Решение № 64 от 07.04.2023, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Разлог, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря К. И. Т., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Велина Полежанова, Адм. нак. дело №

20211240200448 по описа за 2021 г.

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от „Х.О.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Д., у.„Х.А.“№29, представлявано от управителя Р.И.И., против НП №ПО-02-109/03.08.2021 г. на Директора на БДЗБР, с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание:

„имуществена санкция" от 2`000.00 лева, за нарушение на чл.44, ал.1 от ЗВ.

Жалбоподателят моли съда да бъде отменено НП като необосновано и незаконосъобразно.

Административно-наказващият орган (АНО), чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна, като моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения срок от връчването му на оспореното НП.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа страна следното:

На 10.02.2021 г. е извършена проверка от служители на БД„ЗБМР“ и съвместно със служители от О.Б., на КЕИ №7 „Т.“ на Находище на минерална вода - изключителна държавна собственост ,Д.“, г.Д., о.Б., о.Б. и х.„О.“, изграден в поземлен имот с идентификатор *** м. „П.“, г.Д. Проверката е извършена във вр. с изпълнение на условия, вписани в Разрешително за водовземане от минерални води №МВ-005-Д/09.08.2013 г., издадено от кмета на О.Б. на „О.“ЕООД, г.Д. с ЕИК*.

По време на проверката е установено, че се извършва водовземане от КЕИ №7 „Т.“ за водоснабдяване на обект „Х.О.“ЕООД, г.Д. с ЕИК*.

Като доказателство за резултатите от извършената проверка бил съставен Констативен протокол №КД-01-23/10.02.2021 г.

С нарочно писмо с изх. №КД-04-28/14.04.2021 г. БД„ЗБМР“ е поканила дружествотожалбоподател, да се яви за съставяне и подписване на АУАН на 26.04.2021 г. от 13:00 часа в БДЗБР.

На 26.04.2021 г., в отсъствие на представител на дружеството-жалбоподател, е съставен АУАН №КД-04-32/26.04.2021 г. за нарушение на чл.44, ал.1 от ЗВ. Актът е връчен на 27.04.2021 г. на Р.И., в качеството му на управител и собственик на „Х.О.“ЕООД. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, са постъпили възражения срещу АУАН №КД-04-32/26.04.2021 г.

1

На основание така съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя е „имуществена санкция" от 2`000.00 лева, за нарушение на чл.44, ал.1 от ЗВ.

Тази фактическа обстановка се потвърждава и от разпита на свидетелите С.К. – актосъставител и Е.Я. – свидетел на установяване на нарушението, И.Г. – свидетел при съставяне на акта, както и от приложените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата срещу НП е допустима. Същата е подадена в срок от лице легитимирано да обжалва НП. Разгледана по същество е неоснователна.

НП е издадено от компетентен орган – Директора на БД„ЗБМР“-Б., както и АУАН е издаден от компетентно лице, съгласно заповед №РД-05-58/02.05.2018 г.

В хода на административно-наказателната процедура не са нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Давностните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, както относно съставянето на АУАН, така и издаването на НП също са спазени. Актът е съставен в отсъствие на представител или пълномощник на жалбоподателя, но е надлежно връчен на последния срещу подпис, а НП е издадено след изтичане на 7дневния срок така, че жалбоподателят да има възможност да направи възражения по акта.

Съдът не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административнонаказващият орган е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.

При издаването на обжалваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както актът за установяване на адм. нарушение, така и НП са съставени в съответствие с изискванията на чл.42, съотв. на чл.57 от ЗАНН и при спазване на правилата за установяване на адм. нарушение и налагане на наказанието, установени в раздел ІІ-ІV от ЗАНН.

Нормата на чл.44, ал.1 от ЗВ, разписва изключенията, при които се допуска водовземане без надлежно издадено разрешително за това, като въвежда изискване за издаване на разрешително във всички останали случаи. Изключения като тези, визирани в цитираната норма, в настоящия казус не са налице. На свой ред санкционната разпоредба на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ гласи, че с глоба, съответно имуществена санкция от 2`000.00 лв. до 10`000.00 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното. Видно от цитирания законов текст, релевантните факти, обуславящи приложимостта му са: установено водовземане от една страна, като от друга е необходимо същото да се осъществява при липса на основание за това.

