Решение № 1506 от 25.08.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 78/2022
- Вид
- Решение № 1506
- Подписан
- 25.08.2023
- В сила
- 29.02.2024
- Състав
- Методи Неделчев Антонов
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1506 гр. Пловдив, 25.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20225330200078 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-010975/23.11.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на И. Б. И. ЕГН: ********** за нарушение на чл.
6, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/лв.
С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно издадено да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
Административнонаказващият орган – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, в писмено становище излага съображения за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на НП. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
1
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 02.11.2021 г. в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ кръстовище с ул. „Лев Толстой“, посока запад-изток, около 18: 20 ч. било установено движение на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ***. Посоченият погоре лек автомобил „Фолксваген Поло“ преминал през кръстовището на забраняващ, червен сигнал на светофарната уредба и ударил предприелия ляв завой, на разрешен сигнал лек автомобил „Хюндай“ с рег. № ***. Вследствие на сблъсъка настъпило ПТП с материални щети.
След установяване на водача на фолксвагена, а именно жалбоподателя И. И., бил съставен АУАН, който й бил връчен лично и подписан от нея без възражения.
Като се запознал с материалите по административнонаказателната преписка наказващият орган приел фактическа обстановка, идентична на съставения АУАН и издал обжалваното наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Н. Ф., копие на протокол за ПТП № 1757985/02.11.2021 г., справка за нарушител/водач, копие от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи.
Разпитан пред съда в качеството на свидетел, Ф. потвърди направените в съставения от него акт констатации и обстоятелствата, при които е съставил акта за установяване на административно нарушение. Потвърждава, че лично той и колегата му Г. възприели нарушението. Видели автомобила на жалбоподателя да преминава на червен сигнал на светофарната уредба и ударил преминаващия на разрешителен сигнал автомобил „Хюндай“.
Неговите показания се намират в пълно съответствие с приложения и приет по делото протокол за ПТП № 1757985/02.11.2021, съставен от *** А. Г. и подписан от двамата участници в движението. Съдът дава вяра на показанията на св. Ф. и ги оценя като обективни, последователни и логични.
С оглед събраните доказателства съдът приема, че описаната в 2 наказателното постановление фактическа обстановка е обективно и правилно установена.
При извършената проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят И.
И. е осъществила от обективна и субективна страна състава на вмененото й административно нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
От обективна страна се установи, че жалбоподателят И. И., като водач на процесния лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № *** се е движила по бул. „Санкт Петербург“, като преди кръстовището с ул. „Лев Толстой“ е имало поставена светофарна уредба регулираща двежението.
Същевременно при червен, забраняващ сигнал на светофарната уредба жалбоподателят И. навлязла в кръстовището, при което последвал удар между управлявания от нея автомобил и лек автомобил „Хюндай“ с рег. № ***. Вследствие на удара на лек автомобил „Хюндай“ с рег. № *** били причинени имуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Като не е спазил това свое задължение, а именно да съобрази поведението си като водач на лек автомобил със светлинния сигнал на светофарната уредба, жалбоподателят е извършила вмененото й административно нарушение по чл.
6, т. 1 ЗДвП.
Административното нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП е осъществено от жалбоподателя виновно при форма на вина непредпазливост в хипотезата на небрежност, доколкото последната макар и да не е съзнавала общественоопасния характер на деянието си и да не е предвиждала настъпилите общественоопасни последици, е могла и е била длъжна съгласно ЗДвП и ППЗДвП да съобрази поведението си със светлинните сигнали на светофарната уредба.
За извършеното административно нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, от което е настъпило ПТП с материални щети, какъвто е настоящият случай, законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП 3 налагане на „глоба“ в размер на 200 лева. В случая с обжалваното НП е наложена глоба в установения от закона размер от 200 лева, поради което НП се явява законосъобразно и в санкционната си част.
Поради горните съображения, обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно, обосновано и издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора право на разноски съгласно нормата на чл. 63д, ал. 3 вр. с ал. 1 ЗАНН би имала въззиваемата страна. Доколкото обаче същата не е изявила претенция за присъждане на разноски, нито реално е доказала заплащането такива, то разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030010975/23.11.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив, Сектор Пътна полиция – Пловдив, с което на И. Б. И. ЕГН: ********** за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4