Определение № 547 от 18.02.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 547 гр. София, 18.02.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Петър Н. Славчев

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно частно наказателно дело № 20251100600489 по описа за 2025 година

Производството по делото е с правно основание чл.249,ал.3,вр.чл.248,ал.1,т.3,вр.Глава 22 от НПК „Производство пред въззивната инстанция за проверка на определенията и разпорежданията“.

Постъпил е Частен Протест/ЧП/ от прокурор от СРП срещу протоколно определение на СРС,НО,104-ти състав по НОХД№ 15708/2024 г. , постановено в хода на проведено открито разпоредително заседание/РЗ/, с което първостепенния съд е констатирал,че са допуснати отстраними съществени проц. нарушения, които са довели до накърняване правото на защита на обвиняемия и ограничаващи правото му да научи в какво точно е обвинен.

В горния ЧП прокурорът релевира оплаквания срещу протестираното определение и поради това иска отмяната му ,считайки че не е налице допуснато отстранимо съществено проц. нарушение на фазата на досъдебното производство.Прокурорът настоява още че са спазени изискванията на чл.246,ал.1 от НПК , както и че е посочена време,място и начин на извършване на престъплението, а самото обвинение не било неясно. Доколко според прокурора протестираното определение е незаконосъобразно,непрпавилно и необосновано се иска отмяната му от въззивния СГС.

Софийският Градски съд ,за да осъществи своите контролни правомощия спрямо обжалвания съд. акт, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По настоящото наказателно производство е проведено открито разпоредително заседание , в хода на което СРС е прекратявал съдебното производство на основание допуснато на досъдебната фаза отстранимо съществено проц. нарушение, свързана с недостатъчна конкретизация на признака „време на извършване на престъплението“.Сс същото определение ,но във втори и трети диспозитив съдът е отказал конституирането на физическото лице П.И.К. като частен обвинител и не е приел за съвместно разглеждане гражданския иск на същото лице срещу подс.Н. К..В края на това определение /съдържащо три диспозитива на три различни произнасяния/ СРС е посочил че този съд. акт подлежи на обжалване и протест в 7 дн. срок пред СГС.Последното е било само частично вярно/само за първите два диспозитива/ ,тъй като приемането на граждански иск /респ. отказа да се приеме такъв иск за съвместно разглеждане/ не подлежи на обжалване отделно от присъдата.Макар и да е дискусионно , дали е следвало СРС да се произнася по искането за конституиране на страни ,след като прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора на фаза досъдебно производство/а на досъдебно производство няма още страни/, то следва да се обърне внимание и на нещо друго.Мотивът на районния съд да откаже конституиране 1 на физическото лице П.К. като частен обвинител ,поради това че посоченото в обв. акт пострадало лице е всъщност ощетеното юридическо лице „ЧЕК ИНВЕСТ“ , по същество е логичен.Отделен въпрос е дали това е действителния пострадал,независимо от посоченото в обв. акт на СРП.От друга страна , в подготовката на СРС за провеждане на откритото разпоредително заседание е видно ,че не е връчвано съобщение на „ЧЕК ИНВЕСТ“ като ощетено юридическо лице с разясняване на правата на пострадалия , а за същото разпоредително заседание е призован П.К. и то като свидетел,при положение че сред участниците в разпоредителното заседание НПК не посочва свидетели.Възможно обяснение е и обстоятелството ,че пълномощното на адв.Х. е с обем на представителната власт само спрямо свидетеля П.К. в лично качество , но не и по отношение на посоченото като ощетено юридическо лице „ЧЕК ИНВЕСТ“ ЕООД.Респективно „ЧЕК ИНВЕСТ“ ЕООД не е било и призовавано за предявяване на материалите от досъдебното производство, а при фактически извършените предявявания на адв.Х.,последният не е представлявал посоченото за ощетено юридическо лице , а само П.К. като физическо лице.Основателно защитникът на подсъдимото лице е изложил съображения за липсата на индивидуализация на процесните телефони и лаптоп , което обективно затруднява защитата и дори възможното доброволно връщане,тъй като няма да е ясно дали доброволно върнатите са всъщност инкриминираните.На последно място, съдът дължи собствен анализ и преценка на всички части на обв. акт и далеч не е обвързан от твърдението на прокурора в акта ,че едно или друго лице е пострадал от дадено престъпление.Съдът е длъжен да прецени независимо и суверенно и това обстоятелство , изхождайки от закона и тълкувателната практика на ВКС.Чл.75 от НПК ясно посочва какви характеристики следва да са налице и какви последици в даден патримониум следва да са настъпили ,за да се определи дадено физическо или юридическо лице като пострадало.В самото разпоредително заседание е имало дори възражение от защитата на подсъдимия , но това не е било коментирано от СРС.Прокурорът от своя страна е приложил 4 бр. Договори за лизинг /с приложения и общи условия/ на досъдебното производство , но не ги е коментирал и анализирал в акта.Нужно е това да се направи сега.Съгласно тези договори „Теленор България“ ЕАД /чрез своя служителка и пълномощник М.Велинова,неразпитана като свидетел/ е сключил договор за лизинг на мобилни устройства с „ЧЕК ИНВЕСТ“ ЕООД/като корпоративен клиент/, като договорът е подписан от П.К. , като управител на лизингополучателя.Договорът е със срок 23 месеца и при липса на заплащане на допълнителна цена 3 дни след изтичане на срока/в който случай лизингополучателят става собственик/, се дължи връщане на устройствата.Детайлите на договорите касателно броя на ползвани СИМ карти, фактурирането на таксите за услуги и т.н. правят практически възможно друго лице ,освен лизингополучателя да ползва устройствата.Договорите са сключени на 28.12.2018г./първите три/ и на 28.01.2019 г.Няма данни какво е било поведението на „ЧЕК ИНВЕСТ“ като лизингополучател след изтичане на срока на лизинга/а това е станало преди твърдяното извършено престъпление ,тъй като първите три лизингови договори са изтекли на 28.11.2020 г. , а четвъртият - на 28.12.2020 г.Следователно , „ЧЕК ИНВЕСТ“ е дължал връщане на устройствата/при това повече от година преди да е извършено твърдяното престъпление по чл.206,ал.1 от НК в обв. акт/ , ако не е придобил междувременно собственосттта им по специална клауза в договора.За целта следва да се разпита като свидетел пълномощника на „Теленор България“ при сключване на договора или друго информирано по тези въпроси лице от този мобилен оператор/в частност от правоприемника му „Йеттел България“ ЕАД.В случай ,че последният не е получил обратно нито устройствата ,нито е заплатена допълнителната цена по договора и не е предприел никакви правни действия за защита на интересите си ,то следва да бъде призован за участие в предявяване на материалите от досъдебното производство.

