Определение № 21840 от 13.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21840 гр. София, 13.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Въззивно частно гражданско дело № 20261100505420 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. А. Н. срещу Определение от 14.08.2024 г., постановено по гр. д. № 17695/2024 г. по описа на 45 състав при СРС, с което е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, поради незаконосъобразност и поради съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила при неговото постановяване. Излага, че при прекратяване на производството по главния иск поради оттеглянето му, производството по предявения иск по чл. 86 ЗЗД – за присъждане на законна лихва върху главницата, не може да се приеме също за оттеглено, поради което съдът дължи произнасяне по него. Поддържа доводи, че е налице съществено процесуално нарушение, тъй като в диспозитива на постановеното определение липсвало прекратяване на главния иск за главницата и прекратяване за лихвата, което възпрепятствало възможността на жалбоподателя да иска частична отмяна на определението. Жалбоподателят отправя искане към въззивната инстанция за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото с даване на задължителни указания за продължаване на производството по отношение на претенция за присъждане на законна лихва върху главницата.

От съдържанието на приложените съдебни книжа в кориците на гр. д. № 17695 от 2024 г. по описа на 45 състав при СРС се установява следната фактическа обстановка:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен иск от Н. А.

Н. срещу Върховен административен съд за заплащане на сума в размер на 70, 00 лева – представляваща държавна такса, заплатена по адм. дело № 3048/2022 г. по описа на АС – 1

София-град във връзка с администриране на касационна жалба, с която по твърдения на ищеца ответникът неоснователно се е обогатил за негова сметка. В петитума на исковата молба липсва заявена претенция за присъждане на законна лихва върху главницата.

С молба с вх. № 117523/09.04.2024 г. по реда на чл. 214, ал. 2 от ГПК е заявена претенция за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

С уточняваща молба с вх. № 152960/10.05.2024 г. ищецът по реда на чл. 232 от ГПК е оттеглил иска си за сумата в размер на 70,00 лева, представляваща държавна такса, заплатена по адм. дело № 3048/2022 г. по описа на АС – София град във връзка с администриране на касационна жалба като по реда на чл. 214, ал. 2 от ГПК е заявена претенция в производството по делото за заплащане на сумата в размер на 1,13 лева, представляваща законната лихва, начислена върху главницата от 70,00 лева, за периода от подаване на исковата молба в съда – 28.03.2024г. до датата на заплащане на вземането за главница – 08.05.2024 г.

В обжалваното определение съдът е приел, че направеното изявление за оттегляне на иска на практика десезира съда, като същото изхожда от легитимна страна в процеса и може да бъде направено без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото, поради което е прекратил производството по делото на основание чл. 232 от ГПК.

По претенцията на ищеца за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 1,13 лева, представляваща законната лихва, начислена върху главницата от 70,00 лева, за периода от подаване на исковата молба в съда – 28.03.2024 г. до датата на заплащане на вземането за главница – 08.05.2024 г., решаващият състав е приел, че предвид обективираното изявление за оттегляне на главния иск за заплащане на главница, съдът е поставен в невъзможност да се произнесе по искането за заплащане на законна лихва върху претендираната главница, тъй като искането за заплащане на лихвата няма самостоятелен характер. В мотивите на постановеното определение е прието, че след като съдът е десезиран от разглеждане на главния иск и процесуалното правоотношение по отношение на главната претенция е прекратено, респективно липсва произнасяне по същество, то е отнето правомощието на съда да се произнесе по основателността й и съответно по произтичащото от тази претенция искане по чл. 214, ал. 2 ГПК за присъждане на законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане, настъпило в хода на делото - съответно 08.05.2024г., именно с оглед липсата на самостоятелност на тази претенция и обвързаността й с главната претенция. При така възприетите изводи от първоинстанционния съд, производството по делото е прекратено на основание чл. 232 от ГПК.

Определението на първоинстанционния съд е обжалвано с частна жалба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

След като разгледа обжалвания акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводи и се запозна с материалите по делото, достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена е от страна в производството, имаща право и интерес от обжалване, в срок според указанията на съда, и 2 срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, а за да достигне до този извод, настоящият състав на съда взе предвид следното:

За да постанови обжалвания съдебен акт, съдът е приел, че предвид обективираното изявление за оттегляне на главния иск за заплащане на главница е поставен в невъзможност да се произнесе по искането за заплащане на законна лихва върху претендираната главница, тъй като искането за заплащане на лихвата няма самостоятелен характер.

Настоящият въззивен съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, като намира за уместно, на основание чл. 272 от ГПК да препрати и към мотивите на обжалваното определение.

