Решение № 3584 от 16.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3584 гр. Пловдив, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20235330104291 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.34, ал.1 ЗС – първа фаза по допускане на делбата.

Ищeцът С. И. П. е предявил срещу И. И. П. иск за делба на следните недвижими имоти, а именно: 1/ поземлен имот с идентификатор № *****, находящ се в село К., община М., област П., ул. „Х. А.” № **, ведно с построените в имота: сграда с идентификатор № ****, застроена площ: 81 кв.м., брой етажи: *, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; сграда с идентификатор № ****, застроена площ: 24 кв.м.. брой етажи: *, с предназначение: гараж и сграда с идентификатор № ****, със застроена площ:

19 кв.м., брой етажи: *, с предназначение: селскостопанска сграда, ведно с всички подобрения и приращения в имота по смисъла на чл. 92 от ЗС; 2/ поземлен имот с идентификатор № ****, находящ се в село К., община М., област П., ул. „Ю. Г.” № **- а, с площ от 907 кв.м. и 3/ поземлен имот с идентификатор № ****, находящ се в село К., община М., област П., ул. „Ю.

Г.” № **-*, с площ от 884 кв.м.

В исковата молба се излагат твърдения, че между ищеца и ответницата е бил сключен граждански брак на *** г., прекратен на *** г. с решение за развод № ****, влязло в сила на **** г., постановено от Районен съд Аугсбург, Германия. Ищецът твърди, че по време на брака им с ответницата, придобили чрез договор за покупко–продажба, обективиран в нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот акт № ***, том ** от **** г. на Служба по вписванията гр. П., процесните недвижими имоти, подробно описани по-горе.

Поддържа имотите да са придобити в режим на съпружеска имуществена общност, която след прекратяване на брака им е преминала в обикновена съсобственост при равни права. Поради изложеното претендира да бъде 1 допусната и извършена между страните делба при равни квоти от по ½ идеална част за всяка страна.

Извън срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И. И. П., със становище за неоснователност на иска за делба по съображения за липса на съсобственост между страните. Излага доводи, че сключеният договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № **, том ** от *** г. на Служба по вписванията гр. П., по силата на който И. Г. П. /баща на ответницата/ й е прехвърлил процесните имоти е симулативен, като прикрива договор за дарение. Поради изложеното претендира в настоящото производство да се отчете нищожността на посочения договор, като се разкрие действителната воля на страните. Отделно от това излага доводи за липса на съвместен принос при придобиване на посочените идеални части от имота, доколкото към датата на продажбата съпрузите не са живеели заедно в едно домакинство и всеки от тях е придобивал вещи самостоятелно за себе си. По изложените доводи моли за отхвърляне на иска за делба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск за делба с правно основание чл.34, ал.1 ЗС, като производството е в първата фаза по допускане на делбата. Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследик. За възникването на потестативното право на делба следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти): на първо място, да е налице съсобственост между страните по спора, като участието на всички съсобственици е задължително и те имат качеството на задължителни необходими другари. В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съгласно нормата на чл.154, ал.1 ГПК проявлението на тези обстоятелства. Ответната страна, доколкото оспорва наличието на съсобственост, следва да докаже своите възражения.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № ***, том *, рег. № ***, дело № **** г., вписан в СВ Пловдив под акт № **, том **, вх.рег. № *** г., И. Г. П. продава на И. И. П. процесните недвижими имоти, а именно: 1/ поземлен имот с идентификатор № ****, находящ се в село К., община М., област П., ул. „Х. А.” № **, ведно с построените в имота: сграда с идентификатор № ***, застроена площ: 81 кв.м., брой етажи: *, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; сграда с идентификатор № ***, застроена площ: 24 кв.м., брой етажи: *, с предназначение: гараж и сграда с идентификатор № ****, със застроена площ: 19 кв.м., брой етажи: *, с предназначение: селскостопанска сграда, ведно с всички подобрения и приращения в имота по смисъла на чл. 92 от ЗС; 2/ поземлен имот с идентификатор № *****, находящ се в село К., община М., област П., ул. „Ю.

Г.” № **- *, с площ от 907 кв.м. и 3/ поземлен имот с идентификатор № ****, находящ се в село К., община М., област П., ул. „Ю. Г.” № **-*, с площ от 884 кв.м. В нотариалния акт е посочено, че общата данъчна оценка на имотите 2 възлиза на 13574,50 лв., а продажната цена е 9700 лв., която е посочено, че е изплатена на продавача изцяло и в брой преди изповядване на сделката. С договора за продажба прехвърлителят си запазва правото на ползване, пожизнено и безвъзмездно, за себе си и за сина си Г. И. П. по отношение на имота, описан под номер* – поземленият имот, ведно със сградите.

Видно от удостоверение за граждански брак № **** г. С. И. П. и И. И. П. са сключили граждански брак на**** г.

По делото е представено и решение от **** г., постановено от Районен съд Аугсбург, Германия, в сила от *** г., с което е прекратен бракът между страните по спора, като в мотивите на решението е прието, че считано от февруари ** г. съпрузите са във фактическа раздяла. С решение № **** г. на кмета на Район Тракия, Община Пловдив, на основание чл.118, ал.1 КМЧП е признато и допуснато изпълнението на чуждестранното съдебно решение, а именно: окончателно решение за развод номер ****, влязло в сила на *** г., постановено от Районен съд Аугсбург, Германия, за И. И. П. и С. И. П..

