Решение № 1001 от 09.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1001 гр. Варна, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело № 20243100501103 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 26629/01.04.2024 г. от „Диженю в Боттеге“ ООД, ЕИК 205302474, гр. Варна, чрез адв. Х. Х., срещу Решение № 650/29.02.2024 г., постановено по гр. д. № 5050/2023 г. по описа на ВРС, 31 състав, в частта, с която е прието за установено на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК в отношенията между страните, че в полза на ищеца „Пи Ар Ем“ ООД, ЕИК 175326256, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 139, съществува вземане против „Диженю в Боттеге“ ООД за сумата от 12700 лева, представляваща неустойка за периода от 06.09.2022 г. до 10.01.2023 г. на осн. чл. 31 от договор за наем от 04.08.2020 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 12.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 159/16.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 336/2023 г. на ВРС, 31 състав.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Въззивникът твърди, че в 1 обжалваното решение правилно е възприета фактическата обстановка, но първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че ищецът умишлено лишил ответника от държането на процесния недвижим имот, за да го постави в забава. Сочи, че въпреки, че с уведомление от 30.11.2022 г. е бил даден срок на наемателя да освободи помещението от находящата се в него стока и да предаде владението му на „Пи Ар Ем“ ООД, последният чрез смяна на заключващите устройства и след снемане на СОД охраната умишлено лишил служителите на насрещното дружество от достъп до помещението с цел да се разпореди с намиращата се в него стока и за да изпадне наемателят в забава. Посочените обстоятелства се потвърждавали от допуснатите до разпит свидетели.

На изложените във въззивната жалба доводи и основания е отправено искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен в цялост.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Пи Ар Ем“ ООД депозира писмен отговор, в който се застъпва становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение. На подробно изложени доводи и основания оспорва твърденията във въззивната жалба.

Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част. Претендират се сторените разноски по делото.

В съдебно заседание и с писмени бележки въззивникът „Диженю в Боттеге“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. Х. Х., моли съда да уважи подадената въззивна жалба, като отмени решението на Варненския районен съд в обжалваната му част. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание въззиваемата страна „Пи Ар Ем“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. Ц. Д., оспорва жалбата и поддържа подадения отговор. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски, съгласно приложения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от „Пи Ар Ем“ ООД, ЕИК 175326256, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ № 139, срещу „Диженю в Боттеге“ ООД, ЕИК 205302474, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. „Св.Константин и Елена”, ул. „57-ма” № 6, вх. В, ет. 1, ап. 37, иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на „ПИ АР ЕМ” ООД съществува парично вземане срещу ответника в общ размер на 15 700 лв., представляваща обезщетение по неустоечна клауза от договор за наем от 04.08.2020 г., начислена за периода от 05.08.2022 г. до 10.01.2023 г. или общо за 157 дни, поради забава на длъжника за освобождаване и предаване на наетото помещение - склад № 3 с обща площ от 198 кв.м., находящ се на етаж сутерен от сградата - Търговско - складова база 2

"Office 1 Superstore", находяща се в гр. Варна, район Владислав Варненчик , ул. „Краков” № 16, за които суми е издадена заповед № 159/16.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 336/2023 г. на ВРС, 31 състав.

В исковата молба се твърди, че на 04.08.2020 г. между ищеца като наемодател и ответника като наемател е сключен договор за наем на склад № 3 с обща площ от 198 кв.м., находящ се на етаж сутерен от сградата Търговско - складова база "Office 1 Superstore", находяща се в гр.Варна, район Владислав Варненчик, ул. „Краков” № 16. На 05.08.2022 г. договорът за наем е прекратен, поради забава от страна наемател „Диженю в Боттеге" ООД за плащане на парични задължения, за което е изпратено писмено уведомление на 26.08.2022 г. до страната, което е получено от нея, като наемателя в изпълнение на чл. 28 от договора е помолен да се яви на 05.09.2022г. в 11 ч. за подписване на приемо-предавателен протокол по чл. 30 от договора за предаване на наетото помещение. Последният е предупреден, че ако не се яви на посочената дата за предаване на наетото помещение, за „Пи Ар Ем" ООД ще възникне правото и на неустойката по чл. 31 от договора в размер на 100 лв. на ден за всеки ден забава. По тази покана няма изпълнение, а само бездействие от страна на ответника. На 30.11.2022 г. ищецът е изпратил последно писмено предупреждение, че в срок до 16.12.2022 г. ответника следва да освободи доброволно помещението от находящата се в него стока и да му предаде владението. Ответникът е предупреден, че ако до изтичане на този срока не предаде на „Пи Ар Ем" ООД владението на наетото помещение и не го освободи от наличните в него стоки, наемодателя ще предприеме действия по принудително събиране на дължимата неустойката по чл.31 от договора, ведно с дължимите лихви, разноски, такси и адвокатски възнаграждения, както и ще образува съдебно производство за опразване на наети и заети за послужване помещения. Твърди се, че към 10.01.2023 г. неустойката възлиза в размер на 15700 лв., която е начислена за периода от 05.08.2022 г. до 10.01.2023 г. или общо за 157 дни забава за предаване на наетото помещение, като до настоящия момент имота не е освободен.

