Решение № 2393 от 18.05.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 2393

Пазарджик, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XVI състав, в съдебно заседание на четвърти май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА

При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА административно дело № 20267150700257 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Н. Г. Л., подадена чрез адв. У., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2338903/06.02.2026 г. на полицай към РУ Хисар при ОДМВР Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС, на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДВП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, затова че управлява собствен лек автомобил, който към момента на проверката е със служебно прекратена регистрация, поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Претендира отмяната на атакуваната заповед иприсъждане на сторените разноски.

Ответникът – полицай към РУ Хисар при ОДМВР Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави немотивирано възражение за прекомерност.

Административен съд-Пазарджик, като съобрази събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

С оспорената Заповед, с посочено правно основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП, на Л. е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение серия GА № 4029962/06.02.2026 г.

Посочено е в АУАН, че на 06.02.2026 г., около 11:27 ч в обл. Пловдив, общ. Калояново, път – Карлово-Баня-Долна Махала–Труд-п.в. Труд-Пловдив километър 39.4, Л. като водач на МПС, с рег. № [рег. номер], лична собственост, което е със служебно прекратена регистрация на 30.12.2025 г. на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, е извършил нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП.

Представени и приети като доказателства по делото са съставения АУАН и справка за регистрацията на МПС. Видно от справката на МПС датата на служебно възстановяване на регистрацията е 06.02.2026 г., 11:49 ч.

При така установеното от фактическа страна и след като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което същата е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Оспореният акт е издаден в законоустановената писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правнорелевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг)“ ЗДвП.

В разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з“ ЗДвП е предвидено за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, извън случаите по букви а)–ж), който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

В чл. 175, ал. 3 ЗДвП е предвидено да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В процесната заповед е прието от фактическа страна, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, като деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. първо ЗДвП. По аргумент от тази разпоредба управлението на моторно превозно средство със служебно прекратена регистрация се приравнява на управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, поради което е прието, че е налице фактическата хипотеза на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, която попада в приложното поле на чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП.

От събраните доказателства е безспорно установено, че в рамките на същия ден – 06.02.2026 г., минути след съставяне на АУАН за лекия автомобил е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като това видно от общодостъпния информационен достъп е станало в 12.20 часа. От приложената справка от автоматизираната информационна система на МВР се установява още, че на същата дата – в 11:49 ч. – е отразено служебно възстановяване на регистрацията на автомобила поради наличие на валидна застраховка.

Следва да бъде отбелязано и, че при липса на данни за точния момент на издаване на заповедта съдът е лишен от възможността да установи дали към момента на издаване на индивидуалния административен актдействително са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на мярката, а именно – наличие на служебно прекратена регистрация на автомобила поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. Макар този реквизит да не е изрично предвиден като задължителен от закона, в конкретния случай той има съществено значение с оглед на установените по делото факти.

При тези данни съдът намира, че дори да се приеме, че сключването на валидна застраховка е в момент последващ издаването на административния акт, е налице хипотезата на чл. 142, ал. 2 от АПК, съгласно който, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Такъв нов факт е налице (сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“), осъществен вероятно след издаване на административния акт, който обективно административния орган не би могъл да предвиди и да се съобрази с него.

Наред с това, обстоятелството, че причината, послужила като основание за прилагане на процесната принудителна административна мярка, е била отстранена незабавно след установяването й, е от съществено значение за преценката дали при конкретните факти прилагането на мярката е било необходимо и дали същата съответства на целта на закона.

Принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП имат превантивен и преустановителен характер. Те не представляват санкция за вече извършено административно нарушение, а средство за предотвратяване или преустановяване на нарушение и за гарантиране на безопасността на движението по пътищата. Именно поради това тяхното прилагане следва да бъде съобразено с конкретната фактическа обстановка и с необходимостта от защита на обществения интерес, който законът цели да охранява.

В случая установеното нарушение е било преодоляно в рамките на същия ден и час, непосредствено след съставяне на АУАН. При тези обстоятелства продължаващото действие на мярката „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ не допринася за постигане на целите на закона, тъй като противоправното състояние вече не съществува и липсва опасност от неговото продължаване.

Следва да се отчете и че законодателят е предвидил различни правни последици за подобно поведение. При липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ са уредени специални принудителни административни мерки – по чл. 171, т. 1, б. е) ЗДвП спрямо водача до представяне на информация за случена валидна застраховка и по чл. 171, т. 2, б. в) ЗДвП спрямо самото пътно превозно средство – до отстраняване на нарушението. Отделно от това, при управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, законът предвижда и административнонаказателна отговорност по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, а в определени хипотези подобно поведение може да осъществява и състав на престъпление по чл. 345, ал. 2 от Наказателния кодекс. Наличието на тази многостепенна правна уредба налага принудителните административни мерки да се прилагат с оглед конкретните факти и тяхната превантивна цел, а не механично. Когато противоправното състояние е вече преодоляно и липсва опасност от неговото продължаване, прилагането на мярката по чл. 171, т. 1, б. з), гг) ЗДвП губи своята превантивна и преустановителна функция и на практика се превръща в допълнителна санкция за вече извършеното нарушение, което е несъвместимо с правната природа на принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП.

При тази фактическа обстановка следва да бъде съобразен и принципът на съразмерност по чл. 6 АПК, съгласно който административните актове следва да ограничават правата и законните интереси на гражданите само доколкото това е необходимо за постигане на целта, за която са издадени. В конкретния случай противоправното състояние е било преустановено незабавно, поради което продължаващото действие на мярката води до ограничаване на правата на жалбоподателя без да е налице реална необходимост от административна принуда.

От изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

С оглед изхода от спора и предвид своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, следва ОД на МВР-Пазарджик да бъде осъдена да заплати на Л. такива в размер на 516,40 евро (1010 лева) съгласно представен списък на разноските. Отправеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждението е немотивирано и с оглед новелата на чл. 78, ал. 1 ГПК (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2026 г.) приложима на основание чл. 144 АПК, същото се явява недопустимо. Чл. 78, ал. 1 ГПК предвижда ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може ПО МОТИВИРАНО ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРЕКОМЕРНОСТ, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. С оглед голословното възражение, същото не следва да бъде уважавано. За пълнота следва да бъде отбелязан и текста на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа визиращ минималния размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, а именно такъв от 1000 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 in fine АПК, Административен съд-Пазарджик,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2338903/06.02.2026 г. на полицай към РУ Хисар при ОДМВР Пловдив.