Определение № 359 от 23.05.2025, Районен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 359 гр. Велико Търново, 23.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ БОБЕВ като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Частно наказателно дело № 20254110200626 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Съдът е сезиран със жалба от Д. П. А. с ЕГН **********, с адрес: *****, със съдебен адрес: *****, подадена чрез пълномощника му - адв. М.Д. от АК Пловдив, против Постановление от 02.04.2025 год. на Ц.К. – прокурор при Районна прокуратура – В. Търново, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по Досъдебно производство № ЗМ-67/2023 год. по описа на ОД на МВР – В.

Търново (пр. пр. № 156/2023 г. по описа на Районна прокуратура - Велико Търново), образувано и водено за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. с ал. 1 от НК.

Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Досъдебно производство № ЗМ-67/2023 год. по описа на ОД на МВР – В.

Търново (пр. пр. № 156/2023 г. по описа на Районна прокуратура - Велико Търново) е образувано на 19.05.2023 г. по реда на разпоредбата на чл. 212, ал.

1 от НПК, с постановление за образуване на досъдебно производство на Районна прокуратура град Велико Търново от 19.05.2023 г., за това, че на 20.12.2010 г. в гр. Велико Търново, чрез използване на неистински документ е получена без правно основание сумата от 30 000 лева с намерение да бъде присвоена - престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 от НК.

1

Разследването е водено от разследващ полицай при Областна дирекция на МВР град Велико Търново и е било наблюдавано от прокурор в Районна прокуратура град Велико Търново Ц.К.. По досъдебното производство няма привлечен обвиняем, не са взети мерки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда, нито пък мерки за обезпечаване на граждански иск.

Към настоящия момент наказателното производство по досъдебното производство не е спирано и прекратявано и досъдебното производство не е било внасяно в съда с прокурорски акт.

По досъдебното производство не е провеждана процедура по Глава XXIV от НПК „Ускоряване на наказателното производство“.

По делото са извършени процесуално-следствени действия, при които е установено, че за същото престъпление вече е имало образувано и незавършено наказателно производство, а именно ДП № 144/2013 год. по описа на ОД на МВР – В. Търново (прокурорска преписка № 2793/2013 год. по описа на ВТРП).

Предвид горното разследващия полицай по ДП № 67/2023 год. по описа на ОД на МВР – В. Търново с мнение от 20.03.2025 год. е изпратил делото на наблюдаващия Прокурор от ВТРП Ц.К. с мнение за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, тъй като спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство.

След получаване на делото представителят на ВТРП Ц.К., е приел, че в хода на разследването по досъдебното производство са извършени необходимите и възможни за разкриване на обективната истина действия по разследването, като е приел за установена следната фактическа обстановка:

Прокурорска преписка № 156/2023 г. по описа на Районна прокуратура град Велико Търново е образувана по повод на подадена жалба от Д. П. А., чрез пълномощниците му адв. М.Е. и адв. М.Д.-К. до Районна прокуратура град Велико Търново.

В същата се твърди, че Д. П. А. и съпругата му З.Т. А.а, на 20.12.2010 г. са придобили от Ц.Ц.Н., по силата на договор за покупко-продажба, сключен в изискуемата по закон нотариална форма поземлен имот в град Велико Търново, с площ от 231 кв. м, заедно с намиращата се в него еднофамилна 2 жилищна сграда със застроена площ от 134 кв.м.

При сключването на горевизираната сделка за покупко-продажба, пред А.и и пред нотариуса, продавачът Ц. Н. се е легитимирал като собственик на имота с договор за покупко-продажба от 17.04.2009 г., по силата на който той, в качеството си на пълномощник на тогавашния собственик Л.К. е продал сам на себе си описания имот.

Според текста на пълномощното от 08.04.2009 г., собственикът на имота към тази дата Л.К. упълномощава праводателя на сем. А.и - Ц. Н. да го представлява при сключването на сделка по прехвърляне на правото на собственост върху имота, като го „продаде сам на себе си“. Подписите и съдържанието на пълномощното от 08.04.2009 г. са удостоверени в кантората на нотариус Д., вписан в Нотариалната камара на Република България под № 145 с район на действие Районен съд град Велико Търново, от помощникнотариуса А.К..

Лицето, което се явява пред помощник-нотариус А.К. на 08.04.2009 г., представящо се като Л.К., т.е. като собственик на имота и като упълномощител на Ц. Н., всъщност не е Л.К., а трето, неизвестно лице.

Същото се легитимира като Л.К. чрез фалшива лична карта.

Въз основа на учредената му с неистинското пълномощно от 08.04.2009 г. представителна власт, на 17.04.2009 г. Ц. Н., в качеството му на пълномощник на Л.К. продава сам на себе си описания имот. На 11.10.2013 г. сем. А.и продали имота на Д.М.Б. и Л.А.С. за сумата от 52 000 лева.

Прокурора е установил, че в хода на разследването по делото е установено, че в Областна дирекция на МВР град Велико Търново се е намирало Досъдебно производство № ЗМ-144/2013 г. по описа на Областна дирекция на МВР град Велико Търново, прокурорска преписка № 2793/2013 г. по описа на Районна прокуратура град Велико Търново, което е било образувано по реда на разпоредбата на чл. 212, ал. 1 от НПК с постановление за образуване на досъдебно производство на Районна прокуратура град Велико Търново от 19.11.2013 г., срещу неизвестен извършител, за това, че на 17.04.2009 г. в град Велико Търново получил без правно основание чуждо недвижимо имущество - поземлен имот № 1-1663 в квартал 302 по плана на град Велико Търново заедно с построената в него къща в град Велико Търново, ****, чрез използване на неистинско пълномощно от Л.А.К. с 3 нотариално удостоверяване подписа и съдържанието на документа под № № 4931 и 4932 от 08.04.2009 г. на А.К. - помощник-нотариус при нотариус Д. Д., на което бил придаден вид, че е съставено за упълномощител от Л.А.К. престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК.

