Решение № 115 от 12.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. АтанА.

Слави Г. Славов при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева в присъствието на прокурора В. Т. В. като разгледа докладваното от Атанас Н. АтанА. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100607855 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 26.09.2025 година, постановена по НОХД № 10506/2025 година, Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 11-ти състав, подсъдимият В. Д. К. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 12.02.2025 година, в град София, по булевард „Ботевградско шосе“, с посока на движение от улица „Летоструй“ към улица „Витиня“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „200 ТЕ“, с регистрационен № ********, с концентрация на алкохол в кръвта на водача над 1,2 на хиляда, а именно - 1,64 на хиляда, установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието - с химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта, обективирано в Протокол № 76/13.02.2025 година, изготвен от химик в Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ „Света Анна“ АД – престъпление по чл.343б ал.1 НК. Поради това и на основание чл.343б ал.1 вр. чл.58а ал.1 НК подсъдимият е ОСЪДЕН на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, за срок от ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, както и на наказание „ГЛОБА“, в размер на 800 (осемстотин) лева.

1

На основание чл.59 ал.2 и ал.1 НК от изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан, включително по реда на ЗМВР.

Със същата присъда подсъдимият К. е осъден на основание чл.343б ал.5 НК, да заплати по сметка на СРС сумата от 2 430 лева – равностойността на лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „200 ТЕ“, с регистрационен № ********.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия В. К., чрез адвокат Д. З. – САК, с която се иска осъдителната присъда да бъде изменена, като наложеното наказание лишаване от свобода бъде заменено с пробация. Алтернативно се иска намаляване на наказанието „лишаване от свобода“ под законоустановения минимум. Излагат се аргументи, че подсъдимият е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол поради семейни причини.

В закрито заседание въззивният съд по реда на чл.327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.

В хода на въззивното производство защитата препраща към аргументите, изложени във въззивната жалба. Иска замяна на наказанието „лишаване от свобода“ с „пробация“, алтернативно намаляване на определеното наказание „лишаване от свобода“, поради неговата прекомерност. Моли съда да отчете изложените пред първата инстанция смекчаващи обстоятелства.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата смята, че постановената присъда е правилна и обоснована, включително в частта за наказанието. Счита, че материалният закон е приложен правилно, като установените в хода на производството смекчаващи обстоятелства не представляват многобройни или изключителни такива.

Подсъдимият В. К., редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание, не дава обяснения и не упражнява правото си на лична защита и на последна дума.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, доводите, изложени във въззивната жалба, като провери законността и обосноваността на атакуваната присъда, при съобразяване с разпоредбата на чл.314 ал.1 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл.319 ал.1 НПК от легитимирано лице и е процесуално допустима. Поради това следва да бъде разгледана от настоящия въззивен състав по същество.

Първоинстанционното производство е проведено при условията на „глава двадесет и седма“ от НПК - „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“, в хипотезата на чл.371 т.2 НПК подсъдимият К. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил за тези факти да не се събират доказателства.

2

Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: самопризнанията на подсъдимия К. (л.66 гръб); показанията на свидетелите П.Д. (л.14 ДП) и Е.А. (л.15 ДП); протокол за оглед на местопроизшествие (л.12 ДП); АУАН (л.24 ДП); талон за изследване (л.25 ДП); протокол за медицинско изследване (л.26 ДП); разпечатка от дрегер (л.29 ДП); ЗПАМ (л.30 ДП); протокол за химическо изследване (л.31 ДП); картон на водач (л.32 ДП); справка за собственост на МПС (л.35 ДП); наказателно постановление (л.75 ДП); справка за съдимост (л.50 ДП) и за неприключили наказателни производства (л.40 ДП), въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В. Д. К. е роден на ******** година в град София, българин, български гражданин, безработен, осъждан, с адрес: село Мирково, област София, улица „********, ЕГН: **********.

На 12.02.2025 година, около 23:15 часа, подсъдимият К. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „200 ТЕ“, с регистрационен № ********, собственост на Р.И.М., на стойност 2 430 лева, като се движел в град София по булевард „Ботевградско шосе“ с посока на движение от улица „Летоструй“ към улица „Витиня“. Преди да се качи и да управлява автомобила, подсъдимият К. бил употребил алкохол.

По същото време в района служебните си ангажименти изпълнявали свидетелите П.Д.Д. и Е.К.А. - полицейски служители при ОПП-СДВР.

Свидетелите забелязали управлявания от подсъдимия К. лек автомобил и решили да го спрат за извършване на рутинна проверка. В автомобила водачът бил сам.

