Присъда № 82 от 19.11.2024, Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №82/19.11.2024г. НА РС-ПАЗАРДЖИК

ПО НОХД №883/2024г.

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на РППазарджик срещу Х. Р. С. ЕГН ********** за това, че на 23.10.2023г., от футболно игрище, находящо се до магазин „Лидъл“ в гр.Пазарджик, е отнел чужди движими вещи- 1 брой мъжки кожен портфейл на стойност 6.14 лв. и сумата от 300 лв., или всички пари и вещи на стойност 306.14 лв., от владението на Д. С. Ю. от с.Попинци, обл.Пазарджик, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловаженпрестъпление по чл.194 ал.3 вр. ал.1 от НК.

По делото е проведено съкратено съдебно следствие по реда на Глава XXVII от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК по направено искане от подсъдимия и неговия защитник, доколкото причинените от деянието съставомерни имуществени вреди не са били възстановени или обезпечени, за може производството да протече по рада на гл.28 от НПК или гл.29 от НПК.

Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът с протоколно определение е одобрил изразеното съгласие на основание чл.372 ал.4 от НПК, след като е констатирал, че даденото признание обхваща всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и че същото се подкрепя в достатъчна степен от събраните в досъдебната фаза по надлежния ред годни доказателства.

В съдебно заседание представителят на РП- Пазарджик подържа обвинението, като намира, че същото е доказано по несъмнен и категоричен начин и самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните доказателства. Моли съдът да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, като му бъде наложено наказание в минимален размер предвид чистото му съдебно минало.

Служебният защитник на подсъдимия- адв.И. Г., пледира на подзащитния му да бъде наложено наказание пробация или глоба в минимален размер.

Подсъдимият признава всички факти от обвинителния акт. Разбира в какво е обвинен, съзнава последиците от разглеждането на делото по реда на чл.371 т.2 НПК, като изразява съгласие да не се събират доказателства за посочените обстоятелства, а при постановяване на присъдата- съдът да ползва признанието му и инкорпорирания от досъдебните органи доказателствен материал. В последната си дума изразява съжаление за постъпката си и моли съда да му наложи минимално наказание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.13 и чл.14 от НПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Подсъдимият Х. Р. С. е роден на ****г., в гр.Пазарджик, живущ понастоящем в с.Главиница, обл.Пазарджик, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.

На 23.10.2023г. подс.С. отишъл на футболното игрище зад магазин „Лидъл“ в гр.Пазарджик, за да играе мач със свои познати, сред които били и пострадалият- св.Д. Ю. и неговият приятел св.А. Т.. Тъй като нямало къде да остави мобилния телефон и портфейла си, св.Ю. помолил св.Т. да ги прибере в неговата чантичка. Портфейлът бил черен на цвят, кожен, без надписи. В портфейла имало сума от 300 лева. Вътре били и личните документи на св.Ю.лична карта и СУМПС. След като той сложил вещите си в чантичката на св.Т., последният я оставил отстрани на игрището, като я покрил с вещите на други играчи.

Преди да свърши мачът подс.С. отишъл до оградата на игрището, където момчетата били оставили личните си вещи. Там той видял чантичката на св.Т., бръкнал бързо в нея и извадил оттам черния кожен портфейл на св.Ю., който взел. Веднага след това подс.С. тръгнал към кофите за боклук, намиращи се до входа от външната страна на игрището. Проверил съдържанието на портфейла, който взел от чантата, и видял, че там има 300 лева, взел ги всичките, а портфейла изхвърлил на земята. След това подсъдимият се върнал отново на игрището.

Някъде около 20:00 часа св.Ю. и св.Т. решили да си ходят. Прибирайки личните си вещи, св.Ю. установил, че портфейлът му е откраднат. Двете момчета обиколили игрището, за да го потърсят, и така намерили изхвърления от подсъдимия под един кош за боклук портфейл. Подс.С. от своя страна се приближил до тях, като им казал, че нямал нищо общо със случая, след което си тръгнал.

С парите, които откраднал, подсъдимият платил сметката си за телефона в размер на 100 лева. С останалата част от сумата отишъл с влак до гр.Пловдив, където си купил храна и обувки.

Впоследствие св.Ю. подал жалба в полицията. Няколко дни след това той бил извикан в РУ- Пазарджик, където полицейският служител- св.Р. Т. му показал запис от камера, на който се виждало как подсъдимият отива до мястото, където пострадалият намерил своя портфейл, бърка в него и взема нещо, след което го пуска на земята. Св.Ю. разпознал на записа като извършител на деянието подс.С..

По този начин и в резултат на проведени ОИМ било установено, че извършител на кражбата на портфейла и сумата от 300 лева е именно подсъдимият, който признал вината си в хода на проведения в ДП разпит в качеството му на обвиняем.

Съгласно заключението на вещото лице по изготвената в хода на ДП съдебно-оценителна експертиза стойността на процесния портфейл, собственост на пострадалия, възлиза на 6.14 лв.

От приложеното по делото свидетелство за съдимост на подс.С. се 2 установява, че към датата на деянието същият е неосъждан.

Така възприетите от настоящата съдебна инстанция фактически констатации са прецизирани, с оглед поставянето на акцент върху меродавните за наказателната отговорност на подсъдимия факти, без това да привнася различно смислово изражение по отношение на очертана от наблюдаващия делото прокурор релевантна фактическа обстановка.

