Определение № 1706 от 21.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1706 гр. София, 20.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

П. Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20238002901371 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на „Екобел Фиш“ ЕООД със седалище в гр. София и А. И. В. от гр. Белене - чрез пълномощник адв. Б.

Л., срещу решение № 77 от 26.05.2023 г., постановено по в. т. д. № 327/2022 г. на Апелативен съд - Велико Търново. С посоченото решение е потвърдено решение № 96 от 18.10.2022 г. по т. д. № 178/2021 г. на Окръжен съд - Плевен в частта, с която по предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск е признато за съществуващо парично вземане на „Първа инвестиционна банка“ АД към А. И. В. - кредитополучател, и „Екобел Фиш“ ЕООД - солидарен длъжник, произтичащо от договор за банков кредит № 20КР-АА5116/13.08.2007 г., ведно с анекс № 1/06.04.2015 г. и договор за встъпване в дълг от 06.04.2015г., за сумите 122 128.26 лв. - просрочена главница, 12 987.55 лв. - просрочена договорна лихва за периода от 19.11.2019 г. 04.02.2021 г., 18.99 лв. - договорна лихва за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., 1 356.98 лв. - законна лихва за периода от 05.02.2021 г. до 16.03.2021 г., и 120 лв. разноски за връчване на покана чрез ЧСИ, ведно със законната лихва върху главницата от 17.03.2021 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК в производството по ч. гр. д. № 220/2021 г. на Районен съд Левски, и след частична отмяна на решението е отхвърлен искът по чл.422, 1 ал.1 ГПК за сумата 400.16 лв. - просрочени наказателни лихви (от които 170.40 лв. - за периода от 19.11.2019 г. до 12.03.2020 г., и 229.76 лв. - за периода от 12.05.2020 г. до датата на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита 04.02.2021 г.), като в зависимост от изхода на спора във въззивното производство са присъдени разноски на страните по чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.

В касационната жалба се прави искане за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо или за отмяната му като неправилно поради наличие на основания по чл.281, т.3 ГПК. Недопустимостта на решението е аргументирана с оплакване, че въззивният съд се е произнесъл по предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК положителен установителен иск на банката кредитор при наличие на висящо пред друг съд производство, образувано по предявен по-рано от „Екобел Фиш“ ЕООД и А. В. отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането, предмет на издадената в производството по ч. гр. д. № 220/2021 г. на Районен съд - Левски заповед за изпълнение.

Неправилността на решението е обоснована с оплаквания за неправилна преценка от страна на въззивния съд на фактите и доказателствата по делото и за необоснованост на изводите на съда относно размера на погасените задължения по кредита, действителността и правните последици на сключения анекс № 1/06.04.20215 г., действителността на договора за встъпване в дълг, забавата на солидарните длъжници и наличието на непогасен остатък по кредита, предпоставящ уважаване на иска по чл.422, ал.1 ГПК.

Допускането на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК с аргументи за вероятна недопустимост на въззивното решение и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че с решението въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (посочена в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК) по следните значими за изхода на делото въпроси : „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото; Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически констатации и правни изводи, както и да формира вътрешното си убеждение на базата на правилата на формалната логика, опита и научното знание“.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация 2

„Първа инвестиционна банка“АД със седалище в гр. София - чрез юрк. В. А..

В отговора е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол поради отсъствие на основанията по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК и чл.280, ал.1, т.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба, като е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежни страни в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - Велико Търново е извършил самостоятелен анализ и преценка на фактите и доказателствата по делото и при съобразяване на разпоредбата на чл.269 ГПК е приел за установено, че :

На 13.08.2007 г. е сключен договор за банков кредит № 20КР-АА5116/13.08.2007 г. за текущи битови нужди, по силата на който ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД е предоставил на ответницата А. И. В. кредитен лимит от 140 000 лв., усвоен на 21.08.2007 г. Кредитът е обезпечен с първа по реда ипотека в полза на банката, учредена от трето лице - Иван Врайков, върху недвижим имот в землището на гр. Белене. В р.V, т.9 на договора страните са уговорили дължима годишна лихва по кредита в размер на основния лихвен процент на БНБ, увеличен с надбавка от 8 пункта, която се начислява само за дните на фактическо ползване на предоставения кредит.

Към датата на сключване на договора основният лихвен процент е 4.1 %, респ. годишният лихвен процент е 12.1 %. Страните са уговорили, че дължимите, но неизвършени в срок плащания поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя, се олихвяват с договорения в р.V, т.9 лихвен процент, увеличен с надбавка 8 пункта плюс наказателна надбавка 20 пункта, а в чл.29 на договора са предвидили основания, при които банката има право да обяви цялото кредитно задължение за изискуемо преди крайния срок за ползване на кредита. По повод отправено искане за преизчисляване на дълга поради неправилно прилаган лихвен процент ищцата е уведомена от банката с писмо от 13.12.2013 г., че е извършено 3 преизчисляване на кредитните задължения и че в резултат на преизчислението й е възстановена сумата 22 167.68 лв., формирана от разлика между прилагания и договорения основен лихвен процент. На 10.12.2013 г., с цел привеждане на кредита в редовност, ищцата е внесла сумите 17 613.34 лв. и 360 лв. (просрочени главница и лихви), след което е поискала изготвяне на нов погасителен план.

