Решение № 1039 от 16.12.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1039 гр. Добрич, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20243230101730 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /със старо наименование „Теленор България” ЕАД/, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор Д. К. К. и от члена на Съвета на директорите М. С., чрез упълномощения адвокат В. Г. от АК-София, със съдебен адрес: *** срещу А. Ф. Р., ЕГН **********, гр. ***. Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, определени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, №443/20.03.2024г. по ч. гр. д.

№905/2024г. по описа на ДРС, а именно: 556.96 лв., от които:

1. 117,60 лв./сто и седемнадесет лева 60 ст./ - дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, за които са издадени фактури №7333468301/25.03.2022г.; 7334709293/25.04.,2022г.;

7336027305/25.05.2022г.;

2. 7338722852/25.07.2022г. за периода 25.02.2022г. - 24.07.2022г.;

3. 60,66 лв. /шестдесет лева 66 ст./ - оставащи незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг на базови аксесоари от 05.01.2022г., сключен във връзка с договорен абонамент ****;

4. 378,70 лв. /триста седемдесет и осем лева 70 ст. / - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 05.01.2022г. за 1 мобилен номер ****, от които 177,05 лв. - стойността на три месечни абонаментни такси и 201,65 лв.- неустойка за предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартна цена по чл.5 от Договор за мобилни услуги от 05.01.20222г.;

5. заедно със законната лихва върху общия размер на задълженията 556,96 лв., считано от датата на заявлението - 15.03.2024г. /дата на пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че А. Ф. е сключила с Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД): договорен абонамент от дата 05.01.2022г. за мобилен номер ****, договор за лизинг на базови аксесоари от 05.01.2022г., сключен във връзка с договорен абонамент **** и договор за лизинг от 05.01.2022г. на мобилно устройство NOKIA G10 32 GB DUAL PURPLE.

Длъжникът е бил неизправна страна по горецитираните договори и не е заплащал задълженията си към ищеца. Договорите са били едностранно прекратени от ищеца на 14.06.2022г.

„Йеттел България“ ЕАД претендира от ответника А. Р., главница в общ размер на 556.96 лв., формирана от неплатени месечни абонаменти, използвани услуги и дължима сума за лизингови вноски за мобилни устройства и неустойка по горепосочените фактури, издадени от моб. оператор, ведно със законна лихва от момента на подаване на заявлението – 15.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането.

Поради неплащане от страна на А. Ф., ищецът е подал заявление пред ДРС по чл.410 от ГПК срещу ответника, по което е било образувано ч. гр. д.

№905/2024г., като съдът е издал заповед за изпълнение №433/20.03.2024г. срещу длъжника за горепосочените суми и основания.

Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът на осн. чл.415 от ГПК, е указал на заявителя да предяви искове срещу А. Ф. в едномесечен срок от получаване на разпореждането.

В дадения му месечен срок, заявителят /ищецът/ е подал настоящата искова молба с пр. осн. чл.422 от ГПК срещу ответника.

Ищцовото дружество моли, съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува изискуемо и неудовлетворено притезание спрямо А. Р. в горепосочените размери и на горепосочените основания и за процесните периоди.

Ищцовото дружество претендира и сторените съдебни разноски както в настоящото установително производство, така и в заповедното.

ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено лично от А. Ф. на 06.07.2024г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът не е изпратил отговор на исковата молба.

Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото 2 доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са процесуално допустими и основателни.

В открито съдебно заседание, проведено на 14.11.2024г., с оглед на непредставяне в срок от ответника на отговор по исковата молба, неявяването на негов представител в първото и единствено редовно проведено съдебно заседание, липсата на искане от ответната страна, делото да бъде разгледано в отсъствието и, както и указването на ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на исковете, предвид посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства и съобразно постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, ДРС е прекратил съдебното дирене и е приел, че ще се произнесе с неприсъствено съдебно решение.

Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Именно такова искане изхожда от ищцовата страна с ИМ и с писмена молба с вх.

