Решение № 2975 от 07.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2975 гр. София, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20221100106327 по описа за 2022 годИ. иск с пр.осн. чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК:

Ищецът - И. Г., твърди, че не дължала на ответника - А. Д. Ш., сумата от 146 535 лева, поради несъществуването на вземането след погасяването му чрез извършено от нея прихващане с негово насрещно вземане, до размера на по-малкото от тях.

Наред с това, моли да бъде признато за установено спрямо ответника, че не му дължи и сумата в общ размер на 9 356,40 лева, представляваща такси и разноски, присъдени му с изп. лист от 13.05.2021г., издаден от СГС, l-o ГО, 10-и с-в по гр.д. № 6839/2011г. за сумата от 6 011,40 лева, и изпълнителен лист от 26.04.2022г., издаден от СГС, l-o ГО, 10-и с-в по гр.д. № 6839/2011г. за сумата от 3 345 лева, респ. за недължимост на начислените в нейна тежест такси и разноски за събирането на това вземане в производството по изп. дело № 202007810400702 по описа на ЧСИ Д., поради несъществуването на вземането след погасяването му чрез извършено в настоящия процес с исковата молба прихващане с негово насрещно вземане, до размера на по-малкото от двете вземания.

Изпълнителното производство по изп. дело № 202007810400702 по описа на ЧСИ Г.

Д. било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден от САС за сумата 146 535 лева, представляваща част (1/2 част) от общата сума 293 070 лева по запис на заповед, издаден на 23.12.2008г. в полза на ответника. Въз основа на този запис на заповед, А. Ш. провел първоначално производство по чл. 417 от ГПК, снабдил се е със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и е образувал срещу И. Г. изп. дело № 20108530400210 по описа на ЧСИ А.Д.. Като изпълнителен способ в рамките на образуваното изпълнително производство била насрочена публична продан на недвижим имот на г-жа Г. и такава била 1 реализирана. В резултат на това бил продаден неин недвижим имот - апартамент в гр.

София. Видно от издаденото от ЧСИ Дачев удостоверение, в рамките на това изпълнително производство били събрани и предадени на взискателя 183 131,65 лева, от които 8 921,41 лева съдебни разноски, 3 500 лева адвокатско възнаграждение, и 258 лева авансови такси и такси по изпълнението. След приспадане на последните се оказало, че на г-н Ш. била предадена сумата 170 452,24 лева за погасяване на вземането му.

Впоследствие издадените заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, във връзка с които било образувано изпълнителното производство пред ЧСИ А.Д., били обезсилени от СГС, IV-и „Г“ състав в рамките на производството по ч.гр.д. № 1193/2010г., поради наличието на основанията по чл. 423, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.

За да защити изпълнителния си титул (вече отменен) А. Ш. сезирал СГС с иск по чл.

422, ал. 1 от ГПК, в който предявил претенцията си за сумата от 293 070 лева. Въз основа на тази искова молба било образувано гр.д. № 6839/2011г. на СГС, първоначално на I-5 с-в, а впоследствие на 1-10 с-в. В периода от предявяване на исковата молба през 2011г. до 2017г.

СГС разглеждал иска като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК. Със свое определение от з.з., проведено на 19.10.2017г., СГС, 1-10 с-в намерил иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК за недопустим и указал на ищеца да премине към осъдителен иск. Последното било направено в о.с.з. на 29.11.2017г, когато СГС с протоколно определение приел за разглеждане осъдителния иск, респ. прекратил производството по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК. Тъй като ищецът не можал да заплати определената му допълнителна държавна такса от 2 %, той премИ.л към частичен осъдителен иск в размер на 146 535 лева.

С това претенцията му за останалата сума по записа на заповед била погасена, тъй като давностните срокове за предявяване на исковете по записа на заповед били 3-годишни (чл.

531, ал. 1, вр. с чл. 537 от ТЗ) и били изтекли отдавна.