Предвид изложеното, моли за уважаване на претенцията и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало отговор, в който сочи, че изцяло оспорва така наведените твърдения относно наличието на 157 дни забава на длъжника, за освобождаване и предаване на наетото помещение. Заявяваме, че се занимава с продажбата на облекла, като извършва търговската си дейност в няколко магазина в гр. Варна. Търгува с нови облекла и в тази връзка наема процесното складово помещение, за да съхранява закупената от чужбина стока. Наетото помещение е представлявало централен склад на ответника, от който са се снабдявали със стока магазините на дребно. По силата на договора за наем от 03.08.2020 г., дружеството наемодател се е задължило да предостави на наемателя склад с площ от 198 кв.м., находящ се сутерена на Търговско - складова база „Office 1 Superstore", 3 находяща се в ******, за срок от З /три/ години за наемната цена от 400 евро на месец. Въпреки, че отношенията между страните по договора за наем са били нормални и наемната цена е заплащана редовно, в края на м.септември на 2022 г., възползвайки се от обстоятелството, че управителите на ответното дружество са отишли в чужбина за стока, управителят на „Пи Ар Ем" ООД нарежда разбиването на заключващите устройства на складовото помещение, поставя нови заключващи системи и заявява, че желае наемателя да напусне помещението. След смяната на заключващите устройства, управителят Рогачев не допуска служители на наемателя до складовото помещение, като във връзка с това ответника търпи огромни загуби, тъй като не може да снабдява магазините си със стока. Отделно от това, стоката която е с пазарна цена около 2 000 000 лв. е задържана от ищеца и тайно се изнася от склада, като към настоящият момент същата е намаляла значително. Твърди се, че ищецът обсебва чужда стока или я разпродава тайно и същевременно иска да му бъде заплащан наем на помещение, на което същият неправомерно е отнел държането от ответника. Във връзка с описаните по-горе самоуправи действия, на 24.10.2022 г. ответникът подал тъжба против Т.Х.Р., в качеството му на управител на „Пи Ар Ем" ООД, във връзка с която тъжба е извършена проверка и образувано досъдебно производство. Счита, че претенцията на ищеца се явява изцяло неоснователна, тъй като същият иска да му бъде заплатена неустойка във връзка с незаплатен наем на помещение, на което държането е било отнето принудително и реално наемни отношения между страните не са съществували. Моли за постановяване на решение, с което предявения срещу него иск бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

4

Предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК е предявен в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 415 от ГПК преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д.№ 336/2023 г. на ВРС, 31 състав.

При преценка на правилността на първоинстанционното решение при обжалване на същото, по силата на чл. 269, изр. 2 от ГПК въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за тази неправилност. Не е допустимо съдът да извършва проверка на първоинстанционното решение по отношение на факти и въпроси, които не са били посочени от страните във въззивната жалба и в отговора на същата и не са били спорни между тях, освен в случаите, когато се касае за прилагане на императивни правни норми.

Съдът не може да извлича правни последици от фактически обстоятелства, които страната не е посочила и на които не се е позовала. В конкретния случай във въззивната жалба въззивникът „Диженю в Боттеге“ ООД изрично е посочил, че не оспорва установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, поради което следва да се приеме, че същата съответства на действителните отношения между страните и по силата на чл. 272 от ГПК въззивният съд следва да препрати в това отношение към мотивите на първоинстанционното решение. Във връзка с това, по делото е безспорно установено, че между страните е налице сключен договор за наем от 04.08.2020 г. на складово помещение, по който „Пи Ар Ем“ ООД има качеството на наемодател, а „Диженю в Боттеге“ ООД има качеството на наемател, като последното дружество е следвало да заплаща месечен наем в размер на 400 евро без ДДС. Договорът е бил сключен за срок от 3 години, като видно от заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице М. С. С., „Диженю в Боттеге“ ООД не е заплатило в уговорения в договора срок месечните наеми за периода 03.05.2022 г. до 16.08.2022 г. Това неизпълнение е дало повод на „Пи Ар Ем“ ООД да предприеме действия по развалянето на наемния договор по реда на чл. 87 от ЗЗД. Във връзка с това, дружеството е изпратило на наемателя уведомление от 26.08.2022 г., с което уведомява ответника, че към 26.08.2022 г. има незаплатени задължения към наемодателя в общ размер на 4 009.28лв. представляващи сбор от наеми, дължими по 8 бр. фактури, издадени за времето от 03.05.2022 г. до 16.08.2022 г. Със същото уведомление „Пи Ар Ем“ ООД е дало на наемателя пет дни да заплати посочената сума, а ако това не бъде сторено, го е поканило да се яви на 05.09.2022 г. за предаване на наетата вещ като е посочено, че ако това не бъде направено, се дължи неустойка в размер на 100 лв. дневно за всеки ден забава, съгласно чл. 31 от договора.