При така установеното с постановление от 02.04.2025 год. прокурор Ц.К. на основание чл.199 и чл. 242, ал. 1, пр. 1, чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ-67/2023 г. по описа на ОД на МВР гр. Велико Търново, преписка № 156/2023 г. по описа на ВТРП, водено за престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 от НК.

Постановено е препис от постановлението да се изпрати на за сведение на Д.

П. А., адрес: **** и на З.Т. А.а, адрес: ****.

Д. П. А. е получил гореописаното постановление на ВТРП на 23.04.2025 год. (видно от приложеното по делото известие за доставяне – л. 9 от делото), което е обжалвано от него чрез адв. М.Д. от АК – Пловдив в законоустановения седемдневен срок на 30.04.2025 год. (видно от пощенското клеймо върху плика, с който е изпратена жалбата – л. 26 от делото).

След запознаване с материалите по ДП № 67/2023 год. по описа на ОД на МВР – В. Търново, а така също и с цитираното постановление на ВТРП, съдът намира за установено следното:

Жалбата е допустима – подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и по законоустановения ред. Същата е частично основателна по следните съображения:

Съдът намира, че представителя на прокуратурата правилно е възприел установената в хода на разследването фактическа обстановка. По делото са приложени доказателства, от които по безспорен начин се установява, че за същото деяние има образувано преди това друго неприключило наказателно производство, а именно ДП № ЗМ-144/2013 год. по описа на ОД на МВР – В.

Търново (прокурорска преписка № 2793/2013 г. по описа на Районна прокуратура град Велико Търново). В мотивите си в постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП № ЗМ-67/2023 год. прокурора е посочил, че въз основа на установеното в хода на разследването по това дело, по реда на разпоредбата на чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК наказателното производство по Досъдебно производство № ЗМ- 67/2020 г. по описа на Областна дирекция на МВР град Велико Търново, прокурорска 4 преписка № 156/2023 г. по описа на Районна прокуратура, град Велико Търново, образувано и водено с оглед престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, следва да бъде прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, тъй като от горевизираната фактическа обстановка е установено, че спрямо същото лице (Ц.Ц.Н.) за същото престъпление (измама) има незавършено наказателно производство (Досъдебно производство № ЗМ-144/2013 г. по описа на Областна дирекция на МВР град Велико Търново, прокурорска преписка № 2793/2013 г. по описа на Районна прокуратура град Велико Търново, водено с оглед престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, което е спряно със съответно постановление на Районна прокуратура град Велико Търново от 11.10.2019 г. на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК.

Прокурора сочи в мотивите си, че това е така, тъй като двете досъдебни производства имат един и същ предмет на разследване, по който по Досъдебно производство № ЗМ- 144/2013 г. по описа на Областна дирекция на МВР град Велико Търново, прокурорска преписка № 2793/2013 г. по описа на Районна прокуратура град Велико Търново предстои окончателно произнасяне на прокуратурата по същество. Безспорно е установена идентичност между фактите, които са предмет на паралелно водените производства, като време, място, начин на извършване на престъплението, което е основание да се приеме, че не могат да бъдат водени две досъдебни производства с един и същ предмет на доказване и с идентични факти срещу лицето, съпричастно към осъществяване на инкриминираното деяние.

Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата доводи, че не са налице предпоставките визирани в чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, като се аргументират с това, че Ц. Н. не е привлечен като обвиняем по чл. 219, ал.1 или ал. 2 от НПК и респ. няма незавършено производство за същото престъпление спрямо него, като следователно настоящото производство не може да бъде прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. Сочат се мотиви, че чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК забранява повторно наказателно преследване на едно и също лице за едно и също деяние, квалифицирано като престъпление по Наказателния кодекс, а спрямо едно лице има наказателно преследване, когато то е привлечено в качеството на обвиняем по чл. 219, ал.1 ал. 2 НПК. Сочи се, че това не е изпълнено по отношение на г-н Н., защото цитираното от прокурора ДП № 3M-144/2013 г. по описа на ОДМВР - гр.

5

Велико Търново, пр. пр. № 2793/2013г. по описа на РПВТ е спряно срещу неизвестен извършител на основание чл. 244, ал.1, т. 2 НПК от 11.10.2019 година.

Съдът намира тези доводи за неоснователни. Вярно е, че законът сочи в разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, че не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство. Вярно е, че и по ДП № ЗМ-144/2013 год. и по ДП № ЗМ- 67/2023 год. няма привлечено лице в качеството на обвиняем. От доказателствата по делото обаче действително се установява, че и двете досъдебни производства имат един и същ предмет на разследване Безспорно е установена идентичност между фактите, които са предмет на паралелно водените производства, като време, място, начин на извършване на престъплението, което е основание да се приеме, че не могат да бъдат водени две досъдебни производства с един и същ предмет на доказване и с идентични факти срещу лицето, съпричастно към осъществяване на инкриминираното деяние. Поради това прокурора е изложил в мотивите с в процесното обжалвано постановление за прекратяване на наказателното производство, че същото следва да бъде прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.

Въпреки този си извод, по-долу в процесното постановление прокурора е посочил, че: „Поради изложеното се налага производството по делото да бъде прекратено, поради липса на извършено престъпление от общ характер.“ и на основание чл. 199 и чл. 242, ал. 1, пр. 1, чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т.