По делото е представено обратно писмо (контра летр) от ****г. от И. Г.

П., в качеството му на продавач, и И. И. П., в качеството и на купувач, по договор, сключен с нотариален акт за продажба на недвижим имот акт № **, том **, с което заявяват, че оформените като покупко-продажби сделки са привидни и прикриват дарение, страните не са си разменяли парични средства, вписаният като продавач не е получавал от вписания като купувач описаната продажна цена от 9700 лв., а всъщност действителната воля на страните е И. И. П. да надари дъщеря си И. И. П. с описаните в нотариалния акт недвижими имоти. Обратното писмо е оспорено от процесуалния представител на ищеца в откритото съдебно заседание, в което е представено, проведено на *** г., като съдът е открил производство по реда на чл.193 ГПК по оспорване на истинността му. В тази връзка по делото е изслушана и приета съдебно-графологична експертиза, която се кредитира от съда като обективно и компетентно дадена на основание чл.202 ГПК. От заключението на експертизата се установява, че в приетия по делото документ – обратно писмо от **** г. подписът за декларатор под № * са изпълнени от И. Г. П., а подписът за декларатор под № * в копието на л.74 е копие на подписа под № 2 в оригинала (л.105 от делото), който не е положен от И. И. П..

Представени са и извлечения от банковата сметка на И. С. П. – баща на ищеца, от *** г., видно от което И. П. е превел на сина си С. П. на **** г. сумата от 14179,54 лв., както и удостоверения за удържан данък върху работната заплата за 2018 г. и 2019 г. на ищеца.

Видно от удостоверение № **** г., издадено от МВР, сектор „БДС“, за И. И. П. има данни за задгранични пътувания в периода от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г., както следва: влизане в РБ – ГКПП Калотина шосе на 12.03.2019 г. в 03,04 ч., излизане от РБ – ГКПП Аерогара София на 14.03.2019 г. в 17,28 ч.

Видно от удостоверение № ****г., издадено от МВР, сектор „БДС“, за С.

И. П. няма данни за задгранични пътувания в периода от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:

На първо място, следва да се изясни какво е правното значение на пропускането на срока за отговор по чл.131, ал.1 ГПК в производството по съдебна делба и настъпват ли процесуалните преклузии на чл.133 ГПК, в случай че отговорът е подаден след едномесечния срок, както е по настоящото 3 дело. Разпоредбата на чл.131, ал.1 ГПК регламентира преклузивен срок, в който ответната страна може да упражни правото си да депозира писмен отговор на исковата молба. Последиците от неподаване на отговор са уредени в чл.133 ГПК, съгласно който когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл.211, ал.1, чл.212 и чл.219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Така уредените последици представляват проявление на принципа на концентрационното начало и поетапната преклузия в граждански процес, залегнала в Гражданскопроцесуалния кодекс от 2008 г. Същевременно обаче, като се отчитат спецификите на производството по съдебна делба, в което всяка от страните има едновременно процесуалното качество на ищец и на ответник, нормата на чл.342 ГПК предвижда, че в първото съдебно заседание всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в делбата маса на някои имоти. В този смисъл съдебната практика еднопосочно приема, че непредявяването на възраженията по чл.342 ГПК в срока за писмен отговор по чл.131, ал.1 ГПК не води до предвидената в чл.133 ГПК преклузия. Разпоредбата на чл.342 ГПК представлява специално правило за първото заседание в делбеното производство, в което всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой да участва в делбата, против размер на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти. Законът е предвидил такава възможност в делбеното производство, поради което и това е най-късният момент, в който страната може да направи възраженията си. Затова и не може да се направи извод за преклудирането им, на общото правило на чл.133 ГПК, тъй като е налице специална разпоредба в закона, предвиждаща преклузия за тези оспорвания в делбеното производство да е в един по-късен момент – първото по делото съдебно заседание. В този смисъл са решение № 18/ 03.02.2015 г. по гр.д. № 4619/ 2014 г. на ВКС, решение № 124/ 19.06.2015 г. по гр.д. № 620/ 2015 г., ВКС, решение № 604/ 06.01.2011 г. по гр.д. № 1229/ 2009 г. на ВКС, решение № 25/ 09.03.2021 г. по гр.д. № 2008/ 2020 г. на ВКС, I г.о. и др.

Предвид изложените принципни съображения, настоящият съдебен състав намира, че макар исковата молба да е връчена на ответната страна, чрез процесуалния и представител, на дата **** г., а писменият отговор да е подаден на ****г., т.е. след изтичане на законовия едномесечен срок по чл.131, ал.1 ГПК, то наведените възражения по наличие на симулация по отношение на правната сделка, от която ищецът извлича правата си, както и за липса на принос в придобиването, следва да се разгледат. Тези възражения касаят правото на ищеца да участва в делбата, които съгласно чл.342 ГПК могат да въведени за пръв път в процеса по делба в първото по делото съдебно заседание.

По наведеното от ответната страна възражение за относителна симулация на договор за продажба с твърдения, че прикрива дарение, съдът намира следното: