Решение № 270 от 02.12.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Свиленград, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20255620100261 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Д. Г. К., с ЕГН:

**********, срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК: 121130788, с която е предявен главен иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), обективно съединен с акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Д. Г. К. твърди, че на 23.08.2024 г., в около 21,00 часа, по АМ „Марица“, на 3,6-ти км., в посока Хасково, при управление на собствения му товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „Лт 45“, с рег. № СА6185ХМ, претърпял пътно транспортно произшествие (ПТП), при което автомобила му бил блъснат отзад от лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 270 CDI“, с рег. № СВ4448КС, за което бил съставен Констативен протокол за ПТП от същата дата. Виновен за настъпилото ПТП бил водачът на лекия автомобил. В резултат на така настъпилия пътен инцидент управляваният от ищеца автомобил бил тотално деформиран, а той получил значителни травматични увреждания и по спешност бил закаран в спешно отделение в гр. Стара Загора.

Ищецът твърди, че към датата на горепосоченото ПТП отговорността на водача на автомобила „Мерцедес“ за причинените от него вреди се покривала от застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, със застрахователна полица № BG/22/123002851157. Ищецът сезирал застрахователя с претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на процесното ПТП. По молбата му била образувана преписка по щета № Р26111000-04-24-7745/04.10.2024 г. по описа на ЗК „Лев Инс“ АД. С писмо с изх. № 11509/14.11.2024 г. ищецът бил уведомен от ответника, че застрахователят определил сумата 3400 лева като обезщетение за причинените му неимуществени вреди, които ищецът щял да получи при 1 подписване на споразумение. Ищецът счита, че така определеното от ответното дружество обезщетение е в занижен размер, тъй като било несправедливо и несъответно на действително причинените му болки, страдания, страхове и неудобства.

В резултат на получените при процесното ПТП травми, около месец ищецът не работил, цялото му тяло било схванато, а движенията му в торса и крайниците били силно ограничени. В момента на инцидента и впоследствие ищецът изпитвал неописуем страх за живота си, а и все още изпитвал безпокойство когато шофирал. Предвид изложеното, ищецът иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата 10000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат от гореописаното ПТП, ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение, считано от датата на увреждането - 23.08.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендира и направените съдебни разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не спори, относно твърдяното ПТП, механизма на настъпването му и вината на водача на лекия автомобил, както и относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, със застрахователна полица № BG/22/123002851157. Оспорва твърденията на ищеца за претърпените от него вреди, техния характер и продължителност на възстановителния период. Оспорва и наличието на причинно-следствена връзка между вредите и процесното ПТП. Счита, че претендираното обезщетение е в завишен размер, който не кореспондирал нито с проведеното лечение и срока за възстановяване, нито с липсата на данни за последващо лечение или ексцес. Ответникът оспорва и претенцията за лихва за забава от датата на увреждането, като счита, че такава се дължи след предявяване на претенция пред застрахователя и изтичането на максималния срок за произнасяне по предявената пред застрахователя претенция.

По изложените съображения ответникът моли съда да отхвърли иска и да му присъди направените по делото разноски. Прави възражение за намаляване поради прекомерност на направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК, във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от представения с исковата молба Констативен протокол за ПТП с постадали лица, съставен от В.П.П. – дежурен ПТП при ОДМВР – Пловдив – с-р „Пътна полиция“, на 23.08.2024 г. в около 21,00 ч., на АМ „Марица“, 3,600 км. в посока Хасково, поради движение със скорост, несъобразена с пътните условия, водачът на ППС марка „Мерцедес“ с рег. № СВ4448КС, застига и удря отзад ППС марка „Фолксваген“ с рег. № СА6185ХМ, което превозно средство се преобръща на пътното платно. Видно от протокола, на водача на ППС марка „Мерцедес“ е съставен Акт за установяване на административно 2 нарушение /АУАН/ № GA1276053 от 24.08.2024г.

От приложения заверен препис от административнонаказателната преписка, образувано относно констатираното с протокола ПТП от 23.08.2024 г., се установява, че въз основа на АУАН № GA1276053 от 24.08.2024г. е издадено Наказателно постановление /НП/ № 24-1030-007460 от 16.09.2024 г. от Началник група в ОДМВР – Пловдив, с-р „Пътна полиция“ – Пловдив. С посоченото НП е наложена глоба на водача на лекия автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № СВ4448КС, за това, че е причинил горепосоченото ПТП, като виновно е нарушил правилата за движение, посочени в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно – чл.20, ал.2 от ЗДвП, като е прието, че „Водачът не избира скоростта на движението съобразно с атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опастност за движението“. Наказателното постановление е връчено на нарушителя на 10.02.2025 г., видно от приложената разписка и няма данни да е било обжалвано, така че следва да се приеме, че е влязло в сила, което е отразено и в приложената към преписката Справка за нарушител/водач.

