Определение № 382 от 29.05.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 382 гр. Благоевград, 29.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно частно наказателно дело № 20241200600600 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.345, вр. чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК, и образувано по постъпил частен протест на прокурор от РПС срещу протоколно определение № 901 от 03.04.2024 г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 222 / 2024 г. по описа на РСБ, с което съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокурора, поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите.

Прокурорът считат, че на досъдебното производство са били налице предпоставките на чл.269, ал.3 от НПК за провеждане на задочно производство по отношение на обвиняемите П. И. и В. И., поради което определението на районния съд е необосновано и незаконосъобразно.

Възразява се също срещу констатации, касаещи предмета на обвинението.

Ето защо се иска обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Срещу протеста е подадено писмено възражение от адв. Д. К. – повереник на пострадалия Е. Л., който счита, че обжалваното определение е законосъобразно и правилно, а възраженията на прокурора са неоснователни.

Поддържа се, че преведената от пострадалия на обвиняемите сума е по-висока 1 от таза, посочена в обвинителния акт и следва да бъде включена в предмета на обвинението.

Съдът намира частния протест за допустим, а разгледан по същество за неоснователен по отношение на следното:

Лицата П. К. И. и неговата майка В. Н. И. са обвинени в извършване в съучастие на престъпление по чл.209, ал.1, пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, като по отношение на П. И. деянието се явява извършено при условията на опасен рецидив – квалифицирано от прокурора като престъпление по чл.211, ал.1, пр.3 вр. чл.209, ал.1, пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. Разследването по досъдебното производство е проведено от 07 РУ – СДВР - ДП ..., след което от РПС в СРС е внесен за разглеждане обвинителен акт и образувано НОХД № 14087/22 год. по описа на съда, като на основание чл.43, т.1 от НПК далото е прекратено и изпратено на ВКС с искане за изпращането му за разглеждане от друг еднакъв по степен съд. С Определение № 256 /23.12.2022 год. по НЧД № 1010/2022 г. на първо н.о. на ВКС делото е изпратено за разглеждане от РСБ.

Пред РСБ е образувано НОХД № 1/2023 год. по описа на съда и на обвиняемите П. И. и В. И. е назначен служебен защитник, тъй като същите не са разполагали със средства да си ангажират такъв. С протоколно определение № 2110 от 12.07.2023 год., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 1/2023 год. по описа на РСБ, съдебното производство е прекратено и делото е върнато на РПС за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

Видно от материалите, находящи се в том 2 на ДП ..., след връщането на делото на стадия на досъдебно производство, на 13.10.2023 год. на обвиняемите П. И. и В. И. са връчени призовки да се явяват на 17.10.2023 год. в сградата на управлението на адрес в гр. С., за предявяване на постановление за привличане на обвиняем /л.35 и л.39/. Тъй като обвиняемите не са се явили и не се посочили причини за неявяването си, с постановления от 25.10.2023 год. са обявени за ОДИ с мярка „П.д.“ /л.л.40-45/, като с постановление от 31.10.2023 год. досъдебното производство е спряно.

Производството е възобновено с постановление от 02.01.2024 год. /л.48/. На 19.01.2024 год. на обвиняемите са назначени нови защитници от САК /л.53, л.59/, на които са предявени постановленията за привличане при условията на 2 чл.369, ал.3 от НПК /л.55-56, л.61-62/. Отново на същата дата на служебните защитници е предявено разследването /л.63, л.64/.

След завършване на разследването по ДП ..., от РПС е изготвен обвинителен акт, който е внесен за разглеждане в РСБ и е образувано НОХД № 222/2024 год. по описа на БРС. На 03.04.2024 год. е проведено разпоредително заседание и с протестираното определение № 901 /03.04.24 г. съдебното производство по НОХД № 222/2024 год. по описа на БРС е прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е приел, че не е имало основание за задочно привличане на обвиняемите П. И. и В. И., тъй като същите са продължавали да живеят на известните им по делото адреси в гр. Б.“, при което П. И. е бил с МНО „...“, а от месец ноември 2023 год. същият е изтърпявал наказание „л.“. Наред с това за привличането на обвиняемите не е бил призован назначеният им от съда служебен защитник.

Настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло посочените съображения и доводи на районния съд и намира определението за прекратяване на съдебното производство и връщане на далото на прокурора на посочените основания за обосновано и законосъобразно:

Във всяка отделна фаза на процеса съответните органи, изпълняващи функцията на процесуално ръководство, са длъжни да гарантират правото на защита на обвиняемите чрез спазване на конкретни правила, включително и на правилата за задочното производство. В тази насока е известно, че обвиняемият, защитаващ собствените си права и законни интереси, има процесуалното право да участва в наказателното производство, а съдът и разследващите органите са длъжни да му осигурят възможност да упражни това право. Известно е още, че правото на обвиняемия да участва лично в производството е основен елемент от справедливия процес по ЕКЗПЧОС. При това следва да се акцентира на убедителната константна практика на Европейския съд по правоприлагането на чл. 6 от ЕКПЧ, че задочното производство изцяло или частично е търпимо само в процесуалната ситуация на доказван отказ на обвиняемото лице да се яви по делото и да се защитава, или бягство от правосъдието, на каквито факти не сочи конкретиката по казуса.

В случая обвиняемите П. И. и В. И. са продължавали да живеят на 3 известните им по делото адреси в гр. Б.“, ..., където лично са им били връчени призовки на 13.10.2023 год. Липсват данни, че обвиняемите са били повторно призовавани и търсени на тези адреси, но не са били намерени. Видно е също, че обвиняемите са посочили номера на мобилни телефони, на които липсват данни, че са били търсени. За привличането не е бил призован назначеният от съда служебен защитник. Следва да се отбележи, че през посочения период обв. П. И. е бил с контролирано местоположение. От представената по делото справка от Началника на затвора Бобов дол за правното положение на л.св. П.

И. става ясно, че последният за времето от 14.07.2023 год. до 23.11.2023 год. е бил с МНО „...“, а на 24.11.2023 год. е постъпил в затвора за изпълнение на наказание „л.“ /л.59 от НОХД №222/24 на БРС/. Ето защо не е имало основание за задочно привличане на обвиняемите П. И. и В. И. при условията и в хипотезите на чл.206 вр. чл.269, ал.3 от НПК /местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено; не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответния орган; обвиняемият се намира извън пределите на Р Б/. С оглед на така установените по делото обстоятелства въззивният съд намира, че при провеждане на досъдебното производство в отсъствие на обвиняемите са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като не са положени всички усилия за призоваване на същите, поради което обжалваното определение на районния съд следва да бъде потвърдено и делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

Съдът намира за неоснователни възраженията на повереника на пострадалия, че в обвинението не са включени суми, за които се твърди, че са преведени на подсъдимите. В тази връзка следва да се има в предвид, че в изключителните компетенции на прокурора е да определи предмета на делото и очертае рамките, в които ще се развие процесът на доказване. Посоченият въпрос следва да се реши суверенно от прокурора, а преценката му може да се контролира единствено в рамките на йерархичната система на обвинителната власт. Намесата на съда, би деформирала основната му роля на безпристрастен арбитър в наказателния процес и би довела до неоснователно присвояване на очертаните от чл.46 НПК прокурорски функции. Ето защо и тъй като визираното правомощие на прокурора не подлежи на съдебен контрол, исканията в тази насока са процесуално недопустими.

4

При гореизложеното и на основание чл.341, ал.2, вр. чл.249 от НПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 901 от 03.04.2024 г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 222 / 2024 г. по описа на РСБ.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5