Решение № 255 от 15.11.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Айтос, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело № 20242110100470 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. И. Б., ЕГН **********, със съдебен адресат: ***, чрез адв.Б. Я. - БАК против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, със седалище: гр.София, бул.“Витоша“ № 2.

С исковата молба ищецът Г. И. Б. твърди, че с постановление от 19.04.2024 г. на РП Бургас, ТО-гр.Айтос воденото срещу него наказателно производство за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК било прекратено поради липса на извършено престъпление (макар в хода на същото да не му било повдигнато обвинение). Изтъква, че едва след прекратяване на наказателното производство му било върнато отнетото му СУМПС за процесния случай, като ищецът на практика бил лишен от правото да управлява МПС. Сочи, че същевременно в хода на образуваното по този повод ДП № 237 ЗМ 211/2023г. по описа на РУ Айтос, претърпял неимуществени вреди. Воденото наказателно производство му се отразило негативно в личен план. Поддържа, че в резултат на предприетите срещу него неправомерни действия претърпял неимуществени вреди (неудобство, безпокойство, срам и стрес, тревожност и притеснения, накърняване на доброто му име, чест и достойнство) от неоснователно повдигнатото срещу него незаконосъобразно обвинение, т.к. последното станало достояние на цялото му социално обкръжение. Поради изложеното моли ответнасата страна - ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да бъде осъдена да му заплати сумата от 3 000,00 (три хиляди) лева - обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване до 10.06.2024г. (дата на завеждене на и.м.) и 1 законна лихва от деня на предяваване на и.м. до окончателно изплащане на дължимото.

Представя писмени доказателства и заявява

Претендира заплащане на съдебно-деловодни разноски. доказателствени искания.

С исковата молба е предявен иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

В срока по чл.131 и сл. ГПК ответникът, чрез прокурор от РП – Бургас, ТО – Айтос - Б.Ж. е подал отговор и изложил становище, с което счита исковата претенция за неоснователна. Оспорва иска, изтъквайки че по отношение на ищеца, от прокуратурата не е била извършило нито едно процесуално-следствено действие – не е бил привличан като обвиняем, досъдебното производство (ДП) не се водело конкретно срещу ищеца, СУМПС му било отнето по административен ред (чл.171, т.1, б.б ЗДвП). Намира иска за недоказан, доколкото не се установявали елементите от фактическия състав, пораждащ претенцията – липсвали незаконосъобразно действие от прокуратурата, причинна връзка, не били доказани претърпените вреди. Моли искът да бъде отхвърлен. Представя доказателства и заявява искания. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адв.възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв.Б.Я. - БАК поддържа исковата претенция. Ангажира доказателства, съобразно направените искания и моли за присъждане на деловодни разноски. Представя писмени бележки.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител прокурор Б.Ж. поддържа изложеното в отговора си становище, с което е оспорана основателността на исковата претенция. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адв.възнаграждение. Представя писмени бележки, в които поддържа изначално заявеното позиция за неоснователност и недоказаност по размер на предявения иск от 3000 лева, поради което и моли за отхвърлянето му, а при условията на евентуалност – за присъждане на обезщетение в по-нисък размер.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е 2 амнистирано.

От събраните доказателства се установява по безспорен начин, че на 07.09.2023г., около 15:00ч. в *** ищецът управлявал л.а. марка „Ауди“, м.“А 5“, с рег. № РВ 8878 НС и бил спрян за рутинна проверка от полицейски служители на РУ - Айтос, които го проверили за наличие на наркотични вещества с техническо средство, като апаратът е отчел положителен резултат за употреба на амфетамин. На същата дата за гореописаното било образувано ДП № 237 ЗМ 211/2023г. по описа на РУ Айтос, вх. № 14041/2023г. по описа на РП Бургас, ТО-Айтос за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Ищецът обяснил, че е асматик и ползва медикаменти съсъ съдържание на кофеин и др.вещества и предостатавил доброволно кръвна проба за химичен анализ. Не е бил привлечен като обвиняем и не е била налагана мярка за неотклонение, но му бил съставен АУАН и временно е иззето СУМПС до разрешаване на въпроса за отговорността. В хода на ДП е назначена и изготвена съдебна химикотоксикологична експертиза, от заключението на която е установено, че в представените от Г. Б. биологични проби не са открити алкохол и наркотични вещества.

Предвид резултата с Постановление от 19.04.2024 г. на прокурор при РП Бургас, ТО-Айтос производство по горецитираното ДП е прекратено.

Гореизложената фактическа обстановка е безспорно установена от приложеното в цялост ДП с приобщени в него писмени доказателства. В хода на делото са събрани и гласни доказателства, като е разпитан свидетеля Г. Х. Т. – дългогодишен приятел на ищеца, чиито показания съдът намира, че следва да бъдат ценени като последователни и обективни.

