоспособност, чийто копия да се използват при 3 пътни нарушения извършени с автомобили на дружеството. Според показанията на св.

Ж. връчения на жалбоподателя Г. ЕФ касае именно такъв случай, като лицето макар и да е управлявало личното МПС на управителя на дружеството, от страна на св.Ж. е била подадена и декларацията по чл. 189,ал.5 от ЗДвП, в която той посочил като ползвател имената на работника.

Втората версия е тази на жалбоподателя и неговата защита, с която по същество се заявява, че Г. не само не е собственик на лек автомобил „БМВ 120Д”, с ДК№ СТ 3553 РН, но и възразява, че на 25.11.2021г. е управлявал въпросното МПС. В подадената жалба се твърди, че преди известно време Г. е работил във фирма „ Пътстрой-С“ ЕООД с управители С.И.И. и С. П. Ж.. Причината за неговото напускане било обстоятелството, че не му било заплатено възнаграждението на няколко месеца. С подадената жалба се заявява също така, че втория от посочените двама управители бил склонен да злоупотребява с личните данни на жалбоподателя, като още през 2020г. той го бил „натопил“, като бил подал декларация с невярно съдържание от негово име.

Анализирайки събраните по делото писмени доказателства съдът прие за достоверна първата от двете обсъдени по-горе версии, като съответно кредитира в пълнота показанията на св. С. П. Ж. и на св. Д. З. Л. в тази насока /протокол от съд.заседание листи от 81 до 82 от съд.дело/. По делото безспорно се установи това, че към датата на нарушението 25.11.2021г. лек автомобил „БМВ 120Д”, с ДК№ СТ 3553 РН е бил лична собственост на св. С. П. Ж. /справка към адм.нак. преписка/. От извършената служебна справка в интернет в сайта на Търговския регистър, се установява, че св. Ж. е управител, съдружник, едноличен собственик и участва в съвета на директорите на множество търговски дружества включително и на „ПЪТСТРОЙ“ ООД с ЕИК 123626427, както и на „ВИАСТРОЙ ГРУП“ АД с ЕИК 12374718.

Справката установява че адресите и седалища на управление на тези дружества съвпадат, предвид факта, че те се намират в гр. Стара Загора, п.к. 6000, зона Голеш. От извършената служебна справка в Търговския регистър, се установява и това, че управител на търговските дружества „ПСК ПЪТСТРОЙ“ ЕООД с ЕИК 205005327 и на „ПЪТСТРОЙ - С“ ЕООД, ЕИК 205005206 в действителност е лицето С.И.И., като адреса и седалището на управление на всяко едно от тези дружества е отново в гр.

Стара Загора, п.к. 6000, зона Голеш. От същите справки се установява и това, че едноличен собственик на капитала на последните две цитирани по-горе дружества се явява „ВИАСТРОЙ ГРУП“ АД чийто съвет на директорите се състои от С.И.И. и С. П.

Ж.. Т.е. налице е фактическа свързаност както между лицата и посочените дружества, а налице и сходство в предмета им на дейност, като тези обстоятелства са в подкрепа, на показанията на св. Ж., че в един период от време жалбоподателя е работел при него.

Същото е в подкрепа и на наведеното в жалбата твърдение , че жалбоподателя е работил в „ПЪТСТРОЙ - С“ ЕООД. Това, че жалбоподателя е работил в две от посочените по-горе фирми: „ПСК ПЪТСТРОЙ“ ЕООД и „ПЪТСТРОЙ - С“ ЕООД се 4 установява и от поисканата от съда справка, изготвена от ТД на НАП Бургас, Офис Сливен /листи от 143 до 145 от съд.дело/. След като по делото безспорно се установи и това, че св. Ж. е свързан с тези две фирми, в които пък е работил и жалбоподателя, то се явява и напълно достоверна версията на свидетеля, че той е възлагал определени задачи на Г. Г., за чието изпълнение му е бил предоставян лек автомобил „БМВ 120Д”, с ДК№ СТ 3553 РН. В действителност жалбоподателя Г. отрича, да е управлявал някога въпросното МПС, но това обстоятелство изцяло се опровергава от събраните по делото гласни и писмени доказателства. От приложените на листи 150, 151 и 153 преписи от ел. фишове с номера К№5071461 и К№ 5071461 /двата на ОДМВР Враца/ и К№5847453 /на ОДМВР Хасково/ се установява, че наред с ЕФ предмет на настоящето дело, то на жалбоподателя Г. са били наложени други три отделни административни наказания, за нарушения по чл.21 ал.1 от ЗДВП, свързани с управлението на лек автомобил „БМВ 120Д”, с ДК№ СТ 3553 РН. От събраните доказателства се установява, че ЕФ К№5847453 на ОДМВР Хасково е бил обжалван от страна жалбоподателя, като с Решение № 282/11.10.2022г. по НАХД № 662/2022г. на РС Хасково същия е бил отменен поради констатирани от съда допуснати процесуални нарушения свързани с разпоредбите на Наредба 8121з-532/ 12.05.2015г. /листи 158 до 161 от съд.дело/. От изисканите от съда справки /листи от 99 до 103 и от 131 до 135 от съд.дело/ се установява обаче и това, че след надлежното им връчване на 12.08.2021г., фишове с номера К№5071461 и К№ 5071461 /двата на ОДМВР Враца/, не са само, че не са били оспорени от страна на нарушителя Г., но и това, че глобата по първия от тях, дори е била заплатена. В действителност чрез подадената жалба се навеждат доводи, за това, че по отношение на тези два фиша евентуално е налице невярно деклариране. Необжалването обаче на тези два ЕФ обаче, както и заплащането на глобата по единия от тях опровергават изцяло тези твърдения на жалбоподателя.