Решение № 118 от 19.04.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Стара Загора, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Гражданско дело № 20235500100247 по описа за 2023 година

Предявен е иск по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.

Ищецът Д. В. Д. твърди в исковата си молба, че ответникът е негов чичо – брат на баща му В. С. Д., починал на *** г. Твърди, че родителите му живеели на съпружески начала от края на 1987 г. до м. февруари 2014 г. в апартамент, находящ се в гр. С.З., ***. Този имот бил придобит през 1969 г. от дядо му – С. В. Д.. Ищецът твърди, че баща му злоупотребявал с алкохол и дълго време оставал без работа, не се грижил за семейството си, поради което родителите му се разделили и майката напуснала описаното жилище. Там останал да живее В., но след 2-3 месеца, тъй като изпаднал в безпомощно състояние, се преместил да живее в дома на майка си М. И. Д.а в гр. М., на чиито грижи разчитал. Тя починала през м. февруари 2022 г., а на *** г. в дома за стари хора починал и баща му. Ищецът твърди, че разбрал, че на 21.02.2022 г. бил сключен договор за доброволна делба между баща му и ответника, по силата на който в дял на ответника бил даден процесния апартамент, находящ се на ***, а баща му не получил реален дял в делбата, тъй като бил удовлетворен с друго движимо имущество от общите наследодатели С. В. Д. и М. И. Д.а. Ищецът счита, че този договор бил нищожен поради нарушаване на добрите нрави, тъй като баща му не е получавал от родителите си никакви движими вещи, а още по-малко такива, които да са равностойни на дела му при делбата на процесния имот. Твърди, че на практика липсва престация. Твърди, че никога баща му не е получавал движими вещи – дядо му починал много отдавна, още когато родителите му живеели като семейство. Баба му живяла през последните 10-12 години в гр.

М. и не притежавала движимо имущество, МПС, земеделска техника и 1 каквито и да било други вещи на значителна стойност, които да послужат да еквивалентна престация. Твърди, че през 2008 г. тя, заедно с баща му и чичо му продали апартамент, находящ се в гр. Т., цената от която била отредена за ответника предвид постигната уговорка той да получи парите, а апартаментът в гр. С.З. (процесният) да остане за В.. Твърди, че към момента на извършване на делбата на процесния имот бащата му не е получил нито имотно, нито парично уравнение на дела си. Налице била ясна нееквивалентност на престациите, която водела до нищожност на договора поради нарушаване на добрите нрави. Иска съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договора за доброволна делба от 21.02.2022 г. като протИ.речащ на добрите нрави.

Ответникът И. С. Д. оспорва иска. Признава, че бащата на ищеца е негов брат, починал на *** г., а ищецът – негов племенник. Признава, че той се е преместил да живее при майка им М. И. Д.а в гр. М., където живял 8 години до смъртта си. Твърди, че бащата на ищеца е получавал вещи със значима стойност, като пояснява, че това са една брачна халка около 3 грама; златни обеци като халки от около 1 гр всяка; 3 бр. златни монети турски от около 4-5 грама едната. Тези монети били дадени на В. и на Д.. На Д. са дадени халката и обеците при завършване на гимназията. Дала ги баба му на Д.. Останалото злато е дадено на В., когато завършил средното си образование и той си направил пръстен. Златото било дадено от бащата С. на В., за да си направи пръстен и гривна. Пръстените били направени от иманярско злато. Трите златни монети също били от иманярството.

Ответникът твърди, че баща му С. е погасил заем на брат му В., като продал мотор за 300 лв. Пояснява, че заемът от 300 лева е бил взет от брат му от първи братовчед през 1988 г. и не бил върнат в продължение на 2-3 г. Тогава баща му С. продал мотора, за да върне заема. Заемът бил върнат 1990/1991 г., преди да почине. Ответникът твърди, че през 2008 г. продали имот – апартамент в гр. Т.. Като получили парите, майка му М. си дала нейната част на него и той я прибавил към неговата част и я вложил в апартамент. Твърди, че той представлявал В. на самата сделка и го помолил да му даде парите, за да ги вложи в апартамента, и той се съгласи. В течение на времето започнал да му дава определена сума пари и той бил доволен, че спазва уговорката, която имали. Така 5-6 години всеки месец му давал по 80-100 лв. на месец.

Майка му всеки месец давала на В. по 100 лева за времето от 2008 г. до 2014 г., от които 50 лв. били за издръжката на ищеца, която баща му бил осъден да заплаща, защото той не работел и нямал доходи. Твърди, че останалите 50 лв. ги е давала лично на него. В някои случаи е давала директно 100 лв. на В., а друг път е давала 50 лв. на Д. и 50 лв. на В.. Счита, че даденото на бащата на ищеца му дава основание да приеме, че според неговата воля и разбиране е достатъчно, за да не иска към момента на сключване на доброволната делба реален дял и е удовлетворен, с оглед на всички грижи, получени от майка им и от него.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, становищата и доводите 2 на страните, въз основа на приложимото право намери за установено следното:

Страните по делото са роднини – ищецът е племенник на ответника – син на неговия брат В. С. Д., починал на *** г. Родителите на ответника притежавали апартамент, находящ се в гр. С.З., ***, с идентификатор по КККР на гр. С.З. ***. Бащата С. В. Д. починал на *** г., а майката М. И. Д.а – на *** г. След смъртта на майката, с договор за доброволна делба от 21.02.2022 г. с нотариална заверка на подписите в дял на ответника И. С. Д. е поставен описаният по-горе апартамент. Бащата на ищеца, В. С. Д. не е получил дял в натура при доброволната делба, като е заявил, че е удовлетворен с друго движимо имущество от общите наследодатели С. В. Д. и М. И. Д.а.