От приетото по делото Разрешително за водовземане от минерална вода №МВ-005Д/09.08.2013 г. е видно, че титуляр е „О.“ЕООД, ЕИК*, с обект на водоснабдяване: басейни и джакузи в „х.к.„О.“ в ПИ ***, в м. „П.“ г.Д., о.Б., собственост на ф-ма „О.“ЕООД, ЕИК*.

От Разрешително за водовземане от минерална вода №МВ-014-Д/27.07.2021 г., с титуляр „Х.О.“ЕООД, ЕИК* , се установява, че обект на водоснабдяване са басейни и джакузи в „Х.к.„О.“ в ПИ ***, в местност „П.“ г.Д., о.Б., собственост на ф-ма „О.“ЕООД, ЕИК*.

В конкретния случай, в хода на извършената на 10.02.2021 г. проверка, безспорно е установен факта на водовземане на минерална вода от „Х.О.“ЕООД, ЕИК*, без издадено Разрешително за водовземане от минерални води по реда на ЗВ. Видно от представения фискален бон по време на проверката е, че оператор е „Х.О.“ЕООД, ЕИК*. Същият ползва минералната вода за водоснабдяване на хотелския комплекс.

Настоящият съдебен състав, счита че с категоричност е установено обстоятелството, че 2 цитираното водовземане е извършвано при липса на съответното разрешително по ЗВ.

Съвкупното наличие на тези факти води до извода, че процесното нарушение е безспорно доказано и правилно квалифицирано. Правилно е определен и субекта на отговорността, а индивидуализацията на наказанието е извършена в съответствие със закона.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че Разрешително за водовземане от минерални води се издава на собственика на обекта, а не на наемателя, какъвто се явява жалбоподателят, и неправилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Визираното разрешително се издава не само на собственик на имота, а и на ЮЛ, ЕТ и ФЛ, което го ползва (чл.50, ал.3, т.1 е чл 60, ал.6, т.1 от ЗВ).

Съдът намира, че материалния закон е правилно приложен при отсъствие на нарушения на процесуалните правила. Наложената санкция е в законовопредвидения минимум, поради което не са налице основания за нейното намаляване.

Не е налице основание за приложимост на чл.28 от ЗАНН. Със ЗВ се уреждат обществени отношения, при които предвиденият контрол е засилен, съответно и отговорността за нарушения по ЗВ е по-строга. Законът определя висока степен на обществена опасност на деянията, изразяващи се в нарушаване на неговите норми и в съответствие с тази отчетена от законодателя висока степен на обществена опасност, са и предвидените относително високи размери на наказанията – глоба и имуществена санкция, високият минимален праг на същите, както и императивът този размер да бъде налаган като наказание. Следователно, специфичният характер на извършеното деяние, не може да се определи като маловажно.

Нарушението е формално, такова на просто извършване, поради което не е необходимо от него да са настъпили вредни последици. С оглед горепосоченото, настоящият състав намира, че не е налице „маловажен случай" по смисъла на чл.93, т.9 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН, съответно липсват материалноправни предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното НП – потвърдено, като законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на АПК. По делото от страна на административно-наказващия орган е направено искане за присъждане на разноски.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита че следва да определи възнаграждение от 100.00 лева, за участието на юрисконсулта като процесуален представител на АНО, предвид фактическата и правна сложност на делото и продължителността на съдебното производство, като следва тези разноски с оглед изхода на делото да бъдат възложени на жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА НП №ПО-02- 109/03.08.2021 г. на Директора на БДЗБР, с което на „Х.О.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Д., у.„Х.А.“№29, представлявано от управителя Р.И.И., е наложено адм. наказание: „имуществена санкция" от 2`000.00 лева, за нарушение на чл.44, ал.1 от ЗВ.

ОСЪЖДА „Х.О.“ЕООД, ЕИК*, ДА ЗАПЛАТИ на Директора на „БД“-ЗБР, сумата от 100,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му на страните, като жалбата се подава до Бл.АС, чрез РС-Рг.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3