Решение № 464 от 13.09.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. София , 13.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Административно наказателно дело № 20211110207197 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на В.Х. - управител на "Т.Б.2019" ЕООД, ЕИК 20......, против Наказателно постановление № 23-003866/30.03.2021г., издадено от Директор на дирекция "Инспекция по труда Софийска област", с което на основание чл. 414 ал. 3 КТ на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500, 00 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 62 ал. 3 КТ вр. чл. 3 ал. 1 т. 2 от Наредба № 5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомления по чл. 62 ал. 5 КТ.

В жалбата се твърдят нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Излагат се подробни съображения, че дружеството жалбоподател не е осъществило административното нарушение, за което е ангажирана имуществената му отговорност. Твърди се, че АУАН и НП са издадени от некомпетентни органи; че не са били налице основания за приложението на санкционната разпоредба на чл. 414 ал. 3 КТ; че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в пропуск на наказващия орган да обсъди приложимостта на чл. 28 ЗАНН. По тези мотиви към съда се 1 отправя искане за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, не се представлява. Не се явява упълномощеният му представител - адв. А. А. която депозира писмено становище, че поддържа доводите и исканията в жалбата.

Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда Софийска област", се представлява от юрк. Й.П., който пледира обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като счита за неоснователни всички възражения на въззивника. Излага съображения, че от събраните в съдебното следствие доказателства е доказано по несъмнен начин извършването на нарушението. Пледира, че размерът на имуществената санкция не следва да се намалява. Претендира юрисконсултско възнаграждение и навежда възражение за прекомерност на претендирано от въззивника адвокатско такова.

По допустимостта на жалбата:

В материалите по делото е приложено известие за доставяне на обжалваното наказателно постановление, съгласно което наказателното постановление е връчено на 28.04.2021г. на В.Л. на адрес ж.к. "Люлин", павилион за алкохол и цигари "Нон стоп" срещу бл. ..... Ако връчването на 28.04.2021г. се счете валидно, срокът за обжалване е изтекъл на 05.05.2021г.

/присъствен ден/ и жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, подадена на ръка в деловодството на ДИТСО на 07.05.2021г., следва да се счете просрочена. Съдът приема обаче, че връчването на 28.04.2021г. не е редовно. Съгласно чл. 180 ал. 5 НПК връчването на юридическо лице става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да приема книжата. В случая в материалите по преписката няма доказателства, че В.Л., получила наказателното постановление, е натоварена да приема книжата с адресат "Т.Б.20.." ЕООД. Още повече, че в случая връчването на наказателното постановление не е извършено на адреса на управление на дружеството, а на адреса на търговския обект, където то осъществява своята дейност. По тези съображения съдът приема, че липсва редовно връчване на наказателното постановление и жалбата срещу него следва да се счете за подадена в срок и като такава - за допустима.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.

84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

"Т. Б. 20..." ЕООД е юридическо лице, регистрирано на територията на Република България, със седалище гр. София, адрес на управление ж.к.

2

"Люлин", бл. ..., вх. ., ет.., ап..., с управител В.И.Х. и с ЕИК 20......

Дружеството стопанисва търговски обект - павилион за алкохол и цигари "Нон стоп", находящ се в гр. София, ж.к. "Люлин" срещу бл. 3....

През месец май 2020г. свидетелката М. Р. Т. започнала работа на горепосочения търговски обект на длъжност "продавач - консултант", като при постъпването й на работа не й бил връчен екземпляр от трудов договор с "Т Б 20 " ЕООД. Независимо от това свидетелката Т. изпълнявала трудовите си задължения в обекта до началото на месец януари 2021г., когато отношенията й с управителя на дружеството - въззивник се влошили по повод спорове за правата й като страна по трудовото правоотношение. Свидетелката Т. изпълнявала трудовите си задължения на девети и десети януари 2021г..