С оглед изложеното, ищецът моли да се признае за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от 146 535 лева, представляваща част от задължение по запис на заповед от 23.12.2008г., присъдена с влязло в сила Решение № 4687 от 12.07.2018г. по гр. дело № 6839/2011г. на СГС, I-о ГО, 10-и с-в, потвърдено с Решение № 1022 от 20.05.2020г. по гр.д. № 48/2019г. на САС, ГК, 1-и с-в, за която сума е издаден изпълнителен лист от 28.07.2020г., въз основа на който е образувано изп. дело № 202007810400702 по описа на ЧСИ Г. Д., peг. № 781 при КЧСИ, Район на действие - СГС, ведно с присъдената с издадения изпълнителен лист законна лихва върху тази сума, считано от 27.05.2011г., както и че И. Г. не дължи начислените в нейна тежест такси и разноски в производството по изп. дело № 202007810400702 по описа на ЧСИ Д., поради несъществуването на вземанията на А. Ш. след погасяването на тези вземания чрез извършено прихващане от ищеца с негово насрещно вземане към ответника, за което е издаден на 16.11.2020г. от СРС, Първо гражданско отделение, 45-и състав, изпълнителен лист по ч.гр.д. № 49629/2009г., с който А.

Д. Ш., ЕГН ********** е осъден да заплати на И. Г., ЕГН **********, сумата от 183 131,65 лева, изплатена в полза на взискателя в рамките на изп. дело №20108530400210 на ЧСИ А.Д. на отпаднало основание, от които:

2

- 8 921,41 лева - съдебни разноски;

- 3 500 лева - адвокатско възнаграждение;

- 258 лева - авансови такси на ЧСИ и такси по изпълнението; и - 170 452,24 лева - вземане за главница, като прихващането е извършено до размера на по-малкото от двете вземания.

- 9 356,40 лева, представляваща такси и разноски по гр.д. № 6839/2011г. на СГС, 1-10 състав и по в.гр.дело № 48/2019г. на САС, I-о ГО, 1-и състав, присъдени му на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК с изп. лист от 13.05.2021г., издаден от СГС, I-о ГО, 10-и с-в по гр.д. № 6839/2011г. за сумата от 6 011,40 лева, и изпълнителен лист от 26.04.2022г., издаден от СГС, I-о ГО, 10-и с-в по гр.д. № 6839/2011г. за сумата от 3 345 лева, присъдени на А. Ш. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и представляващи такси и разноски по т.д. 1768/2020г. на ВКС, ТК, I-о г.о., поради несъществуването на тези вземания изцяло - както относно главницата, така и относно каквито и да било начислени лихви върху главницата в изпълнителното производство, след погасяването им чрез извършено прихващане от ищеца с гореописаното негово насрещно вземане към ответника, което прихващането било направено с изявлението по т. IV от настоящата искова молба, както и че И. Г. не дължи начислените в нейна тежест такси и разноски за събирането на това присъединено вземане в производството по изп. дело № 202007810400702 по описа на ЧСИ Д., поради погасяването му чрез извършено в настоящия процес с исковата молба на ищеца прихващане с негово насрещно вземане към ответника, като предявеното за събиране от А. Ш. вземане е погасено изцяло.

Претендира разноски.

Ответникът – А. Д. Ш., оспорва иска:

- искът бил недопустим;

- евентуално (а не алтернативно - Решение № 97/08.02.2013г. по т.д. № 196/11г. на І т.о.) искът бил и неоснователен – прави възражение за давност.

- навежда и други правни доводи.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Фактическата обстановка като цяло е безспорна. Спорно е само дали ищецът има вземане и то дали е послужило за да се погаси това на ответника:

В полза на ответника е издаден от ищеца Запис на заповед за сумата от 293 070 лева.

Образувано е ч.гр.д. № 49629/2009г. по реда на чл. 417 от ГПК. Искането е отхвърлено, като отказът е обжалван пред СГС (ч.гр.д. № 1193/2010г.), която е постановил 3 да се издаде заповед и изпълнителен лист (л. 63-4).

Д о 18.06.2010г. от осребреният имот на ищцата е получената сума в размер на 189 715 лева. До 18.05.2010г. са изплатени 2 Х 19 950 лева = 39 900 лева. Цялата изплатена на взискателя сума е 183 131,65 лева (Удостоверение – л. 143).

С Определение от 18.05.2010г. по ч.гр.д. № 5424/2010г., СГС е приел възражението на г-жа Г. по чл. 423 от ГПК, като е обезсилил заповедта и издадения изпълнителен лист.