Последната е установена по безспорен и категоричен начин, въз основа на изразеното от подсъдимия цялостно признание на фактите, изложени в обстоятелствена част на обвинителния акт, което се намира в пълна кореспонденция с приобщените от органите на досъдебното производство допустими и относими към предмета на доказване доказателствени източници- протоколи за разпит на свидетели/л.55,57,58 от ДП/, протокол за разпит на обвиняем/л.60/, съдебно-оценителна експертиза /л.48,49 от ДП/, съдебно видеотехническа експертиза /л.18-39 от ДП/, справка за съдимост /л.63 от ДП/, характеристична справка /л.61 от ДП/ и Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние/л.61/.

Настоящият съдебен състав не констатира съществени противоречия при съвкупната преценка и интерпретация на приобщения по делото доказателствен материал, поради което не се налага неговото детайлно обсъждане /арг. от чл.373 ал.3 от НПК и per argumentum a contrario от чл.305 ал.3 изр.2 от НПК/.

Безспорно установено по делото е извършеното деяние, времевите му и пространствени параметри, индивидуализацията на предметите на престъплението, на пострадалото лице и причинените вредни последици, за което бяха събрани доказателства от разпитите на свидетелите: Д. Ю., А. Т. и Р. Т. и изготвените СВТЕ и СОЕ.

Съдът кредитира и приобщените по надлежния процесуален ред писмени доказателства, от които се установяват съществените и релевантни по делото факти относно личността на подсъдимия, респ. стойността на откраднатите вещи. Същите кореспондират с останалите доказателства по делото и спомагат за обективното изясняване на делото.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица по изготвените в хода на ДП съдебно-оценителна и съдебно-видеотехническа експертизи, като ги прецени за обективни и професионално изготвени, поради което същите са от съществено значение за правилното и обективно изясняване на обстоятелствата по делото.

Така събраните гласни и писмени доказателства са непротиворечиви, взаимно допълващи се и по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

Доказателствено обезпечени са и твърденията на представителя на РППазарджик за авторството на престъпното деяние.

При така установените фактически обстоятелства съдът намира, че подс.Х. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на 3 престъплението по чл.194 ал.3 вр. ал.1 от НК, като н а 23.10.2023г., от футболно игрище, находящо се до магазин „Лидъл“ в гр.Пазарджик, е отнел чужди движими вещи- 1 брой мъжки кожен портфейл на стойност 6.14 лв. и сумата пари от 300 лв., или всички пари и вещи на стойност 306.14 лв., от владението на Д. С. Ю. от с.Попинци, обл.Пазарджик, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен.

От обективна страна на посочената дата подс.С . е осъществил изпълнителното деяние „отнемане“, изразяващо се в прекъсване на досегашната фактическа власт на владелеца върху вещите, предмет на престъплението и установяване на своя фактическа власт върху тях.

Деянието представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.93 т.9 от НК, предвид размера на причинената имуществена вреда /под минималната работна заплата за страната/, който обуславя извод за незначителност на вредните последици. В същото време обстоятелството, че подсъдимият е неосъждан занижава обществената опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпления от посочения вид.

Подсъдимият е имал и представа за всички обективни елементи на престъплението, като е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.

За престъплението по чл.194 ал.3 вр. ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ до 1 година или пробация, или глоба от 100 до 300 лева.

За да определи вида на наказанието, наложено на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние, данните за личността му и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Към първата група спадат проявената от подсъдимия дързост, обстоятелството, че деянието е извършено на открито обществено място, сред множество познати на подсъдимия лица, както и лошите му характеристични данни.

Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се приемат чистото съдебно минало на подсъдимия, ниската левова стойност на предметите на инкриминираното деяние, оказаното на досъдебната фаза съдействие на полицейските органи и проявеното съжаление за стореното. Самопризнанието в съдебната фаза не може да бъде взето предвид от съда като смекчаващо отговорността обстоятелства, защото то е отчетено от закона на друга плоскост при приложението на чл.373 ал.2 вр. чл.371 т.2 от НПК.

Подбудите за извършване на престъплението очевидно се коренят в незачитането на установения в страната правов ред.

По този начин съдът прецени, че целите на индивидуалната и генерална превенция ще бъдат постигнати, като на подсъдимия бъде наложено най4 лекото предвидено по вид наказание за престъплението по чл.194 ал.3 вр. ал.1 от НК, а именно „глоба“. Останалите две, предвидени от закона алтернативно наказания „лишаване от свобода“ и „пробация“ се явяват прекомерно тежки за установената обществена опасност на деянието и дееца.

Предвид изложеното при индивидуализацията размера на наказанието съдът съобрази освен разпоредбите на чл.36 ал.1 от НК относно целите на наказанието, а така също и правилата на чл.54 ал.1 от НК, доколкото разпоредбата на чл.58а от НК касае единствено случаите, когато в производството по гл.27 от НПК са налага наказание „лишаване от свобода“. В случая не се откриват предпоставки за приложение нормата на чл.55 от НК, тъй като не са налице изключително или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което размерът на наложеното на подсъдимия наказание „глоба“ беше определено в размер на 150 лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт. Същият е съобразен с наличната информация в Декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, приложена към материалите по ДП.

При този изход на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия С. да заплати сторените по делото разноски за изготвянето на експертизи в рамките на ДП в размер на 380,28 лв., платими по сметка на ОД на МВР- Пазарджик.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.