За да възприеме този извод, настоящият състав на съда съобрази, че производството по гр. д. № 17695/2024 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав е образувано по предявен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за присъждане на главница в размер на 70, 00 лева – представляваща държавна такса, заплатена по адм. дело № 3048/2022 г. по описа на АС – София-град, който е главен, както и по чл. 86 от ЗЗД – акцесорен за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Исковете са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване, т.е. следва да бъдат разгледани и двата иска.

Икането за законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане (на основание чл. 124, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД) има изцяло акцесорен характер, като неговото разглеждане е обусловено от съществуването и основателността на главния иск. Претенцията за законна лихва, считано от датата на исковата молба, не представлява самостоятелен иск (тя няма отделна цена на иска и за нея не се дължи предварително държавна такса). Тя се заявява като законна последица от уважаването на главния иск.

Задължението за лихва възниква, съществува и се прекратява в зависимост от главния дълг. Лихвата следва главното вземане - тя се прехвърля, залага и погасява заедно с него.

Размерът на законната лихва след предявяването на иска се изчислява в зависимост от момента на плащане на главното задължение. Защитата срещу искането за присъждане законната лихва е защита срещу главния иск - възраженията по искането за лихва са възражения срещу главницата.

Искането за присъждане на законна лихва от датата на предявяване на иска (на основание чл. 124, ал. 2 от ГПК) няма характер на самостоятелен иск, а е законна последица от уважаването на главния иск, поради което настоящият състав намира, че правилно съдът е прекратил производството по делото. Поради така посочената процесуална обусловеност, прекратяването на производството по самостоятелно предявената главна претенция води до десезиране на съда и по отношение искането за присъждане на последващо изтеклите лихви върху главната претенция. Следва да се отбележи, че тази обусловеност важи независимо от основанията за десезиране и не зависи от волята на ищеца. С други думи, когато ищецът 3 направи валидно изявление за оттегляне на иска за главница (по чл. 232 от ГПК), съдът се десезира от главния спор, тъй като при липсата на предявен главен иск, който да се уважи, съдът не може да се произнесе по последиците от едно несъществуващо в процеса вземане.

Предвид изложеното, предприетото от ищеца оттегляне от иска с правно основание чл. 59 ЗЗД води до десезиране на съда, както по отношение на предявения иск, така и по отношение на предявеното искане за присъждане на последващо изтекли лихви върху главницата. Следва да се отбележи, че законни лихви след датата на предявяване на исковата молба могат да бъдат присъждани единствено при съществуващо и непогасено процесуално правоотношение по основната претенция и разглеждането й по същество с решение.

Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя за недопустимост на постановеното Определение от 07.05.2024 г. за освобождаване на ищеца от задължението за заплащане на държавна такса и разноски по делото с аргумент, че съдът не е следвало да постановява определение за освобождаване от такса и разноски, при положение, че делото е следвало да се прекрати.

Искането за освобождаване от такси и разноски (по чл. 83, ал. 2 от ГПК) касае възможността на лицето да получи достъп до правосъдие. Обстоятелството, че ищецът впоследствие оттегля иска си, не води като последица до заличаване на факта, че до момента на прекратяването по делото са извършени процесуални действия, за които по принцип се дължи такса и разноски. Следва да се отбележи, че в случай, че съдът уважи искането за освобождаване, ищецът няма да дължи такса и разноски по вече заведеното и впоследствие прекратено дело. При положение, че съдът остави искането без уважение, заплащането на такса и разноски ще бъде изискуемо независимо от прекратяването. В настоящия случай, първоинстанционният съд е бил сезиран от ищеца с молба с вх. № 106926/01.04.2024 г. за освобождаване от заплащане от държавна такса и разноски по делото, на основание чл. 83 от ГПК.

С определение от 05.07.2024 г., съдът е уважил искането на ищеца като е освободил същия от заплащане на държавна такса, както и от разноски по делото.

Впоследствие с уточняваща молба с вх. № 152960, подадена на 10.05.2024 г. ищецът е обективирал волеизявление за оттегляне на иска на основание чл. 232 от ГПК, в частта относно претендираната главница по делото, поради което и във връзка с изложените доводи, настоящият състав намира, че доводите за недопустимост на постановеното определение за освобождаване от държавна такса и разноски по делото са неоснователни.

Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

По тези съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от Н. А. Н. с ЕГН ********** и адрес – гр.

Варна, ж.к. „********, срещу Определение от 14.08.2024 г., постановено по гр. д. № 17695/2024 г. по описа на 45 състав при СРС, с което е прекратено производството по делото.

Определението не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 274, ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5