От същите се установява, че след положителния резултат, който е отчел теста, приятелят му бил стресиран. Не е можел да обясни на своите близки, че не е наркоман, които довело до влошаване на психичното му състояние. Започнал да пие, чувствал се социално изолиран.

Свидетелят посочва, че ищецът се затворил, поради подмятания, че е наркоман, има финансови проблеми, влошили се и отношенията със съпругата му.

При така установената фактическа обстановка, съдът съобрази следното:

Съгласно практиката на ВКС /Р.№ 353/06.11.2015 г. по гр. д.№ 892/2015 г., IV ГО, Решение № 425/01.12.2015 г. по гр. д.№ 3143/2015 г., IV ГО/ при образувано полицейско (досъдебно) производство, което е прекратено в последствие, поради това, че деянието не съставлява престъпление е осъществена хипотеза за отговорност на държавата по чл. 2, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ, макар че в това производство не се повдига обвинение по реда на НПК и уличеното лице не се привлича в качеството на обвиняем. При прекратяване на наказателно производство, поради липса на доказателства за извършено престъпление е осъществена хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, макар и да не е повдигнато обвинение и уличеното лице да не е привличано в качеството на обвиняем. Приема се, че е ирелевантна за спора липсата на фигурата на уличено лице в разпоредбите на действащия НПК, т.к. основната причина за ангажиране отговорността на държавата в горецитираната практика, е неоснователно образуваното и продължило ДП при наличие на достатъчно данни за извършено конкретно сочено от държавния орган престъпно деяние и липса на съмнение за лицето, срещу което се води разследването и срещу което евентуално ще бъде повдигнато 3 обвинение. В цитираната практика на ВКС се приеме и че когато ДП е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, уличеният търпи вреди от наказателното преследване, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние - в тези случаи ищецът търпи вредите от наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство. В практиката на ВКС (Р. № 34/01.02.2010 г. по гр. д. № 2007/2008 г., IV г. о., Р.

№ 4/24.01.2011 г. по гр. д. № 855/2010 г., IV г. о. и Р.№ 310/29.10.2013 г. по гр. д. № 1384/2012 г., IV г.о.) се приема, че отговорността на Държавата за вреди от дейността на правозащитните органи не се влияе от това чрез кои органи тя е действала. Последното има значение единствено за процесуалната легитимация на съответния орган да я представлява по исковете за обезщетение. Държавният орган не участва по делото в качеството му на причинител на вредата, нито в качеството му на отговорен за виновните действия на негови служители, а като процесуален субституент на държавата, чиято отговорност е безвиновна.

Отговорността на прокуратурата като процесуален субституент на държавата по предявен от пострадалото лице иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обхваща всички онези вреди, които са търпени от ищеца от момента на образуваното наказателно ДП до окончателното му прекратяване, съответно до признаване за невиновен на лицето. Следва да се съобрази и приетото в ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС в мотивите, на което изрично се посочва, че прокурорът е държавен орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление по смисъла на НК и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателства по делото, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото. Когато ищецът е бил оправдан по повдигнатото срещу него обвинение (съответно прекратено производството), цялото предприето срещу него наказателно преследване е неправомерно, вкл. задържането му, дори то да не било отменено като незаконосъобразно в хода на наказателното производство. В тези случаи е налице деликтът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и на ищеца се дължи едно глобално обезщетение.

В случая ДП е образувано против неизвестен извършител и ищецът Г.Б. не е бил привлечен в качеството на обвиняем по него, но този факт е без значение за ангажиране отговорността на държавата за вреди в хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Начинът по който е описан в случая съставът на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК в постановлението за образуване на ДП с посочване на времето, мястото, данните на управляваното МПС и проведените действия по разследване по същото не оставят никакво съмнение, че именно срещу ищеца Б. (като евентуален автор на престъплението) е водено ДП. Следователно процесното ДП е водено за конкретно престъпление и против конкретно лице, а именно ищеца, поради което въпреки че той не е бил привлечен като обвиняем, има право на обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 о т ЗОДОВ при осъщественото прекратяване на производството, поради липса на престъпление от момента на образуване на ДП, т.к. като ищецът е узнал за това именно от момента на образуването му. Безспорно е и обстоятелството, че в понятието неимуществени вреди се включват всички претърпени 4 болки и страдания от пострадалия, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и в социален дискомфорт в определен период от време и обезщетението за които вреди съгласно чл.52 о т ЗЗД се определя от съда по справедливост и след преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства, при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Фактът на незаконно обвинение (образувано ДП при безспорен извършител) е достатъчна индиция, че лицето е претърпяло вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство. Безспорно за периода на наказателното преследване ищецът има отрицателни изживявания, както от образуваното ДП, така и от предприетите мерки във връзка с него - то ограничава възможността му да води обичайния си начин на живот и му се отразява емоционално негативно. Нормално е да се приеме, че по време на цялото ДП лицето изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности и личността, както и социалното му общуване.