Решение № 1806 от 21.12.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1806 гр. Варна , 18.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова

Атанаска Н. Иванова като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско дело № 20203100502558 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 51880 от 31.07.2020 г. подадена от М. Х. Щ., представляван от адв. А.К. от ВАК срещу решение № 3114 от 14.07.2020 г. в частите, в която съдът е отхвърлил осъдителните претенции против Н.П.Г., както следва: в1. частта за разликата над присъдената сума в размер на 500 лева до претендираната в размер на 1000 лева, като обезщетение за причинени неимуществени вреди – преживян стрес, лишения и страдания, в резултат на предприети действия по принудително изпълнение върху несекверстируем доход - трудово възнаграждение в периода от м.01.2018 г. до м. 05.2018 , ведно със законна лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на иска 02.09.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 74 от ЗЧСИ, в2. частта за разликата над присъдената сума в размер на 300 лева до претендираната в размер на 1700 лева, като обезщетение за причинени имуществени вреди изразяващи се в извършване на три месечни удръжки в периода от м. 01.2018 г. до м. 05.2019 г. от трудовото възнаграждение, ведно със законна лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на иска 02.09.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл.

1

74 от ЗЧСИ. в3.частта за присъдени разноски в производството в размер на 239.94 лева, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

В жалбата се излагат се съображения за незаконосъобразност на постановения съдебен акт в обжалваната част, като се твърди, че правните изводи на съда не са съобразени с доказателствата по делото и са противоречиви помежду си. Претендира се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се уважат изцяло предявените искове.

В писмен отговор Н.П.Г. изразява становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба и отправя искане за потвърждаване обжалваното решение.

Противопоставя се на доказателственото искане за назначаване на ССч.Е като възражението си обосновава с разпоредбата на чл. 266, ал.1 от ГПК. Не обосновава доказателствени искания.

Срещу постановеното съдебно решение е постъпила и въззивна жалба с вх. Рег. № 51102 от 20.07.2020 г.от Н.П.Г. срещу решение № 3114 от 14.07.2020 г. в частта, в която съдът го е осъдил да заплати на М. Х. Щ.

1.сума в размер на 500 лева, като обезщетение за причинени неимуществени вреди – преживян стрес, лишения и страдания, в резултат на предприети действия по принудително изпълнение върху несекверстируем доход от трудово възнаграждение в периода от м.01.2018 г. до м. 05.2018г. , ведно със законна лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на иска 02.09.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 74 от ЗЧСИ,

2.сума в размер на 300 лева за причинени имуществени вреди изразяващи се в извършване на три на брой месечни удръжки от трудовото възнаграждение в периода от м. 01.2018 г. до м. 05.2019 г., ведно със законна лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на иска 02.09.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 74 от ЗЧСИ.

Поддържа становището, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен, като счита, че съдът неправилно е формирал извод за пряка причинно следствена връзка с вредоносния резултат, като твърди, че такава е налице само от бездействието на длъжника. Излага твърдението, че по отношение на имуществените вреди в размер на 300 лева, в решението съдът не е взел предвид, че сумата е събрана по специална сметка на ЧСИ и той е бил в готовност да я върне, а нито длъжника нито представляващия го пр. представител са съдействали за връщане / не са представили сметка по която да бъдат преведени/. Отправят покана за посочат такава.

В отговор на тази въззивна жалба М. Х. Щ., изразява становище за законосъобразност и правилност на решението в осъделната част и моли да бъде потвърдено.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивните жалби са допустими - депозирани е от активно легитимирани страни, обосновали правен интерес от обжалването, депозирани в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговарящи на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Третото лице Застрахователно дружество „Лев инс“ АД, помагач на ответника, не изразява становище

В съдебно заседание страните поддържат докладваните от съда въззивни жалби.

2

За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

Решението на първоинстанциония съд е валидно и допустимо. От мотивите на обжалвания съдебен акт, в частта на установените релевантни факти, съдът приема, че същите са подробни и съответстващи на събраните по делото доказателства. По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивниците такива се свеждат до преценката правилно ли е приложен материалния закон.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от М. Х. Щ. против Н.П.Г., в качеството му на ЧСИ рег. № 716 с район на действие ВОС , обективно, кумулативно съединени, осъдителни искове с правно основание чл. 441 ГПК вр. чл.45 ЗЗД .

От петитума на исковата молба се установява, че се претендира: сумата от 1700лева, като обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на извършени в периода м. 01.2018г. до м.05.2019г. месечни удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца в размер на 100 лева всяка, след настъпила перемпция по изп.д. № 20147160400431, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска 02.12.2019 г. до окончателното изпълнение на задължението. сумата от 1000лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди /стрес, лишения и страдания/, в резултат предприети действия по принудително изпълнение върху несеквестируемо имущество доход от трудово възнаграждение в периода м.01.2018г. до м.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 02.12.2019г. до окончателното погасяване на задължението.

В исковата молба ищецът е изложил, че възоснова на изпълнителен лист от 11.02.2014г. издаден по ч.гр.д. № 1862/2014г. на ВРС, в полза на „Ти би ай банк“ ЕАД, ответникът е образувал изп.дело № 20147160400431. Ищецът е твръдял, че в продължение на две години не били извършвани действия по това изпълнително дело, поради което на 22.05.2016 г. настъпила перемпция. Въпреки прекратяване на изп.производство по силата на закона, ЧСИ е продължил на извършва нови действия, като 26.01.2018г. изпратил запорно съобщение до работодателя на ищеца „Зърнени храни Силистра“ АД. Вследствие на този запор в периода м.01.2018г. до м. 04.2018г. от трудовото възнаграждение на ищеца са правени удръжки в размер на по 100 лева месечно. След прекратяване на изп.дело с постановление на ЧСИ от 12.04.2019г., ЧСИ не изпълнил задължението си служебно да вдигне запора, като по този начин до м. 06.2019г. от трудовото възнаграждение на ищеца е била удържаната сумата от 100лева месечно.