В хода на полицейската проверка свидетелите Д. и А. усетили миризма на алкохол, поради което решили да тестват водача с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARPM - 0394, проба № 1928, което отчело положителен резултат за наличие на алкохол в издишания въздух - 1,63 на хиляда.

На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 0190717/12.02.2025 година, в който същият отбелязал, че избира да бъде изследван за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, чрез медицинско и химическо изследване. Талонът бил връчен на подсъдимия К. в 23:55 часа.

Полицейските служители Д. и А. придружили подсъдимия до УМБАЛ „Света Анна“ - София, където в 00:10 часа на 13.02.2025 година той дал кръвна проба за изследване. Отрекъл да е употребил лекарства, като посочил, че е изпил една бира в 23:10 часа на 12.02.2025 година.

От изготвения и приложен към материалите по досъдебното производство протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта се установило, че в изследваните проби кръв, взети от В. Д. К., се доказва наличието на етилов алкохол, в концентрация - 1,64 на хиляда.

На водача бил съставен АУАН серия GA № 3360187/12.02.2025 година за нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата.

3

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

След извършената цялостна служебна проверка на атакувания акт, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, съответстваща на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изложеното от районния съд напълно кореспондира с приетото за установено от въззивната инстанция и по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. Поради това и настоящата инстанция не счита, че са налице основания за изменение или допълнение на същата.

Съгласно т.8.2 от ТР № 1 от 06.04.2009 година на ОСНК на ВКС, в рамките на производството по глава двадесет и седма от НПК, въззивният състав следва да извърши проверка дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство - налични предпоставки за прилагане на особената процедура (действително направено волеизявление по чл.371 т.2 НПК и законосъобразност на доказателствената преценка); спазване на регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие; постановяване на присъдата в съответствие с изискванията на чл.373 ал.2 и 3 НПК.

В процесния случай настоящият съдебен състав приема, че подсъдимият е дал валидно самопризнание в хода на първоинстанционното съдебно производство - предварително са му били разяснени правата и последиците от извършването на самопризнание по реда на чл.371 т.2 НПК, имал е защитник, като районният съд, с определение по реда на чл.372 ал.4 НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съответствие с изискванията на процедурата, първостепенният съд е кредитирал събраните на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства. Приел е, че доказателствените материали безпротиворечиво установяват обстоятелствата относно фактическата обстановка и се подкрепят от направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Счел е, че доказателствата са непротиворечиви, поради което не ги е подложил на отделно обсъждане, правилно ръководейки се от постановеното в т. 4 на ТР № 1 от 06.04.2009 година, ОСНК на ВКС, че „необходимо и достатъчно условие за приложението на диференцираната процедура по чл.371 т.2 НПК е надлежно приобщените и проверени гласни, писмени и веществени доказателства убедително да потвърждават признатите от подсъдимия факти“.

При извършената самостоятелна преценка на доказателствената съвкупност, събрана в хода на досъдебното производство, въззивната инстанция намира, че това условие е изпълнено. Признатите от подсъдимия 4 факти убедително се потвърждават от доказателствените материали по делото. Авторството, времето, мястото и механизмът на деянието, както и концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия К., се доказват безпротиворечиво от показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели и от надлежно приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства.

Поради това и настоящият състав споделя като правилни и законосъобразни направените от първата съдебна инстанция фактически и правни изводи относно правната квалификация на осъщественото от подсъдимия от обективна и субективна страна деяние - престъпление по чл.343б ал.1 НК.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От обективна страна - на 12.02.2025 година, в град София, по булевард „Ботевградско шосе“, с посока на движение от улица „Летоструй“ към улица „Витиня“, подсъдимият К. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „200 ТЕ“, с регистрационен № ********, с концентрация на алкохол в кръвта от 1,64 на хиляда. Концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена по надлежния ред, като са спазени изискванията, визирани в Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието - с химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта, обективирано в Протокол № 76/13.02.2025 година, изготвен от химик в Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ „Света Анна“ АД.

От субективна страна - подсъдимият К. е действал при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК. Той е съзнавал всички факти и обстоятелства от обективната страна на деянието, както и общественоопасния му характер. Предвид правната характеристика на инкриминираното деяние, а именно такова на просто извършване, не е необходимо умисълът на дееца да е обхващал предвиждането, респективно искането или допускането на общественоопасни последици. Достатъчно е било той да съзнава, че с действията си изменя неблагоприятно обективната действителност.