Определение № 228 от 18.06.2024, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 298/2024
- Вид
- Определение № 228
- Подписан
- 18.06.2024
- В сила
- 18.06.2024
- Състав
- Пламен Борисов, Милена Карагьозова, Пенко Цанков
Цитирани разпоредби
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 24, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 49, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 228 гр. Велико Търново, 18.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламен Борисов
Членове:
Милена Карагьозова
Пенко Цанков като разгледа докладваното от Милена Карагьозова Въззивно частно наказателно дело № 20244100600298 по описа за 2024 година
Постъпил е в срок протест против Определение № 389 от 29.04.2024г. на ВТРС, постановено по ЧНД № 1105/23г. по описа на РС-В.Търново.
С атакуваното определение е отменено постановление на РП-В.Търново от 19.07.23г. и делото върнато на прокурора за изпълнение на дадените указания относно прилагането на закона по отношение на пострадалата В. Н. П., както и същото постановление е потвърдено в частта, касаеща пострадалото Л. М. Д. П..
В момента, в който констатира, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, прокурорът губи компетентността си да извършва каквито и да било действия. Преценява се извършено деяние, съставляващо престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия; следва постановление за спиране на наказателното производство; надлежно уведомяване на пострадалия, че ако желае наказателната отговорност на дееца за това деяние да бъде реализирана, следва да подаде тъжба в шестмесечен срок; при пасивно поведение на пострадалия, вследствие на което в срока по чл. 24, ал. 6 от НПК не е депозирана тъжба в съответния първоинстанционен съд, следва прекратяване. С въвеждането на този процесуален ред законодателят е потърсил баланс между необходимостта от защита на правата и законните интереси на лицата, пострадали от престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, от една страна, и спазването на забраната за повторно съдене и наказване на едно Л. за същото деяние в хипотезата, когато прокурорът се окаже некомпетентен да разследва и да докаже извършеното престъпление, от друга. Провеждането на досъдебно производство за тези престъпления е възможно и допустимо единствено в случаите на чл. 49, ал. 1 от НПК. Както е известно съдебният контрол върху постановлението за прекратяване /в случай, че тъжба не е подадена след спирането от страна на прокурора/- по реда на чл. 243, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 6 вр. ал. 5, т. 1 НПК обхваща не само законосъобразността на констатацията за наличие на предпоставките по чл. 24, ал. 6 вр. ал. 5, т. 1 от НПК, но и обосноваността и законосъобразността на изводите на прокурора има ли извършено деяние и съставлява ли то престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия/ в тази насока Тълк.решение № 1 от 25.07.2023г./. Прокурорският акт следва да съдържа както изводите на прокурора за наличие на формалните предпоставки за прекратяване на наказателното производство по чл. 24, ал. 6 вр. ал. 5, т. 1 от НПК, така и констатациите му по фактите и правото относно деянието/деянията, съпътстващ тези изводи доказателствен анализ и посочване на ползваните доказателства относно установените обстоятелства. Ето защо този вид анализ, който в разглеждания от ВТОС протест се твърди, че е направен от прокурора в настоящия момент за „липсата на категорични доказателства“, както и че заявеното деяние не е извършено, 1 са изводи, които прокурорът следва да прави в евентуалното постановление за прекратяване по реда, описан по-горе. По изложените съображения атакувания съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден в частта, с която е отменено постановлението на РП-В.Търново от 19.07.23г. и делото върнато на прокурора за изпълнение на дадените указания относно прилагането на закона по отношение на пострадалата В. Н. П., като в обжалваното определение се съдържат изводи относно приложимите разпоредби и обосновка относно тяхното приложение.
В първата си част определението на ВТРС е необосновано. То следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено постановлението на РП-В.Търново от 19.07.23г., т.е. в частта, касаеща пострадалото Л. М. Д. П.. Мотиви на съда на практика липсват. Освен очертаните принципни предели на правомощията на съда, изводите на решаващият състав са сведени до цитиране на само една част от свидетелските показания на св.П., като е направен необоснован извод за липсващ предмет на престъплението кражба. Не са обсъдени в пълнота свидетелските показания на П., съответствието им с тези на нейната дъщеря, в това число не е отделено внимание и на свидетелските показания на Р А/л.38 от ДП/, който посочва, че жената, която си е откупила бижутата твърдяла, че те са нейни, че мъжът й ги бил откраднал и не я е питал дали да ги заложи, както и показанията на св.А Д/л.39 от ДП/, който посочва, че на 10.07.22г. ДВ е заложил златен пръстен с тегло 7,2гр., а през октомври 2022г. в заложната къща дошла жена, представила се за жената на Велев, която посочила, че иска да й се върнат откраднатите от нея златни бижута.
Прокурорът е направил частичен анализ на събраните доказателства в тази част/л.5 от постановлението/ в насока, че няма как да бъде опровергано безусловно твърдението на В, че пръстенът на М.П. с посочения от нея грамаж 7,2гр./л.24 от ДП/ е заложен също със знанието и съгласието на В.П./дъщеря на М.П./. В тази насока, както и относно различните показания, дадени от М. П., и между тях и тези на дъщеря й не е правен анализ от съда по повод анализа на прокурора. При проверката на първоинстанционното определение, в пределите предвидени от закона, въззивният съд констатира, че ВТРС е споделил фактическите положения, възприети за установени от представителя на държавното обвинение. Решаващият съд не е осъществил задълбочена проверка на обосноваността и правилността на самото произнасяне, като е потвърдил обжалваното постановление в тази част, приемайки, че то съответства на материалния и процесуален закон. Това не е сторил и прокурорът. Необоснован е направения извод по тези съображения.
Водим от горното, ВТОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 389 от 29.04.2024г. на ВТРС, постановено по ЧНД № 1105/23г. по описа на РС-В.Търново само в ЧАСТТА, с която е потвърдено постановление от 19.07.2023 год. на РП - Велико Търново за прекратяване на наказателното производство по ДП № ЗМ - 907/2022 год. по описа на РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново, преписка № 7214/2022 г. по описа на ВТРП, водено за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, а именно -в частта, касаеща пострадалото Л. М. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Велико Търново, ул. „О.“ №., вх. А, ет. 1, ап. ., вместо което:
ОТМЕНЯ Постановление от 19.07.2023 год. на РП - Велико Търново за прекратяване на наказателното производство по ДП № ЗМ - 907/2022 год. по описа на РУ - Велико Търново при ОД на МВР - Велико Търново, преписка № 7214/2022 г. по описа на ВТРП, водено за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, в частта, касаеща пострадалото Л. М. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
Велико Търново, ул. "Об.
ВРЪЩА делото на районна прокуратура Велико Търново за продължаване на действията съобразно дадените указания.
ПОТВЪРЖДАВА Определение на ВТРС в останалата му част, с която е ОТМЕНЕНО постановление от 19.07.2023 год. на РП - Велико Търново за прекратяване на наказателното производство по ДП № ЗМ - 907/2022 год. по описа на РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново, преписка № 7214/2022 г. по описа на ВТРП, водено за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК и делото върнато на прокурора за изпълнение на дадените указания относно прилагането на закона по отношение на пострадалото Л. В. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
Велико Търново, ул. „
2
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3