Решение № 679 от 06.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 679 гр. Пловдив, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20255300500858 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение №251/20.01.2025г. по гр.д.№7230/2024г. по описа на РС-Пловдив,I гр.с-в от ищеца в първоинстанционното производство „**********“ ЕООД,с което са отхвърлени исковите претенции с правно основание чл.240 от ЗЗД,вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми:сумата от 2111,47лв.,представляваща главница по договор за кредит №40003771652/09.04.2021г.,сумата от 658,93лв.,представляващо непогасено падежирало договорно възнаграждение,дължимо за периода 05.05.2022г.-05.04.2023г.,Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковите претенции да се уважат.Навежда доводи в тази насока,че клаузите в договора за заем са сключени при свобода на договарянето,както и че не са налице неравноправни клаузи в договора за кредит.

В срока не е постъпил отговор на въззивната жалба,а и не се взема становище по нея.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

Не се спори между страните,че е налице сключен договор за заем от 09.04.2021г.,като кредитодателя е отпуснал кредит в размер на 3000лв. на кредитоискателя за срок от 24 месеца при годишен лихвен процент 41% и ГПР в размер на 48,84%.С договора 1 са уговорени и допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“,за които първоинстанционното решение е влязло в законна сила и същото не е обжалвано в тази му част,които услуги обаче не е ясно дали са залегнали в ГПР и дали вноските по тях са били включени в ГПР.Видно от представените доказателства по делото става ясно,че кредитоискателя е попълнил стандартен формуляр с искане за отпускане на кредит,в който обаче не е посочена методиката на изчисляване на лихвения процент и какви компоненти включва същия.Кредитодателя е бил длъжен да посочи всички разходи,включени в общата сума за връщане от длъжника,а не същия да е принуден да гадае какво точно се включва в погасителната вноска.При това положение се установява,че кредитодателя не е изпълнил задълженията си за включването на разходите по кредита в договора,за да не се налага на длъжника да тълкува клаузите по договора или липсва яснота по отношение на дължимите суми като разход по кредита.Освен това,както се посочи,е предвидено заплащането на закупените услуги „Фаст“ и „Флекси“,които обаче не е ясно каква функция изпълняват,поради което следва да се приеме,че имат функцията на печалба,което е недопустимо и което влече след себе си недействителност на договора,тъй като са нарушени добрите нрави.Тази морална норма,която не е въведена в закон,но с оглед добрите отношения между търговеца и потребителя,би следвало да се спазват,за да няма неоснователно обогатяване на финансово по-силната страна в отношенията за сметка на финансово по-слабата.

При това положение настоящата инстанция намира,че е налице недействителност на договора за заем,тъй като в същия е предвиден само ГПР,но същия не е допълнен с всички разходи,поради което представлява невярна информация за длъжника и нарушава разпоредбите на чл.68г,ал.4,вр. с чл.68д,ал.1 от ЗЗП,с което се нарушава чл.19,ал.4 от ЗПК,което води до нищожността на договора за кредит.

При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно,поради което следва да го потвърди.

От сключения между страните по делото договор за кредит става ясно,че ответника е потребител на финансова ,услуга и като такъв по отношение на него важат клаузите на ЗЗП и ЗПК.По силата на чл.143,т.3 от ЗЗП при неравноправност на клаузи по договора,същия се явява нищожен и не поражда правно действие.В настоящия случай е налице точно такава неравноправност на клауза,опорочаваща договора и водеща до неговата нищожност.При констатирана нищожност на договора за кредит се дължи само чистата сума по договора за връщане,но не и лихви и допълнително договорени плащания,но видно от посоченото в исковата молба от самия ищец е изплатена по-голяма част от получената като заем сума,поради което заплащане не се дължи.

Пред настоящата инстанция не са претендирани разноски и такива не са направени,поради което и не следва да се присъждат.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №251/20.01.2025г. по гр.д.№7230/2024г. по описа на РС-Пловдив,I гр.с-в.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3