По отношение неимущественити вреди излага, че с направените удръжки от трудовото възнаграждение, което било в размер на на 560 лева, бил нарушен несеквестируемият минимум и семейството. То било принудено да преживява с по-малка сума, да живее в мизерия, а ищецът преживял стрес и негативни емоции от този факт.

Ответникът е оспорвал иска като неоснователен. Описал е като извършени следните действия по изпълнителното дело – на 07.04.2014 г. изпратил запорно съобщение до работодателя; на 22.05.2017г. изпратил запорно съобщение до следващ работодател. На 11.01.2018г. постъпила молба от взискателя - цесионер на вземането на първоначалния взискател, с искане за извършване на справки за сключени трудови договори и запор върху трудово възнаграждение. На 26.01.2018г. изпратил запорно съобщение до работодателя „Зърнени храни Силистра“ АД с указан срок, в който работодателят може да оспори задължението си. На 01.02.2018г. ищецът е получил уведомлението за наложения запор.

Поради това, че не е жалба от длъжника и възражение от работодателя, е събрал сумата от 3

1700 лева за периода от м.01.2018г. до м.05.2019г., чрез запор върху трудовото възнаграждение. Не е оспорвал, че в периода м.05.2014г. до м.05.2017г. не са правени искания от взискателя за извършване действия по изпълнението. Оспорва обаче, че събраната сума от 1700лева представлява имуществена вреда за ищеца, позовавайки се на т.3 от ТР № 2/2015г. на ВКС. Излага, че запорът касае само секвестируема част от трудовото възнаграждение, тъй като са удържани по 100 лева месечно. Преценката относно секвестируемата част е предоставена на работодателя като трето задължено лице. Извън това, БТВ на ищеца през целия период на удръжките се сочи да е било в размер надхвърлящ несеквестируемата част. Предполага, че е възможно и самият работник да се е съгласил, работодателят му да удържа определен размер от заплатата, т.е сам да се е отказал от несеквестируемостта, извод за което можело да се направи от изявлението на ищеца по изп.дело, че спирал от м.06.2018г. да плаща по изп.дело, защото заплатата му е под несеквестируемия минимум. На 30.11.2018г. била депозирана жалба срещу действията на ответника относно налагането на запора, която е била оставена без разглеждане от ВОС с определение по в.гр.д. № 341/2019г. На 10.04.2019г. взискателят е отправил искане за прекратяване на изп.производството и връщане на изп.лист. На 12.04.2019г. е изпратено уведомление до взискателя за прекратяване на изп.дело. На 19.04.2019г. е изпратено и съобщение до работодателя за вдигане на наложения запор. Потвърждава, че понастоящем по изп.дело е събрана сума от 300лева, която не е била разпределена и която подлежи на връщане на длъжника, за което отправя покана до него за посочване на банкова сметка за възстановяването й. Твърди, че в случая липсва причинена имуществена вреда, защото събраните по изп.д. суми са погасили съдебно установено задължение на ищеца.

Евентуално, твърди, че вредите не са резултат на негови незаконосъобразни действия, а такива на работодателя, който не е изпълнил задължението си по преценка несеквестируемия размер от получаваното от ответника възнаграждение. Оспорва и наличие на причинно- следствена връзка между негови действия и сочените вреди. Евентуално твърди да е налице съпричиняване от страна на ищеца, доколкото същият не бил се възползвал своевременно от възможността да обжалва действията на ЧСИ по реда на чл. 435 ГПК насочени към несеквестируемо вземане и след настъпила перемпция.

По искане на ответника по делото е конституирано като трето лице помагач „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, което не е взело фактическо участие в делото.

Първоинстанционния съд е приел, че макар и разпоредбата на чл. 441 от ГПК да определя отговорността за вреди на частния съдебен изпълнител по чл. 45 от ЗЗД, следва да квалифицира претенцията като такава по чл. 74 от ЗЧСИ. Последната е специална правна норма спрямо общата, което означава, че не я дрогира, а само стеснява нейното приложение.

Нормата на чл. 74 от ЗЧСИ регламентира имуществената отговорност за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При правилно разпределение на доказателствената тежест и оценка на събраните доказателства първоинстанционният съд е установил релевантните факти. Пред въззивният съд не се оспорват тези от тях, които са установени с писмени доказателства - изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 1862/2014г. на ВРС, възоснова на който е образувано изп.д. № 20147160400431; липсата на искания от взискателя за извършване на действия в период от три години от м.05.2014г. - до м.05.2017г.; извършени удръжки от трудовото възнаграждение в общ размер от 1700 лева, в периода от м.01.2018г. до м.05.2019г. В този период брутното трудово възнаграждение на ищеца е било, както следва: м.01.18г.- 657,58лева, м.02.18г.- 609,31лева, м.03.18г.- 699,98лева, м.04.18г.- 708,42лева, м.05.18г.- 690,89лева, м.06.18г.- 632,78лева, м.07.18г.- 639,28лева, м.08.18г.- 584,32лева, м.09.18г.- 685,46лева, м. 10.18г.- 643,78лева, м.11.18г.- 987,28лева, м.12.18г.- 681,46лева, м.01.19г.- 694,60лева, м. 02.19г. – 683,60лева, м.03.19г.- 727,04лева, м.04.19г.- 753,48лева и м.05.19г.- 754,38лева.