Решение № 264 от 18.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Пазарджик, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Д.а

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20255200500291 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 260002/12.01.2024 г. постановено по гр.д. № 264/2020 г. по описа на Районен съд – П., Е ПРЕКРАТЕНО производството в частта му за целия иск, предявен от Ц. Д. А. срещу "ОТП Факторинг България" ЕАД поради вливане на този ответник в "Банка ДСК" АД.

ПРЕКРАТЕНО Е производството в частта му за иска, предявен от Ц. Д.

А., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Г.Б.“ 75, срещу „Банка ДСК“ АД - гр.

София, ЕИК 121830616, за признаване за установено, че ищецът не дължи на банката ответник ответника сумата 14607,41 лв., предмет на изпълнително дело № 373/2017 г. на ЧСИ Л.М. - Пловдив, представляваща задължение по договор за поръчителство по банков кредит от

20.06.2006 г., с кредитополучател Б.Г.П., за която сума е била издадена заповед за изпълнение 1 по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. 157/2009 г. на Панагюрския районен съд, като погасено по давност, на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК налице е висящо по-рано заведено дело 685/2019 г. на Панагюрския районен съд със същия предмет.

ПРЕКРАТЕНО Е производството в частта му за иска, предявен от Ц. Д.

А., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Г.Б.“ 75, срещу „Банка ДСК“ АД - гр.

София, ЕИК 121830616, за признаване за установено, че ищецът не дължи на банката ответник ответника сумата 14607,41 лв., предмет на изпълнително дело №373/2017 г. на ЧСИ Л.М. - Пловдив, представляваща задължение по договор за поръчителство по банков кредит от

20.06.2006 г., с кредитополучател Б.Г.П., за която сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. 157/2009 г. на Панагюрския районен съд, поради нищожност на заповедта за изпълнение в резултат на осъждане на ищеца солидарно с починало лице или нарушаване на правилото на чл. 147 от ЗЗД, на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК - налице е висящо по-рано заведено дело 685/2019 г. на Панагюрския районен съд със същия предмет.

ПРЕКРАТЕНО Е производството в частта му за иска, предявен от Ц. Д.

А., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Г.Б.“ 75, срещу „Банка ДСК“ АД - гр.

София, ЕИК 121830616, за признаване за установено, че ищецът не дължи на банката ответник ответника сумата 14607,41 лв., предмет на изпълнително дело №373/2017 г. на ЧСИ Л.М. - Пловдив, представляваща задължение по договор за поръчителство по банков кредит от

20.06.2006 г., с кредитополучател Б.Г.П., за която сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. 157/2009 г. на Панагюрския районен съд, поради нищожност на договора за кредит и договора за 2 поръчителство в резултат на наличие на неравноправни уговорки в него и нищожност на договора за поръчителство в резултат на неконкретизиране за кои задължения се отнася поръчителството, като недопустим поради липса на твърдение за новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства при условията на чл. 424, ал. 1 от ГПК.

ПРЕКРАТЕНО Е производството в частта му за иска, предявен от Ц. Д.

А., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Г.Б.“ 75, срещу „Банка ДСК“ АД - гр.

София, ЕИК 121830616, за признаване за установено, че ищецът не дължи на банката ответник ответника сумата 14607,41 лв., предмет на изпълнително дело №373/2017 г. на ЧСИ Л.М. - Пловдив, представляваща задължение по договор за поръчителство по банков кредит от

20.06.2006 г., с кредитополучател Б.Г.П., за която сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. 157/2009 г. на Панагюрския районен съд, поради нищожност на цесията, извършена с договор между „Банка ДСК“ АД и "ОТП Факторинг България" ЕАД от от 17.09.2012 г., като недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му.