№21762/14.11.2024г. /л.50-55/.

Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените искове са вероятно основателни.

С оглед наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съдът следва да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните парични задължения: 556.96 лв., от които: 117,60 лв. /сто и седемнадесет лева 60 ст./ дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, за които са издадени фактури

№7333468301/25.03.2022г.;

7334709293/25.04.,2022г.; 7336027305/25.05.2022г.; 7338722852/25.07.2022г. за периода от 25.02.2022г. до 24.07.2022г.; 60,66 лв. /шестдесет лева и 66 ст./ оставащи незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг на базови аксесоари от 05.01.2022г., сключен във връзка с договорен абонамент ****;

378,70 лв. /триста седемдесет и осем лева 70 ст./ - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 05.01.2022г. за мобилен номер ****, от които: 177,05 лв. - стойността на три месечни абонаментни такси и 201,65 лв.- неустойка за предоставено за ползване 3 устройство с отстъпка от стандартна цена по чл.5 от Договор за мобилни услуги от 05.01.20222г., заедно със законната лихва върху общия размер на задълженията от 556,96 лв., считано от датата на подаване на заявлението 15.03.2024г. /дата на пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №433/20.03.2024г. по ч. гр. д. №905/2024г. по описа на ДРС.

Ищецът е поискал присъждане на сторените съдебни разноски в установително производство и е представил списък с такива /л.55/. С оглед изхода на спора, на основание чл.81 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца дължимата държавна такса в настоящото производство в размер на 125.00 лева /л.39/, адвокатско възнаграждение в размер 480.00 лв. /пълномощни от 02.12.2022г. и от 28.05.2024г., приложени на л.6-9 по делото/, или общо сумата от 605.00 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените съдебни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №905/2024г. по описа на ДРС, а именно: 25.00 лв. – държавна такса и 480.00 лв. – адвокатско възнаграждение, или общо 505 лв.

Водим от горното, на основание чл.238 във връзка с чл.239 от ГПК, Добричкият районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът А. Ф. Р., ЕГН **********, гр. ***, дължи на ищеца „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България” ЕАД/, със седалище и адрес на управление: г***, ЕИК 130460283, представлявано от изп. директор М. С. и Д. К. К., на осн. чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, присъдените суми със Заповед за изпълнение на парично задължение №433/20.03.2024г. по ч. гр. д. №905/2024г. по описа на ДРС, а именно:

117,60 лв. /сто и седемнадесет лева 60 ст./ - дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, за които са издадени фактури №7333468301/25.03.2022г.; 7334709293/25.04.,2022г.;

7336027305/25.05.2022г.;

7338722852/25.07.2022г. за периода от

25.02.2022г. до 24.07.2022г.;

60,66 лв. /шестдесет лева и 66 ст./ - оставащи незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг на базови аксесоари от 05.01.2022г., сключен във връзка с договорен абонамент ****;

378,70 лв. /триста седемдесет и осем лева 70 ст./ - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 05.01.2022г. за мобилен номер ****, от които: 177,05 лв. - стойността на три месечни 4 абонаментни такси и 201,65 лв.- неустойка за предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартна цена по чл.5 от Договор за мобилни услуги от 05.01.20222г., ведно със законната лихва върху общия размер на задълженията от 556,96 лв., считано от датата на подаване на заявлението - 15.03.2024г. /дата на пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА А. Ф. Р., ЕГН **********, гр. ***, да заплати на „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България” ЕАД/, със седалище и адрес на управление: г***, ЕИК 130460283, представлявано от изп. директор М. С. и Д. К. К., сторените съдебни разноски в настоящото установително производство по гр. д. №1730/2024г. по описа на ДРС в размер на 605.00 лв. /шестотин и пет лева/, от които: държавна такса - 125.00 лева и адвокатско възнаграждение - 480.00 лв., както и разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №905/2024г. по описа на ДРС в размер на 505.00 лв.

/петстотин и пет лева/, от които: 25.00 лв. – държавна такса и 480.00 лв. – адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5