Решение № 148 от 12.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. София, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20251001000027 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК вр. чл. 308 ГПК.

С решение № 61/03.04.2019 г. по т.д. № 101/2018 г. на ОС - Враца е осъден ЕТ „Г. - В. П.“, ЕИК 106014303 да заплати на „Чайка Турист“ ЕООД сумата 30 301.15 лева, представляващи обезщетение за неизпълнение по договор за покупко-продажба на зърно № W 22-2018/28.07.2018 г., ведно със законната лихва считано от 19.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 4 412.50 лева.

Решението е частично отменено с решение на САС, 1 състав по в.т.д. № 3206/2019 г. в частта, с която е присъдена сума над 27 780 лева до 30 301.15 лева и за тази разлика искът е отхвърлен, а в останалата му част първоинстанционното решение е потвърдено. Въззивното решение не е допуснато до касация.

С решение по т.д. № 1957/2024 г. на ВКС, II отделение, постановено по реда на чл. 303 и сл. ГПК, е отменено решението на САС в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение и в частта за разноските за всички инстанции и делото е върнато за разглеждане от друг въззивен състав от стадия на съдебното дирене, като е указано в мотивите да се даде възможност на страните да установят фактите, които са били изяснявани с показанията на свидетеля, признат с влязла в сила присъда за виновен в лъжесвидетелстване.

В изпълнение на тези указания при новото разглеждане на въззивната жалба на страните е дадена възможност да ангажират доказателства за обстоятелствата, за които е разпитван свидетеля Н. П., а именно относно твърдяния от ищеца отказ на ответника да натовари зърно, въпреки изпратените от ищеца камиони. И двете страни са 1 ангажирали свидетелски показания за това обстоятелство в насроченото пред настоящата съдебна инстанция открито съдебно заседание.

При новото разглеждане на делото този състав намира следното:

Депозираната от ЕТ „Г. - В. П.“ въззивна жалба, по която е образувано делото, е против първоинстанционното решение в неговата осъдителна част с твърдения, че същото е неправилно и незаконосъобразно не е съобразено със събраните по делото доказателства и е немотивирано. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд не разграничил трите фактически състава, от които ищецът претендирал да е претърпял вреди от неточното изпълнение на ответника и не съобразил, че не всеки от тези фактически състави включва неточно изпълнение. Не били обсъдени всички доказателства и доказателствената тежест била обърната. ОС – Враца не обърнал внимание, че ищецът не е доказал всички елементи от съответните фактически състави, а вместо това приел, че ответникът не е доказал, че договорът за покупкопродажба на зърно е прекратен. По отношение на транспортните разходи, които претендира „Чайка Турист“ ЕООД сочи, че ответникът не е искал и не е получавал такива. Тази претенция не била доказана по основание и размер. Нямало неточно изпълнение и относно претенцията за доставена пшеница с лошо качество. Напротив, събраните писмени и гласни доказателства установявали приемане на пшеницата без забележки от ищеца. По отношение представен Протокол за върнати стоки жалбоподателят сочи, че е оспорил съдържанието му, датата и мястото на съставяне.

Същият бил съставени от друго дружество, видно от поставените печати. По отношение претенцията, свързана с направени транспортни разходи по Рамков договор от 01.2015 г. с „Агро Сенс“ ООД жалбоподателят сочи на първо място, че не е поемал задължение да заплаща такива разходи, а от друга страна показанията на свидетелите относно тези разходи били противоречиви. Представените пътни листове пък били оспорени от него с изрична молба и оспорването се поддържа. Липсвали и доказателства представената фактура за тези разходи да е платена в действителност.

По отношение претенцията за вреди от заплатено обезщетение на ЗК „С. 2005“ като неустойка се сочи, че инициативата за прекратяване на процесния договор била на ищеца, а не на ответника. Нямало и виновно неизпълнение от страна на ответника.

Ответникът нямал и вина за платената от ищеца на трето лице неустойка и съдът неправилно приел, че плащането на тази неустойка е в пряка причинна връзка с неизпълнение на ответника. Сочи още, че само лошата търговска преценка на „Чайка Турист“ ЕООД е довела до сключване на договор с третото лице със срок на изпълнение само 6 дни и с неустойка в размер на 30%, без каквито и да е други условия. Ставало дума за документи целящи имуществено ощетяване на ответника.

Пряката и непосредствена връзка между непредаването на 325 тона пшеница от ответника на ищеца и заплатената неустойка са опровергавала от установеното със ССЕ. От последната било видно, че ищецът е имал над 400 тона свободна пшеница, с която е могъл да изпълни договора си със „С. 2005“ . Невярно било и твърдението, че ищецът не знаел за връщането на парите му от ответника и затова продължил да търси реално изпълнение, защото според жалбоподателя ищецът осчетоводил това връщане още на 03.08.2018 г. Това, в съвкупност с показанията на свидетелката П. установявало, че изричната воля на ищеца била остатъчното количество от 325 тона да не бъде товарено, а не че ответникът не е искал да го натовари. Поддържа се липса на доказателства за реално претърпени вреди и наличие на причинна връзка с поведението на ответника. Сочи се още, че въпреки че ищецът знаел, че няма да товари стока от ответника не предприел нищо, за да изпълни по договора със „С.

2005“. Поддържат се и всички доводи и възражения срещу претенцията, направени пред първата инстанция. Направено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част.

2

Ищецът „Чайка Турист“ ЕООДД, чрез адв. Н. Н., е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност и поддържа, че първоинстанционното решение е правилно.