ОТХВЪРЛЕН Е искът, предявен от Ц. Д. А., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Г.Б.“ 75, срещу „Банка ДСК“ АД - гр. София, ЕИК 121830616, за признаване за установено, че ищецът не дължи на банката ответник ответника сумата 14607,41 лв., предмет на изпълнително дело № 373/2017 г. на ЧСИ Л.М. - Пловдив, представляваща задължение по договор за поръчителство по банков кредит от 20.06.2006 г., с кредитополучател Б.Г.П., за която сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. 157/2009 г. на Панагюрския районен съд, на основание погасяване на поръчителството на осн. чл. 146, ал. 3 от ЗЗД в резултат на действия на 3 кредитора „Банка ДСК“ АД, станали пречка поръчителят да встъпи в правата на кредитора и изразяващи се в допускане от банката тя да се лиши от правата по запис на заповед срещу кредитополучателя и застраховка "живот" на кредитополучателя, както и в осъждането на ищеца като поръчител солидарно с починало вече лице след смъртта на Б.Г.П..

ОСЪДЕН Е Ц. Д. А. да заплати на „Банка ДСК“ АД - гр. София сумата 360 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

В частта, в която решението има характер на определение, е било образувано ЧГД № 470/2024 г., по което Пазарджишкия окръжен съд се е произнесъл с Определение № 439/01.08.24 г., с което е потвърдил решението в прекратителните му части. Това определение е било обжалвано с частна касационна жалба пред ВКС и с Определение № 905/20.03.25 г., постановено по ЧТД № 2584 по описа за 2024 г., ВКС не е допуснал касационно обжалване на определението на Пазарджишкия окръжен съд и то е влязло в сила. По този начин производството по делото в тези части е приключило с влязъл в сила съдебен акт и не е предмет на въззивно разглеждане в настоящото производство.

Предмет на въззивно разглеждане пред настоящия въззивен състав остава Решение № 260002/12.01.24 г., само в частта му, с която по същество е отхвърлена претенцията на ищеца Ц. А. против Банка ДСК, за недължимост на сумата 14607,41 лв., на основание погасяване на поръчителството на основание чл. 146, ал. 3 от ЗЗД, в резултат на действия на кредитора, станали пречка поръчителят да встъпи в правата на кредитора, изразяващи се в 4 допускане от банката тя да се лиши от правата по запис на заповед срещу кредитополучателя и застраховка живот на кредитополучателя, както и в осъждането на ищеца, като поръчител солидарно с починало лице.

Във въззивната жалба, депозирана от Ц. А. чрез неговия процесуален пълномощник - адв. Ч., се твърди, че РС изцяло е игнорирал изтъкнатите в исковата молба недобросъвестност и злоупотреба от кредитора, воден единствено от стремежа си да получи плащане, упражнявайки правата си по нищожната и недопустима заповед за изпълнение. Произволно било твърдението на ответната банка, че за ищеца липсват пречки да се субордира в правата на удовлетворения кредитор, тъй като на първо място не било ясно кой трябва да бъде уведомен за предприетото изпълнение. Твърди също, че подобно субордиране би било допустимо само на самостоятелно основание да се ангажира отговорността на поръчителя при липса на нарушения на разпоредбата на чл. 146, ал. 3 от ЗЗД и само при изтичане на срока по чл. 147 от ЗЗД. Развива теории по въпроса с твърдение, че бил закономерен крайният извод за отсъствие на предпоставки за приемане на настоящия процес за справедлив и безпристрастен. Искането е решението да бъде отменено в тази част, вместо което да бъде постановено ново, с което исковата претенция да бъде уважена с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Банка ДСК АД, с изложени доводи с подкрепа на изводите на РС и искане решението да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Страните не са формулирали доказателствени искания пред въззивния съд.

В исковата си молба против Банка ДСК АД ищецът Ц. А. чрез неговия 5 процесуален пълномощник - адв. Ч. е твърдял, че между ответното дружество и лицето Б.Г.П., ЕГН **********, е бил сключен договор за кредит от 20.06.2006 г. за сумата от 10 000 лева, която последният следвало да погаси на 96 анюитетни месечни вноски при уговорена в договора плаваща лихва.

