Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 32425 от 01.08.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 45252/2024
Вид
Определение № 32425
Подписан
01.08.2025
Състав
СИЛВИЯ СТЕФАНОВА ХАЗЪРБАСАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 117, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 117, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 15 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 28 · Кодекс на международното частно право
  • член 18 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32425 гр. София, 01.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20241110145252 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 247772/ 31.07.2024 г. на „Топлофикация София“ ЕАД против Е. Б., гражданин на Република Гърция, родена на ********** г. С исковата молба са заявени обективно съединени осъдителни претенции с правна квалификация по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца изрично посочените в исковата молба суми, дължими по договор за продажба на топлинна енергия.

Настоящият състав приема, че следва да обяви, че спорът между страните не му е международно подсъден и прекрати производството по делото, при следните аргументи:

Видно от съдържанието на исковата молба, в случая се касае за потребителски спор, свързан с качеството на ищеца като страна по облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия. Предвид това несъмнено е, че по същия ответникът има качеството на потребител, на основание § 13, т. 1 от ДР на Закона за Защита на потребителите /ЗЗП/, поради което и приложение следва да намерят специалните съдопроизводствени правила по потребителските спорове, в това число и уредената местна подсъдност по чл. 113 ГПК. От извършената справка в НБД „Население“ се установява, че за Е. Б., гражданин на Република Гърция, родена на ********** г. няма запис на данни в регистъра на населението.От справката не се установява и регистриран точен постоянен адрес на ответника в Република България. Горното дава основание да се приеме, че ответникът Е. Б. няма обичайно местопребиване в държавата ни. По аргумент от чл. 19, ал. 1 ГПК, в случаите на спор с потребител, какъвто е настоящият случай, не е допустимо спорът да бъде решен от арбитражен съд. По смисъла на чл. 113 ГПК – исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Съгласно чл. 117, ал. 1 ГПК определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните, а договор за избор на съд, по смисъла на чл. 117, ал. 3 ГПК, не се твърди, нито установява.

Установява се, че ответникът към настоящия момент няма регистриран постоянен и настоящ адрес в Република България. Съгласно Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където потребителят има местоживеене. Понятието „местоживеене на потребителя“, посочено в член 18, § 2 от Регламент № 1215/2012 на ЕП и на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че означава местоживеенето на потребителя към датата, на която искът е предявен в съда – така определение на СЕС от 03.09.2020 г. по дело С-98/20. С оглед на горното и като се има предвид, че съгласно чл. 28 КМЧП международната компетентност се проверява служебно от съда, настоящият съдебен състав приема, че предявените искове не са му международно подсъдни. В разглеждания случай, 1 ищецът е българско юридическо лице, ответникът – потребител, който няма обичайно местопребиване в страната ни, между страните не е налице договор за избор на съд след възникване на спора, поради което спорът не е подведомствен на българския съд. В този смисъл и съдебната практика – Определение № 349 от 29.07.2022 по ч.т.д. № 449/ 22 г., ВКС.

Мотивиран от горното и на основание чл. 15 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА, че българският съд не е международно компетентен по исковете, предявени с искова молба вх. № 247772/ 31.07.2024 г. на „Топлофикация София“ ЕАД против Е. Б., гражданин на Република Гърция, родена на ********** г., въз основа на която е образувано гр.д. № 45252/ 2024 година по описа на Софийски районен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 45252/ 2024 година, по описа на Софийски районен съд, 141 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2