Определение № 13650 от 03.12.2024, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13650 гр. Варна, 03.12.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20243110108414 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба с обективно съединени установителни претенции, по реда на чл.422, ал.1 от ГПК от страна на “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление – гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик, бул. “Владислав Варненчик”, Варна Таурс Г №258, представлявано от Управителите Пламен Стоянов Стефанов, Иван Атанасов Иванов и Радослав Йорданов Иванов, с процесуален представител юрисконсулт П. И., против ответницата С. Н. Алексиева, от с. Каменар, обл. Варна.

С молба вх. №96298/28.11.2024 г. ищцовата страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. И., е заявил, че оттегля предявените с исковата молба искове. Сочи, че след образуването на настоящото производство от страна на ответницата са извършени плащания, с които изцяло са погасени претенциите на ищеца за главница и лихви. Предвид това ищцовата страна заявява оттегляне на исковете, като моли съдът да й присъди направените разноски в заповедното и в настоящото исково производство. Твърди, че с поведението си ответницата е станала повод за образуването на производството, поради което претендира за присъждане на разноските. Към молбата си ищцовата страна прилага извлечение за фактури и плащания към дата 27.11.2024 г.

Предвид направеното изявление от страна на ищеца за оттегляне на молбата, съдът намира, че са налице условията на чл.232 от ГПК и производството по делото следва да бъде прекратено. В случая, за да се постанови прекратяване на производството не се изисква съгласие на ответницата, доколкото по делото не е провеждано първо открито заседание и не е даван ход на съдебно дирене. Също така е видно от приложеното към молбата на ищцовата страна пълномощно, че процесуалният представител на ищеца разполага с предоставените му права да заяви оттеглянето на исковете от името на ищеца.

Относно претендираните от ищцовата страна разноски съдът счита, че искането е основателно. Трайно в съдебната практика е установено, че при прекратяване на делото съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК поради оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и 1 неустановена причина, разноските за производството, в това число и тези на ответника, се възлагат на ищеца. В случай, обаче че ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили (след подаване на исковата молба) обстоятелства, независещи от ищеца, а от ответника, погасяващи заявеното за защита спорно право, то ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от страните. В този смисъл е Определение № 2843 от 10.06.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №1646/2024 г., III г. о., ГК, в което са цитирани и други в същия смисъл. В настоящия случай е видно, че причината за заявеното от ищцовата оттегляне на иска е погасяването на исковите претенции от страна на ответницата след образуването на настоящото установително производство. Предвид това следва да се приеме, че ответницата е дала повод за завеждане на заповедното и настоящото производство, в който случай ищцовата страна има право на направените в производството разноски. Ето защо ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовата страна в заповедното производство по ч.гр.д. №16574/2023 г. по описа на РС Варна в размер на 75 лв., от които 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Тя следва да заплати на ищеца и разноски в настоящото производство от 75 лв. държавна такса и юрисконсулстско възнаграждение, което се определя на 100 лева, или общо 175 лв. В полза на ответната страна не се следват разноски, доколкото няма данни за направени такива.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гражданско дело №8414 по описа на РСВарна за 2024 година, на основание чл.232 от ГПК.

ОСЪЖДА С. Н. АЛЕКСИЕВА, с ЕГН **********, с адрес в с. Каменар, обл. Варна, ул.

„Бреза“ №7 да заплати на “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление – гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик, бул.

“Владислав Варненчик”, Варна Таурс Г №258, представлявано от Управителите Пламен Стоянов Стефанов, Иван Атанасов Иванов и Радослав Йорданов Иванов, направените в настоящото производство разноски в размер на 175 лв. /сто седемдесет и пет лева/, както и направените разноски по ч.гр.д. №16574/2023 г. по описа на РС Варна от 75 лв. /седемдесет и пет лева/.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2