Договорите за лизинг с приложенията имат характер и на разписка в потвърждение на обстоятелството ,че устройствата ,предмет на договорите са реално връчени във владение на управителя на лизингополучателя - П.И.К..Устройствата в тези договори и приложенията към тях са ясно индивидуализирани като вид , модел и ИМЕИ, като при липсата на подобна индивидуализация на инкриминираните в обв. акт устройства , в момента не може да се твърди първо ,че устройствата ,предмет на лизинговите договори , са същите с тези , които се твърди да са предмет на престъпление.В случай ,че обвинението се поддържа от прокурора ,следва да се индивидуализират телефоните и лаптопа в нужната степен в диспозитива на обвинението/в постановление за привличане и обв. акт/.На следващо място , както и съдебните състави в производствата по чл.64,ал.1 НПК/пред СРС/ и по чл.64,ал.7 и следв. от НПК/пред СГС/ ,за да приемат липса на обосновано предположение ,че обв.Камуров е извършил престъплението , в 2 което е обвинен , констатират липсата на доказателства за време и място на реално връчване на инкриминираните мобилни устройства от страна на П.К. на Н. К..Следователно , във връзка с констатираното и от СРС отстранимо съществено проц. нарушение , следва да се укаже на прокурора да конкретизират кога и къде са връчени устройствата , както и кога е проведен твърдения телефонен разговор между Коцев и К. , при който се твърди последният да е отказал връщане на същите.Това може да се установи чрез анализ на трафични данни и други писмени справки кога К. е напускал страната и кога се е завръщал в нея, за да се проверят твърденията на св.Коцев и да се конкретизира обвинението ,така че да е възможна някаква реална защита по него.

Въззивният съд ,съобразно всичко гореизложено, намира ,че ЧП е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

СРС е постановил правилно определение/ в частта за констатираното съществено проц. нарушение/ ,но процесуалните нарушения са повече ,съобразно гореизложеното , поради което следва да се разширят указанията към прокурора

Въз основа на всичко гореизложено, въззивният съд намира ,че правилно СРС е приел ,че на досъдебното производство са били допуснато отстраними съществени проц.нарушения, поради което депозирания ЧП е неоснователен и следва да се остави без уважение.

Същевременно делото следва да се върне на прокурора на фаза „Досъдебно производство“ , където следва да изпълни допълнителните указания от въззивната инстанция по приложението на закона.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 249,ал.3,вр.чл.248,ал.1,т.3 от НПК Софийският Градски Съд ,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определението на СРС,НО,104-ти състав , постановено в открито РЗ от 04.12.2024 г.по НОХД № 15708/2024 г., с което е прието ,че на досъдебното производство са било допуснато отстранимо съществено нарушение на проц.правила/посочено в обст.част на протестираното Определение/ , които са накърнили правото на защита на подсъдимия , тъй като протестираното Определение е правилно и законосъобразна , а депозирания ЧП е неоснователен.

ВРЪЩА ДЕЛОТО НА СРП на фаза „Досъдебно производство“ за допълнително разследване и изпълнение на указаното както от СРС , така и дадените указания от настоящата въззивна инстанция по приложението на закона,посочени в обстоятелствената част на настоящото Определение.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3