Актът на СГС не подлежи на обжалване, макар в него да е посочено нещо различно. Това е мотивирало взискателя да го стори безуспешно и то на две инстанции (Определение № 826/26.11.2010г. на ВКС, ч.гр.д. № 888/2010г. и Определение № 174 от 07.03.2011 на ВКС, ТК I-о по ч.т.д. № 50/2011г.).

С Определение от 11.04.2011г. по гр.д. № 49629/2009г. СРС (и Определение от 05.07.2011г.) е дал следните указания на заявителя:

- спира изпълнително дело № 20108530400210 на ЧСИ Дачев;

- че следва да се предяви иск (не е уточнено какъв) и да довнесе държавна такса от 5 861,40 лева.

А. Ш., е предявил пред СГС иск с пр.осн. чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415 от ГПК (заповедно производство – ч.гр.д. № 49629/2009г. по описа на СРС) по отношение на Запис на заповед от 23.12.2008, издаден от ищеца в негова полза.

Претенцията е да се установи по отношение на ответника, че дължи сумата от 293 070 лева, ведно със законната лихва, считано от 06.11.2009г.

Образувано е гр.д. № 6839/11г. по описа на СГС, като първото о.с.з. е насрочено на 24.10.2012г. (л. 121). Заповедното производство е приложено към исковото (л. 121).

Проведени са няколко о.с.з.-ия (поне за тези има данни: 20.02.2013г., 12.06.2013г. и 07.06.2017г.).

С определение от 19.10.2017г. на ищеца са дадени указания от съда да конкретизира правния си интерес и да довнесе държавна такса в размер от 5 861,40 лева (1/2 от 4 % от претендираната сума). В мотивите се сочи, че самият ищец твърди, че заповедта е обезсилена (видно и от самата искова молба – л. 42).

С уточнение от 30.10.2017г. е посочено, че искът е осъдителен и то за пълния размер (293 070 лева), а законната лихва, се претендира от 06.11.2009г. (л. 45).

С резолюция от 07.11.2017г. уточнението е допуснато. Явно обаче държавна такса не е заплатена и има и допълнителна молба, видно от протокол от 07.03.3018г., тъй като искът е изменен, а именно като частичен – ½ от дължимата сума. От страна на ответника не е дадено съгласие за намаляване.

Терминът, използван от СГС е именно „изменен“, а не „уточнен“ (л. 48).

Постановено е Решение от 12.07.2018г., с което искът е уважен изцяло (за ½ част от сумата, предмет на записа на заповед). В него е прието, че няма да бъде зачетено възражение за прихващане, тъй като сумата не била ликвидна, а г-жа Г. можела да реализира правата си 4 по реда на чл. 422, ал. 3, във вр. с чл. 245, ал. 3 от ГПК.

То е обжалвано от И. Г., като с Решение № 1022 от 22.05.2020г. по гр.д. № 48/19г., САС е приел, че: ставало въпрос за уточнение на нередовна искова претенция. По искане на г-н Ш. срокът за внасяне на държавна такса бил е удължен. Това така и не било сторено. В о.с.з. съдът бил уведомен, че поради липса на контакт със страната, процесуалният представител не би могъл да изпълни указанието за заплащане. В резултат била дадена последна възможност да се внесе таксата. В крайна сметка първоинстанционното решение е потвърдено.

В мотивите си САС не е взел отношение към сумата, дължима на г-жа Г..

ВКС не е допуснал касация – Определение № 269/26.04.2021г. на ВКС по т.д. № 1768/20г.

До ищеца, на 26.05.2022г., е изпратена показна за доброволно изпълнение от ЧСИ № 781 – Д. (л. 69).

С Определение № 5802/20.06.2022г., постановено в това производство, изпълнението е спряно.

Отказът на ЧСИ да съобрази прихващането е мотивиран в Решение № 261956/23.03.2021г. на СГС по ч.гр.д. № 905/2021г. Вземането било спорно, поради което следвало да се проведе производство по чл. 439 от ГПК (л. 221). Становището на ответника тогава е било, че това възражение е отхвърлено от двете съдебни инстанции (СГС и САС); аналогично е становището, застъпено в Решение от 04.11.2021г. на СГС по ч.гр.д. № 6611/21г.; и Решение от (пълната дата не се чете) 2021г. по ч.гр.д. № 5606/2021г. – там се обсъжда кога е възможно материално прихващане в съдебен процес и че в случая няма общо съгласие.