Не е спорно по делото, че по време на гореописаното ПТП, ищецът е управлявал ППС марка „Фолксваген“ с рег. № СА6185ХМ. Този факт е установим и от представения Констативен протокол за ПТП, в който като водач на ППС марка „Фолксваген“, с рег. № СА6185ХМ, е посочен Д. Г. К..

Нанесените на ищеца телесни увреждания вследствие гореописаното ПТП се установяват от приетото писмено доказателство – съдебномедицинско удостоверение № 343/2024 г. с изх. № 346/29.08.2014г., издадено от Началник отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Д-р И. Селимински“ АД – гр.

Сливен, и от показанията на изслушваните по делото свидетели. В документа е отразено, че Д. Г. К., мъж на възраст около 48 години, с едро телосложение и видимо добро общо състояние, при възникналото ПТП е получил контузия на главата с наличие на разкъсано – контузни рани в тилните области на главата; контузия на дясната половина на гърба и дясната поясна област с наличие на охлузвания, повърхностни наранявания и болезнен оток на тъканите; контузия на левия горен крайник с кръвонасядания по вътрешната повърхност и контузия на десния долен крайник с кръвонасядания и болезнен травматичен оток на тъканите в областта на вътрешната повърхност на бедрото и дясното коляно; контузия на долния край на лявата подбедрица с наличие на разкъсано – контузна рана, охлузвания и болезнен травматичен оток на тъканите около нея. Според съдебномедицинското удостоверение описаните увреждания са получени вследствие действието на тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава освидетелствания в предварителните сведения, а именно – в резултат на гореописаното ПТП.

Направен е извод в документа, че на освидетелствания му е причинено „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Г.К. К. (племенник на ищеца) и С.Д.Р. става ясно, че около седмица след инцидента ищецът изпитвал болки по цялото тяло и по главата, не можел да се изправи от 3 леглото, не можел да спи, не можел да работи, а два месеца след инцидента все още имал нужда от помощ с изправянето и обслужването, каквато получавал от племенника си. Тъй като не можел да шофира, племенника му свидетелят К. му пазарувал и му помагал с основни работи. Ищецът бил силно стресиран от инцидента, дълго време не шофирал, а и в момента нямал желание да шофира, заради стреса, който преживял. От инцидента и до сега ищецът, който по професия бил шофьор и работил като „тираджия“, не работил. Оттогава изглеждал потиснат, не знаел с какво да се захване, не говорил много, не излизал. Преди катастрофата бил друг - излизал по-често, пътувал, ходил на излети и за риба, а сега предимно си стоял вкъщи и ограничил контактите си. Свидетелските показания, като еднопосочни и взаимодопълващи се, съответни на писмените доказателства и почиващи на непосредствени впечатления, съдът кредитира изцяло.

По делото не е спорно между страните, че към датата на настъпване на процесното ПТП – 23.08.2024г., по отношение на лекия автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № СВ4448КС, е действал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със застрахователна полица № BG/22/123002851157. Страните не спорят и относно това, че ищецът е отправил претенция за заплащане на причинените му вследствие на ПТП - то вреди към застрахователя - ответник по делото, която е получена от последния на 04.10.2024 г. Видно от приложената Претенция за обезщетение по застраховка, подадена от ищеца, заведена е при застрахователя щета № 2611-1000-04-24-7745. Застрахователят се е произнесъл по претенцията на ищеца, видно от адресирано до него писмо с изх. № 11509/14.11.2024 г., с което го е уведомил, че е определил обезщетение в размер на 3400,00 лв. за причинени неимуществени вреди.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Ответното дружество е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ /ГО/ по отношение на лекия автомобил, предизвикал процесното ПТП – л.а марка „Фолксваген“ с рег. № СА6185ХМ. Като застраховател по това правооношение ответникът е пасивно легитимирана страна по претенцията на пострадалото лице, предвид правото му да упражни пряк иск за понесените вреди – чл.432 от КЗ.

Отговорността на застрахователя при застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е осъществима отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл. 45 от ЗЗД против деликвента.

Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с осъдителен иск по чл. 45 от ЗЗД против прекия извършител на деликта или с иск по чл. 432 от КЗ против застрахователя, покриващ риска по силата на договор за застраховка за настъпилите вреди от деликта, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди.

4

В настоящия случай ищецът е избрал защита на накърнените си права чрез прекия иск против застрахователя. Съобразно разпоредбата на чл.432 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност".

Съгласно чл.498, ал.3 КЗ, вр. чл.496 КЗ, вр. чл.380 КЗ, допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.