Ищецът Д. В. Д. е роден от съжителството на В. С. Д. с Р.Д.Т.. Това съжителство продължило до 2014 г., когато двамата се разделили. В. С. Д. останал за живее в процесния апартамент, но по-късно се преместил да живее при майка си М. Д.а в гр. М.. Страните не спорят, че последните 8 години преди смъртта му е живял там.

Освен тези факти, по делото е установено още, че бащата на ищеца е бил трайно безработен и не е имал доходи – така свид. Р.Т., свид. Д. и свид.

Т.. След преместването му в гр. М. издръжката му е била поета изцяло от майка му и от брат му, който е помагал много, включително е давал и пари.

Майка му М. е плащала и издръжката, която той е дължал на ищеца. След смъртта на майката бащата на ищеца е останал да живее в къщата в гр. М., а брат му е продължил да се грижи за него – посещавал го е ежеседмично, носел му е храна, цигари и му е купувал необходимото – така свид. М. И. Т., Д. И. Д. и Д.Н.Д.. Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетелки, тъй като те твърдят неща, на които са били очевидци, а и показанията им не са протИ.речиви, в т.ч. и показанията на свид. Д.а. Установено е още от техните показания, че отношенията между ищеца и баща му не са били добри и той е идвал в М. повечето при баба си – така свид. Т. и свид. Д.а. Финансова помощ от родителите си бащата на ищеца е получавал и по време на съжителството му със свид. Р.Т., в т.ч. баща му С. В. Д. е погасил негов кредит. От показанията на свид. Т. и Т. се установява, че той (дядото на ищеца, С. Д.) е търсил и намирал в речни наноси злато. От него били направени бижута за двамата му синове. Последното злато било дадено на ищеца от баба му по повод на абитуриентския му бал – така свид. Т. и свид.

Д.а.

По делото е установено още, че родителите на ответника са притежавали в гр. Т. апартамент, който са продали с договор за покупкопродажба от 07.08.2008 г., обективиран в н.а. № 96, т. VІІ, рег. № 10525, дело № 1129/2008 г. по описа на нотариус Е.Ш. с № 128 по списъка на НК.

Страните не спорят, че парите от продажбата е получил ответникът.

От заключението на вещото лице се установява, че пазарната стойност на процесния апартамент към датата на доброволната делба е в размер на 3

102 496 лв., респ. стойността на дела на бащата на ищеца е 51 248 лв.

Данъчната оценка на този имот също към момента на доброволната делба е 71 219,70 лв.е респ. данъчната оценка на дела на бащата на ищеца е 35 609,85 лв.

Страните не спорят, че по време на изслушване на договора за доброволна делба движими вещи на бащата са ищеца не са давани.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Ищецът счита, че договорът за доброволна делба, сключен между баща му и ответника, е нищожен, тъй като към момента на извършването на делбата баща му не е получил нито имотно, нито парично уравнение на дела си. Счита, че в случая е налице явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради протИ.речие с добрите нрави, тъй като насрещната престация на получилия имота в дял е практически нулева.

Принципно в съдебната практика се приема, че съществената нееквивалентност на насрещните престации по един двустранен възмезден договор може да съставлява накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.

26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В тази връзка следва да се има предвид и че съгласно принципа на свободата на договаряне, закрепен в чл. 9 ЗЗД, известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като приложението на принципа предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. Накърняване на добрите нрави е налице единствено при прекрачване на разумната граница на свободата на договаряне, при такава съществена нееквивалентност на насрещните престации, при която едната от тях е пренебрежимо малка в сравнение с другата – дотолкова, че с това се нарушават общоприети морални норми, въплъщаващи общественото понятие за справедлИ.ст. Преценката за това обаче не се ограничава единствено до простото сравняване на насрещните престации по договора, а обхваща и всички останали обстоятелства, установени по делото във всеки един конкретен случай, които са от значение за изясняване на действителните отношения между страните и преследваната от тях цел, включително – техните мотиви да сключат договора именно при значителна неравностойност на насрещните престации по него.

Особеното в случая, за което трябва да се държи сметка, е, че атакуваната от ищеца сделка е договор за доброволна делба. Договорът за доброволна делба представлява самостоятелен вид и специфичен договор, целта на който е всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество, доколкото това е възможно, срещу което и останалите съсобственици при възможност получават такъв реален дял, максимално близък по стойност на стойността на дела им в съсобствеността. Ако всеки от съсобствениците получи реален дял, съответстващ на стойността на дела му в съсобствеността или при минимално несъответствие е постигнато съгласие за уреждане на отношенията, допълнително уравнение на дяловете не е необходимо. Ако обаче стойността на получения от някой от съсобствениците 4 реален дял значително се различава от стойността на дела му в съсобствеността, договорът за доброволна делба следва да съдържа и клауза за начина, по който се извършва уравняването. Законът не установява императивно изискване за вида на дължимото уравнение при постигнато съгласие между съсобствениците за доброволно поделяне на съсобствено имущество с договор за доброволна делба. Не съществува пречка неравенството в дяловете при делбата да не се изравнява с пари или имот, а по друг начин. Затова преценката дали при уговаряне на различна от посочената в чл.69, ал.2 ЗН престация са били накърнени добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД трябва да обхваща евентуално наличие и на други субективни предпоставки, обуславящи необичайност на сделката, довели до нарушаване на изискванията за еквивалентност. Това са конкретно проявени обстоятелства, съпътстващи сключването на договора, които обосновават или изключват извода за неоправдано разместване на блага. Такива са здравословно състояние, възраст, социалното положение на продавача, роднинските връзки и мотивите за сключването на договора, както и други морално-етични съображения и имуществени отношения.