Поради влошените отношения с работодателя по повод работното време и разрешения й платен годишен отпуск свидетелката Т. попитала управителя на "Трейдинг Брадърс 2019" ЕООД необходимо ли е да идва на работа, на което В. Х. отговорил, че е нужно да бъде коректна и да спази едномесечно предизвествие. На 11.01.2021г. свидетелката Т. получила съобщение по вайбър от В. Х., че трудовото й правоотношение е прекратено и вече не е на работа. Работодателят издал заповед № 001/11.01.2021г. за прекратяване на трудов договор № 12/04.05.2020г., в която било посочено, че на 11.01.2021г. на основание чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ прекратява трудовото правоотношение с М.

Р. Т., считано от 23.01.2021г. Към 11.01.2021г. екземпляр от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не бил връчен на свидетелката М.Т.. На 12.01.2021г. работодателят изпратил до ТД на НАП - София уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение с М. Р. Т..

Свидетелката М.Т. подала сигнал в Дирекция "Инспекция по труда" и на 18.01.2021г. служители на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област" извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на място в обект на контрол – павилион за алкохол и цигари "Нон стоп", намиращ се в гр. София, ж.к. "Люлин" срещу блок ..... Проверката продължила по документи на 26.01.2021г. и на 05.02.2021г. в сградата на ДИТСО. Констатирани били нарушения на ЗЗБУТ и на КТ. По време на проверката на проверяващите била представена заповед № 001/11.01.2021г. за прекратяване на трудов договор № 12/04.05.2020г., в която не бил положен подпис на работника М.Т.. В писмени обяснения управителят на дружеството - въззивник В. Х. посочил, че горецитираната заповед не е връчена на М.Т..

Чрез ИС на ИАГИТ проверяващите извършили проверка в регистъра на трудовите договори на ТД на НАП и констатирали, че работодателят е декларирал прекратяването на трудовото правоотношение с М.Т. на 12.01.2021г. За резултатите от проверката бил съставен протокол за извършена проверка № 2102033/05.02.2021г.

На 05.02.2021г. свидетелката П. Д. ЕЛ., на длъжност "главен 3 инспектор" в ДИТ – Софийска област съставила АУАН № 23003866/05.02.2021г., с който повдигнала против дружеството - жалбоподател административнонаказателно обвинение затова, че в качеството му на работодател по см. на § 1 т. 1 от ДР на КТ е уведомил съответната ТД на НАП на 12.01.2021г. за прекратяване на трудовия договор на лицето М. Р. Т. на длъжност "продавач - консултант", като е изпратил уведомление съгласно приложение № 1 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомленията по чл. 62 ал. 5 КТ, преди да е прекратил трудовото правоотношение на лицето /без да е връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение/. Горното актосъставителят Е. квалифицирала като нарушение на чл. 62 ал. 3 КТ вр. чл. 3 ал. 1 т. 2 от Наредба № 5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомления по чл. 62 ал. 5 КТ. Актът бил съставен в присъствието на законния представител на жалбоподателя. При съставяне на акта и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу него не били депозирани възражения.

В началото на месец февруари 2021г. управителят на дружеството жалбоподател посетил домашния адрес на свидетелката М.Т. и й връчил заповед № 1/11.01.2021г. за прекратяване на трудов договор № 12/04.05.2020г. В заповедта било посочено, че екземпляр от нея е връчен на работника Т. на 23.12.2020г.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение на 30.03.2021г. инж. Е. А. - директор на дирекция "Инспекция по труда Софийска област" издала обжалваното Наказателно постановление № 23-003866/30.03.2021г., с което на основание чл. 414 ал. 3 КТ на дружеството жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 1 500, 00 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 62 ал. 3 КТ вр. чл. 3 ал. 1 т. 2 от Наредба № 5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомления по чл. 62 ал. 5 КТ.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетелите П.Е. и М.Т., както и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – заповед № 001/11.01.2021г. за прекратяване на трудов договор № 12/04.05.2020г., протокол за извършена проверка № 2102033/05.02.2021г., АУАН № 23003866/05.02.2021г., Наказателно постановление № 23-003866/30.03.2021г., заповед № З-0058/11.02.2014г., заповед № З - 0024/08.01.2019г. и заповед № З - 0025/08.01.2019г. - и трите на изпълнителен директор на ИА ГИТ, известие за доставяне, справка от регистър на уведомления за трудови договори, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал. 5 КТ с вх. № 22388213015971/12.01.2021г.