Договорът изрично препращал и към него били приложими общите условия на банката за кредити за текущо потребление и тарифа за лихвите, таксите и комисионните. За обезпечаване на вземанията по договора за кредит между ищеца А. и ответното дружество бил подписан договор за поръчителство от същата дата, с който ищецът се задължил да отговаря за задължението на кредитополучателя П. в случай на неизпълнение на задълженията му договора за кредит. Ищецът изрично е посочил, че за заповедта за изпълнение и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист разбрал, когато му били връчени лично на 18.09.2017 г., чрез неговия работодател, заедно с поканата за доброволно изпълнение по образуваното изп. дело № 373/2017 г. по описа на ЧСИ Л.М., с рег. № 819 на КЧСИ, като до този момент не знаел, че срещу него са водени граждански производства за вземането. Изрично е посочено в исковата молба, че ищецът не е подал възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение в законоустановения към този момент 14дневен срок, нито е обжалвал разпореждането за незабавно изпълнение. След получаване на поканата за доброволно изпълнение А. разбрал, че главният длъжник по вземането – Б.П., бил починал на 04.12.2008 г., т.е. преди образуване на заповедното производство и преди издаване на процесната заповед за изпълнение. Ищецът е твърдял, че кредиторът се снабдил със заповед за изпълнение преди вземането му по договора за кредит и сключения към него договор за поръчителство да е станало изискуемо, доколкото не бил получил уведомление за предсрочна изискуемост при неплащане на 6 определен брой погасителни вноски, а договорът бил с падеж – 20.06.2014 г.

Изложено е още, че с изтичането на предвиденият в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД преклузивен 6-месечен срок от изискуемостта на вземането правата на ответника срещу него, в качеството му на поръчител, са се погасили, поради което вземането е недължимо. Ищецът счита, че банката е злоупотребила с правата си, като допуска да е била известена за смъртта на кредитополучателя още преди заповедното производство и по тази причина тя да е представила по него като документ по чл. 417 от ГПК не записа на заповед, издаден във връзка с кредита, а самия договор за кредит. Във връзка с доводите за недопустимост или нищожност на актовете на съда, издадени в заповедното производство, сочи, че

"осъждането" му солидарно с несъществуващ длъжник го лишава от регресните права на поръчителя при плащане. Излага доводи за изтичане на давността по отношение на него дори само в периода от падежа на последната вноска до 20.06.2019 г., и то - ако се приеме, че задължението не е станало изцяло предсрочно изискуемо по-рано.

Твърдял е, че до тази дата не били предприети изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Тъй като поръчителството било акцесорно задължение и поръчителят не можел да бъде поставян в по-тежко положение от длъжника, срокът на задължението на поръчителя не можел да бъде подълъг и с изтичането на сроковете за главния длъжник се освобождавал и той.

Привидният стабилитет на заповедта не била пречка за него да противопостави на кредитора възраженията на главния длъжник, в това число тези за изтекла давност, дори и главният длъжник да не се е защитавал. Този привиден стабилитет обезсмислял позоваването на срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, доколкото главният длъжник, макар и починал, вече бил "осъден" в този срок, а от друга страна, волеизявление на банката за предсрочна изискуемост 7 не било отправяно до никой от двамата или до наследниците на П..

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не било такова изявление, ето защо задължението на поръчителя е било прекратено на основание чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.

Задължението на поръчителя следвало да се счита за погасено и на основание чл. 146, ал. 3 от ЗЗД, тъй като с действията и бездействията си кредиторът го бил лишил от възможност за суброгация в правата му. Банката разполагала със запис на заповед като обезпечение и допуснала да загуби правата по него. Разполагала и със застраховка "живот", но и от нея се била лишила. Освен това самият договор за заем бил нищожен, тъй като противоречал на закрилата срещу неравноправно договаряне и на Директива 93/13/ЕИО. Поради акцесорния си характер нищожен бил и договорът за поръчителство. Липсата на конкретизация на предмета и обема на главното задължение в договора за поръчителство също било основание за нищожност на договора за поръчителство. Нищожен бил и издаденият изпълнителен лист за вземането по договора за поръчителство, доколкото бил издаден в съдебно заседание, в което преценка за "редовността" на ЗНИ и за "удостоверяването" с нея на подлежащо на изпълнение вземане не можело да бъде направена.