Определение № 327 от 07.05.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 327 гр. Благоевград, 07.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Крум Динев като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно частно наказателно дело № 20241200600505 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.345, вр. чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.4,т.1, вр. ал.1, вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК, образувано по постъпила частна жалба от Д.

Ю. Б.,ЕГН:**********,в качеството й на подсъдима по НОХД №59/2024г по описа на РС-Гоце Делчев и нейния защитник адв.М. П.,от АК-Благоевград срещу протоколно определение от 03.04.2024г, постановено в разпоредително заседание по НОХД №59/2024г. по описа на РС – Гоце Делчев,с което е оставено без уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора,поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения,довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемото лице.

Аргументира се неправилност и незаконосъобразност на съдебното определение,поради което се иска неговата отмяна.Застъпва се позицията,че на Д. Б. не е връчена призовка по реда на 219,ал.5 от НПК и тъй като лицето не знае за какво точно процесуално следствено действие е призовано,то не може да организира ефективно защитата си,в който смисъл се счита,че е налице съществено процесуално нарушение.На следващо място се прави възражение за нарушение на разпоредбата на чл.356,ал.4 от НПКлицето,за което има обосновано предположение,че е извършило 1 престъплението,се счита за обвиняем от момента на съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него и от този момент то има качеството на обвиняемо лице,поради което следва да му бъдат разяснени правата по чл.55,ал.1 от НПК.А в хода на образуваното производство първото действие по разследването е разпит на свидетел от 18.02.2023г,а Д. Б. е привлечена като обвиняемо лице едва на 11.05.2024г,вместо това да се случи на 18.02.2023г.Сочи се,че към 11.05.2023г вече са били извършени редица процесуално-следствени действия-разпити на свидетели,изготвена съдебна химико-токсилогична токсихимична експертиза и др. като за тези действия обвиняемото лице не е уведомявано за тяхното насрочване и провеждане. При този ход на образуваното производство се твърди нарушаване на правото на обвиняемия и неговия защитник не само да узнаят за провежданите следствени действия,но по тази начин са лишени и от възможността да участват в тях.По-нататък се правят възражения по хода на протичане на образуваното наказателно производство-въпреки образуването му като бързо производство,то е приключено три месеца по-късно,липсва постановление по чл.357,ал.2 от НПК от наблюдаващия прокурор разследването да се извърши по общия ред,липсва писмено доказателство за удължаване на срока по разследването,който съгласно чл.234,ал.1 от НПК е двумесечен.В този смисъл привличането на Б. като обвиняемо лице на 11.05.2024г се явява извършено извън срока на разследване,поради което това привличане не може да произведе необходимите правни последици по аргумент на чл.234,ал.7 от НПК.

Предвид на всички описани възражения се настоява за отмяна на определението на районната инстанция,прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежни лица/подсъдим и защитник/ и в законоустановения срок за това, а разгледана по същество за неоснователна с оглед на следното:

Районният съд е отхвърлил направените възражения от защитника,считайки всички за неоснователни,тъй като не ограничават правото на защита на 2 обвиняемото лице.С депозираната пред въззивният съд жалба защитата излага по-подробна аргументация в подкрепа на оспорванията си както и допълва същите.

По отношение на първото възражение-не е връчена призовка по реда на 219,ал.5 от НПК на Д. Б. и тъй като лицето не знае за какво точно процесуално следствено действие е призовано,то не може да организира ефективно защитата си,в който смисъл се счита,че е налице съществено процесуално нарушение.В кориците на ДП е приложена призовка за обвиняемо лице,видно от която е,че Д. Б. се призовава за извършване на действие по разследването:разпит на обвиняем.Тази призовка е връчена на 11.05.2023г в 14.10ч.Оформянето на тази призовка не придава никакъв смисъл на извършеното действие,тъй като последната е била връчена след като на Б. е било предявено постановлението за привличане на обвиняем от 09.05.2023г.Самото постановление е било съставено от

Нели

Вълчева/прокурор при ТО-Гоце Делчев,РП-Благоевград/,но е предявено от разследващия полицай на 11.05.2023г в 14.10ч. в присъствието на защитник,след което на същата дата в 14.20ч разследващият полицай е пристъпил към извършването на разпит на обвиняемо лице.Този разпит е проведен в присъствието на упълномощения на 13.04.2023г защитник адв.И.Т..Обвиняемата Б. е заявила,че разбира обвинението,но се е възползвала от правото си да не дава обяснения.Именно при разпита,последната е направила изрично изявление,че не възразява относно деня за призоваване,предвид че призовката й е връчена на същата дата и е изразила съгласие с това да и бъде предявеното обвинението както е изразила и становище относно нежеланието си да й бъдат предявени материалите по делото.

Предвид на посоченото не може да се счита,че неспазването на срока по чл.219,ал.5 от НПК нарушава правото на защита на обвиняемата Б. първо,защото тя е изразила изрично съгласието си за това и на второ място,защото въпреки,че срокът не е спазен последната е организирала защитата си по начина,че както предявяването на обвинението,така и разпита е проведен в присъствието на упълномощен от нея защитник. Лишено от правна логика е връщането на производството на досъдебна фаза,за да бъде повторено разглеждането действие /предявяване на обвинението,след като 3 това действие е извършено от компетентен орган,в необходимата форма и в присъствието на защитник,както и постановлението носи подписите на всички лица.