На 06.04.2015 г. е сключен договор за встъпване в дълг, по силата на който „Екобел Фиш“ ЕООД е встъпило като солидарен длъжник в задълженията на А. В. по договора за кредит от 13.08.2007 г. На същата дата е подписан анекс № 1 към договора за кредит, с който е признато в отношенията между кредитора и солидарните длъжници, че към 06.04.2015 г. размерът на задълженията по кредита е 134 385.97 лв., и е приет нов погасителен план - приложение № 2, заместващ изцяло първоначалния погасителен план приложение № 1 към договора. След подписване на анекса на 07.04.2015 г., банката е възстановила по сметка на кредита сумата 7 276.51 лв., представляваща лихва, формирана от разлика между договорен и прилаган основен лихвен процент, а длъжниците са внесли за привеждане на кредита в редовност сумата 16 184.58 лв. (просрочени главница и лихви).

Поради неплащане в срок на 15 погасителни вноски по кредита банката - кредитор е изпратила до солидарните длъжници покани за доброволно изпълнение, съдържащи изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на основание чл.29.2, б.“а“ от договора за кредит. Поканата до А. В. е връчена на 25.11.2020 г., а до „Екобел Фиш“ ЕООД - на 05.01.2021 г. След обявяване на предсрочната изискуемост банката е подала заявление от 19.03.2021 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за просрочените вземания за главница, лихви и разноски, което е уважено от заповедния съд. В срока за възражение по чл.414 ГПК солидарните длъжници са оспорили вземането по заповедта за изпълнение, като са предявили на 09.09.2021 г. пред Софийски градски съд отрицателен установителен иск, по повод на който е образувано т. д. № 1837/2021 г. След уведомяването й от заповедния съд, съгласно чл.415 ГПК, за предприетото оспорване банката е предявила по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск срещу солидарните длъжници за установяване съществуването на обективираното в заповедта парично вземане.

4

Въз основа на така установените правнорелевантни факти въззивният съд е приел от правна страна, че договорът за кредит обвързва валидно кредитора и солидарните длъжници и че с оглед на целта, заради която е сключен, той е подчинен на съдържащата се в Закона за потребителския кредит правна уредба, поради което ищцата А. В. се ползва от потребителска защита, съгласно Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Предвид така направения извод, въззивният съд е разгледал възражението на ответницата за неравноправен характер на клаузата за наказателна лихва - т.11, р.V от договора, и е приел, че възражението е основателно. След като е анализирал съдържанието на клаузата и се е позовал на практика на СЕС, съдът се е произнесъл, че спорната клауза е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, не поражда правни последици съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП и като резултат от това за солидарните длъжници не е възникнало, съответно и не съществува, задължение за заплащане на наказателни лихви за периода от 19.11.2019 г. до 04.02.2021 г. в отразения в заповедта за изпълнение размер от 400.16 лв. В съответствие с извода за нищожност на клаузата на т.11, р.V съдът е отменил частично решението на първоинстанционния съд и е отхвърлил иска по чл.422, ал.1 ГПК за съществуване на вземане на банката кредитор за сумата 400.16 лв.

За неоснователно въззивният съд е счел възражението на ответниците, че анекс № 1/06.04.2015 г. и договорът за встъпване в дълг са нищожни, тъй като са сключени въз основа на нищожната клауза за наказателна лихва по т.11, р.V от договора за кредит. Въззивният съд е преценил, че уговорките в анекса не навеждат на извод за извършено от страните увеличаване на размера на непогасената главница по кредита чрез прибавяне на просрочени задължения за лихви, в т. ч. и наказателни лихви за просрочие, начислени върху възнаградителната лихва. Изложил е съображения, че анексът и договорът за встъпване в дълг съдържат единствено уговорки относно размера на главницата, които не обхващат размера на дължимите лихви.

Въззивният съд е разгледал възражението на ответниците за отсъствие на предпоставките по чл.29.2, б.“а“ от договора за кредит за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Ответниците са поддържали, че в периода от сключване на договора до подписване на анекса от 06.04.2015 г. банката е прилагала лихвен процент, различен от уговорения, и в резултат на това те са 5 извършили плащания в по-голям от действително дължимия размер, покриващи изцяло дълга и изключващи забавата им като основание за обявяване на предсрочна изискуемост. За да отговори на възражението, въззивният съд е обсъдил представените по делото решения от 27.02.2015 г. и 05.03.2015 г. на Кредитния комитет и на Управителния съвет на „Първа инвестиционна банка“ АД, с които е предвидено, че всички натрупани просрочия по кредита за главница, лихви, такси и комисионни следва да бъдат платени от кредитополучателя, а за остатъка от редовната главница да се сключи анекс с нов погасителен план и договор за встъпване в дълга на съдлъжник, като банката ще възстанови на кредитополучателя натрупаната референтна лихва. Във връзка с решенията съдът е взел предвид и констатациите в заключението на съдебно - счетоводната експертиза по делото, че макар да са осчетоводени на 07.04.2015 г., т. е. след сключване на анекса и на договора за встъпване в дълг, извършените от длъжниците плащания, в т. ч. плащането от 06.04.2015 г., и възстановените от банката лихви от разлики в основния лихвен процент имат погасителен ефект по отношение на просрочените задължения преди 06.04.2015 г., които не са предмет на анекс № 1, и не се отнасят до задълженията на кредитополучателите, залегнали в новия погасителен план в приложение № 2.