Съдът постави в основата на фактическите си изводи гласните 4 доказателствени средства - показанията на свидетелките П.Е. и М.Т..

Показанията на двете свидетелки са напълно еднопосочни, последователни и безпротиворечиви, като кореспондират както помежду си, така и на писмените доказателства. Съдът се довери изцяло на показанията на свидетелката М.Т., които са детайлни, безпротиворечиви и последователни и кореспондират на писмените доказателства. Свидетелката Т. добросъвестно излага пред съдебния състав обстоятелствата по възникването и прекратяването на трудовото й правоотношение с "Т.Б. 20.." ЕООД, както и че за прекратяването е била уведомена чрез съобщение по вайбър от управителя Христов. Свидетелката е категорична и последователна и в твърденията си, че към датата, когато е била уведомена от управителя, "че вече не е на работа", не й е била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, а такава й е била връчена едва в началото на месец февруари 2021г. след проверката на контролните органи. Свидетелката добросъвестно заявява пред съда, че в заповедта, екземпляр от която й е бил връчен, е била посочена дата 23.12.2020г., но на тази дата, а и след това, свидетелката не е подавала предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение.

Съдът кредитира и писмените доказателства, които оцени като еднопосочни, последователни и съответни на гласните доказателствени средства. От доказателствената съвкупност съдът изключи представената с жалбата заповед № 1/23.01.2021г., съгласно която трудовото правоотношение с Т. се прекратява по взаимно съгласие, считано от 11.01.2021г., като датата на прекратяване /11.01.2021г./ е изписана саморъчно, като авторът на поправката не е посочен, нито датата на извършването й и дали тя е извършена преди или след като работникът е положил подпис на заповедта.

Съдът, преценяйки останалите гласни и писмени доказателства, намери, че представената с жалбата заповед е създадена единствено с цел да послужи в административнонаказателното производство. Датите, посочени в заповедта, представена с жалбата - както датата на издаването й, така и датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се отличават от датите, посочени в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, приложена в материалите по административнонаказателната преписка, и преписа на заповедта, представен в съдебно заседание от свидетелката Т., който й е бил връчен. Така във връчената на свидетелката Т. заповед, която е идентична по своето съдържание с преписа на заповедта, приложен в материалите по административнонаказателната преписка /с изключение на графите, изискващи подпис на работник/служител/, като дата на издаване на заповедта 5 е посочена дата 11.01.2021г., а в текста на заповедта е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява, считано от 23.01.2021г. Единствено в представената с жалбата заповед със саморъчен текст е записано, че трудовото правоотношение се прекратява, считано от 11.01.2021г. На следващо място в представената заповед с жалбата е допуснато и смислово противоречие, тъй като макар да е посочено, че заповедта е връчена на работника Т. на 23.12.2020г., самата заповед носи дата на издаването й 23.01.2021г., т.е. била е връчена, преди да бъде издадена. Изводът на съда, че приложената към жалбата заповед е създадена и поправена единствено за целта на производството по обжалване пред съда на наказателното постановление не се разколебава от обстоятелството, че на нея е положен подпис на свидетелката М.Т.. Видно от показанията на свидетелката, когато е била посетена от управителя на дружеството - въззивник на домашния си адрес, свидетелката е разписала документ, чието съдържание не може да се възпроизведе, но заявява, че е бил "само за подпис". На следващо място, по графично оформление представената с жалбата заповед по нищо не се различава от заповедта, която се съдържа в материалите по административнонаказателната преписка, поради което съдът приема, че е възможна и хипотеза, в която Т. да е подписала заповедта с дата на издаване 23.01.2021г., субективно действайки със съзнанието, че подписва втори екземпляр на заповедта с дата на издаване 11.01.2021г.