Доколкото въззивното решение на САС, 1 състав по в.т.д. № 3206/2019 г. не е отменено от ВКС в неговата отхвърлителна част и в тази част то е влязло в сила, (а видно от мотивите му отхвърлена е претенцията за заплащане вреди от разноски по превоз до гр. Варна и обратно), то при новото разглеждане на въззивната жалба предмет на производството е само тази част от първоинстанционното решение, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 27 780 лева, представляващи обезщетение за неизпълнение по договор за покупко-продажба на зърно № W 222018/28.07.2018 г., (формирано от стойността на платена от ищеца на ЗК „С. 2005“ договорна неустойка в размер на 26 100 лева и транспортни разходи в полза на „Агро Сенс“ в размер на 1680 лева), ведно със законната лихва считано от 19.09.2018 г. до окончателното й изплащане.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение в обжалваната част, предмет на настоящото производство, е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В исковата си молба ищецът „Чайка турист“ ЕООД е изложил твърдения, че сключил с В. П., действащ като ЕТ „Г. - В. П.“ Договор за покупко-продажба на зърно № W 22-2018/28.07.2018 г. за 450 тона пшеница, реколта 2018 г., по силата на който ищецът „Чайка турист“ ЕООД следвало да заплати на ответника ЕТ „Г.- В. П.“ цена в размер на 285 лв. за тон без ДДС или общо 128 250 лв. Сочил е, че в изпълнение на договора на 30.07.2018 г. ищецът заплатил авансово цялата продажна цена, след което в периода от 30.07. до 01.08.2018г. ответникът му предал само 124.480 тона пшеница, за което страните подписали приемо-предавателен протокол. Твърдял е, че било договорено между страните останалото количество от 325.520 тона да бъде предадено и натоварено на 04.08.2018г. Поддържал е, че на 04.08.2018г. изпратените от името на ищеца товарни автомобили били върнати от базата на ответника, като ищецът не успял да се свърже с ответника, а на 06.08.2018 г. едноличният търговец заявил на ищеца, че прекратява сключения договор и върнал по банковата му сметка разликата между цената на заплатеното и реално натоварено количество. Въпреки това на 13.08.2018 г. ищецът отправил писмена покана, с която дал на ответника достатъчен срок да изпълни задълженията си по договора, на която получил отрицателен отговор, мотивиран с това, че договорът е прекратен едностранно.

Ищецът е поддържал, че в резултат от виновното неизпълнение от страна на ответника претърпял вреди. Така в резултат от неизпълнението на договорните задължения от страна на ответника ищецът е изпаднал в забава по отношение на своя кредитор ЗК "С.-2005", гр. Монтана, с който имал сключен договор за покупкопродажба на зърно № W25-2018/30.07.2018 г. за доставка на 300 тона пшеница, реколта 2018 г. със срок за изпълнение до 05.08.2018 г. Сочил е, че по този договор следвало да 3 заплати неустойка в размер на 30% от продажната цена, възлизаща на сумата 26 100 лв. Неизпълнението от страна на ответника поставило ищеца в обективна невъзможност да изпълни задълженията си към своя контрагент и след двустранно подписан протокол за неустойка същият заплатил на кооперацията сумата за неустойка в размер на 26 100 лв.

Ищецът е посочил също, че в уговорения ден за натоварване на останалото количество пшеница, дължимо по договора с ответника, за извозване на зърното ангажирал товарни камиони на "Агро Сенс"ООД, с който имал сключен рамков договор за транспортни услуги. Ангажираните камиони били изпратени в базата на ответника на основание транспортна заявка № 018/03.08.2018 г. Независимо от неизпълнението на ответника и отпадналата нужда от превоз на пшеница, задължението му към транспортната фирма за заплащане на договорената услуга било вече възникнало, поради което в изпълнение на сключения рамков договор от 01.01.2015 г. и издадената заявка за транспорт заплатил на превозвача сумата 1 680 лв.

Предвид изложеното, ищецът е претендирал от ответника заплащане на сумата 27 780 лева, представляваща обезщетение за част от вредите, претърпени от неизпълнението на задълженията му по договора за доставка на зърно от 28.07.2018 г.

(формирано от стойността на платена от ищеца на ЗК „С. 2005“ договорна неустойка в размер на 26 100 лева и транспортни разходи в полза на „Агро Сенс“ в размер на 1680 лева), ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. За остатъка от пълната първоначална претенция от 30 301.15 лева (вреди от транспортна услуга до гр. Варна в размер на 2 521.15 лева) отхвърлителното решение на САС при първото разглеждане на делото от въззивната инстанция е влязло в сила и не е отменяно по реда на чл. 303 и сл. ГПК.

Ответникът В. П., действащ като ЕТ „Г. - В. П.“ е подал отговор на исковата молба, в който е оспорил предявения иск. Твърдял е, че на 25.07.2018 г. провел телефонен разговор с управителя на ищцовото дружество по повод сключването на договор за покупко-продажба, при който било постигнато съгласие ищецът да вземе определено количество пшеница, което да занесе за лабораторен анализ и след запознаване с резултата от него да заяви ще закупи ли пшеница, реколта 2018 г. и на каква цена. На 28-ми юли управителят В. се обадил по телефона и заявил, че пробата е готова и предвид резултата от същата пожелал да закупи 500 тона пшеница на цена 285 лв. за тон. На същата дата ответникът издал фактура № 161 за продажбата на 500 тона пшеница, реколта 2018 г. за сумата 142 500 лв. и предал лично фактурата на В..