На следващо място се прави възражение за нарушение на разпоредбата на чл.356,ал.4 от НПК-лицето,за което има обосновано предположение,че е извършило престъплението,се счита за обвиняем от момента на съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него и от този момент то има качеството на обвиняемо лице,поради което следва да му бъдат разяснени правата по чл.55,ал.1 от НПК.В хода на образуваното производство първото действие по разследването е разпит на свидетел от 18.02.2023г,а Д. Б. е привлечена като обвиняемо лице едва на 11.05.2024г,вместо това да се случи на 18.02.2023г.Сочи се,че към 11.05.2023г вече са били извършени редица процесуално-следствени действия-разпити на свидетели,изготвена съдебна химико-токсилогична токсихимична експертиза и др. като за тези действия обвиняемото лице не е уведомявано за тяхното насрочване и провеждане. При този ход на образуваното производство се твърди нарушаване на правото на обвиняемия и неговия защитник не само да узнаят за провежданите следствени действия,но по тази начин са лишени и от възможността да участват в тях.

Това възражение почива на неправилното разбиране ,че производството е образувано като бързо,а образуваното производство е протекло по общия ред,видно от уведомлението,в което изрично е посочено,че на 18.02.2023г е образувано досъдебно производство/а не бързо такова/

№80/2023г.Въззивният съдът не намира за необходимо да се спира подробно на начина на образуване и протичане на производството,тъй като конкретиката на казуса изисква акцента да бъде поставен на допуснатите съществени процесуални нарушение на досъдебната фаза,които са ограничила правото на защита на обвиняемото лице и които да могат да бъдат отстранени при прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора.Така изтъкнатият от защитата формализъм в жалбата по отношение на начина на образуване на производството и неговото протичане отдавна е изоставен от законодателя след като с измененията на НПК,въведени в ДВ бр.63 от 2017г изрично в чл.249,ал.4,т.1 от НПК предвиди що е то допуснати на досъдебното производство съществени 4 отстраними процесуални нарушения,които да водят до нарушаване правата на обвиняемото лице.В казуса, привличането на обвиняемото лице е станало след като разследващият орган е събрал достатъчно доказателства за виновността на лицето в извършване на престъпление и това е станало след изготвянето на съдебно–химико-токсилогична /токсихимична/експертиза,тъй като Д. Б. е пожелала да бъде извършено медицинско химично изследване, за което й е бил връчен талон за изследване и съответно тя е дала кръв и урина за извършване на изследването.В този смисъл към 18.02.2023г,когато е било образувано досъдебното производство все още разследващият орган не е разполагал с необходимите по закон доказателства,за да пристъпи към предявяване на обвинение по чл.343б,ал.3 от НК.

Невъзможността на обвиняемата и нейния защитник да участват в предходно извършени процесуално-следствени действия също не представлява съществено процесуално нарушение ,тъй като в духа на процесуалния закон съдебната фаза е централната фаза на образуваното наказателно производство и именно в тази фаза при възражения от страна на обвиняемия и неговия защитник могат да бъдат повторени всички процесуално-следствени действия,извършени в хода на досъдебното производство,а в случая това са разпитите на двамата свидетели полицейски служители.Тук е мястото да се отбележи,че обвиняемата Б. не е пожелала повторен разпит на свидетелите като е отказала и предявяване на разследването.

По-нататък се правят възражения по хода на протичане на образуваното наказателно производство-въпреки образуването му като бързо производство,то е приключено три месеца по-късно,липсва постановление по чл.357,ал.2 от НПК от наблюдаващия прокурор разследването да се извърши по общия ред,липсва писмено доказателства за удължаване на срока по разследването,който съгласно чл.234,ал.1 от НПК е двумесечен.В този смисъл привличането на Б. като обвиняемо лице на 11.05.2024г се явява извършено извън срока на разследване,поради което това привличане не можело да произведе необходимите правни последици по аргумент на чл.234,ал.7 от НПК.Макар и по съществото си тези възражения да намират опора в процесуалния закон,който действително поставя срокове пред разследващите органи,но тези срокове са дисциплиниращи досъдебната фаза на процеса.И въпреки това съдът е длъжен да следи за тяхното спазване ,тъй като предвид 5 разпоредбата на чл.234,ал.7 от НПК не може да се позове на действия по разследването, извършени извън сроковете,защото не пораждат правни последици,а събраните доказателства не могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата.Безспорен е факта,че досъдебното производство е образувано на 18.02.2023г,поради което съгласно разпоредбата на чл.234,ал.1 от НПК следва да приключи в двумесечен срок/18.04.2023г/.В кориците на досъдебното производство липсва произнасяне на прокурора по отношение удължаването на този срок на осн. чл.234,ал.3 от НПК.Ето защо, привличането на обвиняемото лице и предявяването на обвинението,както и разпита на обвиняемото лице като извършени на 11.05.2023г са действия ,извършени извън законовия срок.

Привличане на лицето в качеството на обвиняем не представлява действие по разследването и извършването му извън законовите срокове не представлява съществено процесуално нарушени след като е извършено от компетентен орган ,в необходимата форма и при правилно приложение на материалния закон,касаещ формулираното обвинение и неговата правна квалификация.

Последвалият разпит на обвиняемата Д. Б. обаче от своя страна категорично попада под хипотезата на действие по разследването и като такова – следва да бъде извършено в срок, за да може да породи своите правни последици.В случая, действително е налице санкцията, визирана в разпоредбата на чл. 234, ал. 7 от НПК и невъзможност действията по разследването, извършени извън сроковете по ал. 1 – 3 /проведеният разпит на обвиняемото лице/, да породят правни последици, а събраните доказателства - да се ползват пред съда при постановяване на присъдата. Доколко нарушението е съществено обаче следва да се прецени конкретно и на плоскостта на визираното в чл. 249, ал.